Даниел Кадик е директор за Югоизточна Европа на Фондация за свободата "Фридрих Науман", която е близка до Свободната демократическа партия в Германия.



- Господин Кадик, как ви изглеждат първите месеци на българското европредседателство?

- Оценката ми ще бъде доста нееднозначна. От една страна, много е силен натискът на ЕС, за да се засили акцентът върху Западните Балкани, с което България доста добре се справя. Това е много добър и навременен ход, особено като се има предвид силното влияние на Китай и Русия в Западните Балкани. Много съм любопитен и какво ще стане на срещата във Варна с Ердоган. Изглежда, във външнополитическо измерение България не се справя никак зле.

От друга страна, трябва да кажем, че наблюдаваме доста обезпокоителни тенденции по време на българското европредседателство. Като страна, начело на ЕС в момента, България не само не гласува, но и се оттегли от приемането на един изключително важен за правата на човека документ - Истанбулската конвенция. В дискусията, която се водеше и от представители на властта, стана ясно, че защитата на правата на човека не се цени от българското правителство. Другият случай, който вече е очебиен, е казусът ЧЕЗ. Той показа, че българското правителство и държава не се справят с разделението между политика и икономика. И още по-лошото е, че България създаде напрежение с Чешката република.

Третото измерение, където правителството не успява да се справи, са правовият ред и борбата с корупцията. България, от една страна, трябва да води ЕС, а от друга страна, не е изпълнила ангажиментите, които бяха поети още с приемането й като член на съюза. И освен това се опасявам, че новият антикорупционен закон и новият антикорупционен орган по-скоро ще нанесат вреда, отколкото да направят добро. Затова в тази сфера, вместо да се стигне до решение, ще се стигне до нови проблеми. Така че във външното измерение България се справя доста добре, а във вътрешното - доста зле.

- Грешките около ЧЕЗ не са ли споделени между българската и чешката държава? 

- Ако погледнем чехите, техният интерес беше да продадат. Те отварят тръжната процедура и повечето от кандидатите, които подават документи, са български фирми. Очевидно е достигната цена, която е била задоволителна за чехите. И тук тяхната отговорност приключва. От българска страна обаче проблемът е значително по-голям. И той започва с въпрос: откъде идват парите? Активно се говори и има потвърдени доказателства, че е намесена българска инвестиционна банка, министърката на енергетиката очевидно е приятелка на Гинка Върбакова, имаме и един премиер, който е следвало да бъде уведомен много отдавна от ДАНС какво се случва.

Това ме води до две заключения. Или всички са знаели какво става и са си казали: нищо лошо няма в това. Или тези хора са пренебрегнали цялата информация, която им е била предоставена, което показва още по-голям проблем - че те не си вършат работата. Трябва да обърнем внимание особено на проблемите, свързани със сигурността, и на икономическия аспект на тази сделка. Защото тук говорим за енергийната сигурност на мнозинството от българските граждани и на огромна част от българските предприятия. И който и от двата сценария, които описах, да е верен, това хвърля изключително лоша сянка и върху инвестиционния климат в България, и върху доверието на българските граждани в правителството. Говоря за сигурност, за ДАНС, за Бойко Борисов. Има силни индикации, че и Сбербанк също участва в тази сделка. Обърнете внимание - това е руска държавна банка. Това още по-силно би увеличило влиянието на Русия върху българската енергетика.

- Как звучат на фона на тази картина призивите на премиера Борисов за размразяване на проекта "АЕЦ "Белене"?

- С "Белене" проблемът отново е многопластов. Налице са договори и Русия осъди България по тях. От една страна, разбирам въпроса със сигурността, но разбирам и проблема с глобите, които би плащала България. Така правителството се оказа между чука и наковалнