На 29 юни финансовият министър Владислав Горанов и управителят на БНБ изпратиха писмо, с което заявяват желанието на България да задвижи процедурата по приемането в еврозоната. Вместо ясен отговор България получи подкана да ускори подготовката си за присъединяване към Европейския банков механизъм.  

Тук се налага малко предистория. Още през 2007 г. , след като подписва Договора за присъединяване към ЕС, страната ни е трябвало да се включи към валутния механизъм ЕRM ІІ, наричан популярно "чакалнята за еврото". Тогава не го е направила по официалния ред, а е питала неофициално ЕЦБ. И е била посъветвана да не бърза. Не са били посочени никакви причини за това нарушаване на правилата и за различно отношение към България, отличаващо се от това към Естония, Латвия и Литва. Балтийските страни още с влизането си през 2004 г. в ЕС се присъединяват с валутния си борд и към ERM ІІ. Естония става член на еврозоната през 2011 г., а другите две - през 2014 и 2015.

През 2009 г. още в първите месеци на управлението на ГЕРБ премиерът Бойко Борисов заяви, че ще поиска

да бъдем включени във валутния механизъм

Много скоро това беше забравено. През 2012 г. министърът на финансите Симеон Дянков по някакъв повод каза, че ще поискаме да влезем в еврозоната. От ЕЦБ му отговориха, че не може, защото не сме престояли поне две години във валутния механизъм. Последваха години, в които проблемът за валутния механизъм не само че беше забравен, но и повечето говорещи в публичното пространство показваха неразбиране на неговата същност и предназначение.

На 26 04 .2018 г., като част от събитията за нашето председателство на ЕС, в София се проведе обсъждане с широк обществен достъп и участие на евродепутати от ЕНП и от Партията на европейските социалисти, представени от Сергей Станишев. Всички настояваха, че мястото на България е в еврозоната. Не личеше от изказванията да се разграничава доколко мероприятието е с акцент ERM ІІ. За разлика от тях нашият министър на финансите Владислав Горанов направи ясно разграничение и каза, че България ще подаде необходимото писмено заявление за включването ни във валутния механизъм до края на нашето председателство.   

Премиерът Бойко Борисов направи опит да обясни, че не бива да бързаме, защото трябва да се изпълнят някакви условия, някаква пътна карта. В същия ден с граждани разговаряше в София и комисарят по финанси Домбровскис, а на някакъв друг форум комисарят по икономика и финанси Пиер Московиси също обясняваше защо не трябва да бързаме. Така се появи приказката за пътна карта. Все пак имаше напредък в сравнение с предишни изказвания на Домбровскис, в които се говореше за кохезия на доходите и за други несъществуващи в правилата за еврозоната изисквания.

Не е трудно да се установи, че

шефовете от Брюксел  не се притесняват да говорят неточно,

да подценяват всичко, което правим, да демонстрират непознаване на случващото се в страни като нашата. При такова поведение не остава много място за оптимизъм относно по-нататъшното подобряване на цялостната организация на ЕС.

Независимо от всичко това, ние сме направили своя избор, имаме и своите реални икономически резултати, както и пълното право да настояваме за изпълнение на правилата на играта пред един ”клуб”, възприел като висша ценност законността. Ето защо нашето правителство постъпи както трябва, като на 29 юни с десетгодишно закъснение изпрати писмо до т.нар. еврогрупа (финансовите министри на държавите от еврозоната), до ЕЦБ и до ред други адресати от многото европейски институции, занимаващи се с валутния механизъм на ЕС.

Тук е мястото да припомним 

защо и за кого е създаден този механизъм.

Неговата цел е да улесни страните, които не са членове на еврозоната. Техните валутни курсове са плаващи, поради което те трябва да се фиксират предварително в определени граници на вариране  - плюс/минус 15% спрямо фиксирания курс на еврото. Допускат се и по-ниски стойности - Дания е приела граници от 2.6%. Както е известно, след референдум тя не пожела членство в еврозоната, но запазва приобщаването си към валутния механизъм.

Позволих си тези обяснения, защото незнанието пречи да се разбира смисълът на днешните събития, засягащи присъединяването ни към ERM ІІ. Приказките, които се чуват често у нас, че в чакалнята страните попадат, за да се подготвят за еврозоната, и там някой ги наблюдава как върви всичко, са неверни и неточни, ако трябва да се спазват съществуващите правила.

Заслужава да припомним и докладите на ЕК и на ЕЦБ за страните, които не са в еврозоната. Отзвукът у нас беше разнопосочен. Преобладаваха оценки от вида - шамар за правителството, не ни искат, не изпълняваме условията. Внимателният прочит на докладите показва друго и то може да се оцени като напредък - и за нас, и за самата комисия, в сравнение с докладите по тази тема отпреди две години. Отбелязва се за пръв път, че България е единствената членка на ЕС от тези, които още са извън еврозоната, в която всички изисквания на Договора за функциониране на ЕС са изпълнени от години. Не се изпълнява един критерий - престоят в ERM ІІ.

Може само да се съжалява, че възприетият начин на говорене и писане в ЕС не позволява на многото специалисти, които се трудят в различните институции на този съюз, да отбележат отчетливо, че България е с валутен борд и фиксиран валутен курс към еврото от 20 години. Поради което

изобщо не се нуждаем от престояване в европейския валутен механизъм,

предназначен за „успокояване” на плаващите валутни курсове на страните, които чакат да бъдат приети в еврозоната.

 Какво казва писмото от 29 юни 2018 г.? Винаги съм считала, че подобно писмо трябва да е от няколко изречения, в които заявяваме, че искаме да се присъединим към валутния механизъм с нашия валутен борд и със съществуващия курс на лева към еврото. Това заявление би било предпазна бариера пред евентуалните напъни на различни заинтересовани групи за възможни манипулации на стойностите на валутния курс и евентуална вредна за нашата страна промяна на Закона за БНБ в частта, която урежда функционирането на валутния борд. Очаквах това да се разбира от безбройните европейски институции и комисари. За съжаление, разбирането е съвсем различно и много отдалечено от  правилата и от понятието за съдържанието на валутни борд в страната ни.

От съдържанието на писмото се вижда, че въпреки очакванията на Владислав Горанов да бъдем третирани както другите страни, вероятно под натиск,

сами сме предложили към нас да има различно, по-строго отношение.

Във втората част на въпросното наше писмо са изредени многобройни несъществуващи досега изисквания. Повечето нямат нищо общо с посоченото по-горе предназначение на т.нар. чакалня. Това наистина е някаква пътна карта, която обаче ще насочи усилията на важни наши структури не към делово и конструктивно подобряване на управлението, от каквото наистина имаме нужда, а към безкрайни и неясни промени в многобройни закони, свързани с банките, пенсионните фондове, осигурителните системи, застрахователния сектор, та дори и ново регламентиране на организацията на държавните предприятия.

Само изискването за микро- и макропруденциален надзор ще наложи огромни усилия за поправки на  т.нар. вторично законодателство, и то не само за банковия сектор. Пенсионните фондове ще бъдат натоварени с нови изисквания за отчетна информация за европейския надзорен орган във Франкфурт.

В момента ние имаме нужда нашето управление да се съсредоточи върху много значимите проблеми за подобряване, най-общо казано, на всички наши финансови баланси. Вместо това ще трябва

да се поправят наредби, да се пишат отчети,

да се посрещат и изпращат групи от евроексперти, които идват да проверяват. След една година ще се окаже, че не изпълняваме въпросната пътна карта. Ние ще се съгласим. И ще си стоим в чакалнята. Това не е чак толкова лошо. Лошото е, че подобна практика създава нездрава среда, в която решенията на истинските проблеми и здравият разум изчезват.

Жалко е, че хората от Брюксел и Франкфурт не разбират как всичко това ще се използва от тези, които отричат европейското обединение, и ще засили антиевропейските настроения. Ако те са били убедени, че трябва да се промени организацията за участие във валутния механизъм, трябвало е това предварително да се осмисли и оповести в подходяща административна форма. В случая дори не се налага да се прибягва до сложната система за приемане на изменения на европейското законодателство. Всичко това е можело да стане с едно решение на ЕЦБ - така, като е бил регламентиран и съществуващият ERM ІІ.

Тези мои заключения не трябва да бъдат разбирани като опит да се бяга от промени и реформи. Безсмисленото натрупване на думи и многото пътни карти не са реформи, а безполезна война срещу здравия разум и целенасочения прагматизъм в управлението, с което наистина не можем да се похвалим нито ние, нито ЕС. Ще бъде полезно за целия ЕС, ако поне се опитаме единодушно да настояваме да се променят стилът и организацията на работа във всички европейски институции. И първата крачка към това трябва да бъде изискване от наша страна за ясно артикулиране на решенията и спазване на правилата и законността на всички равнища.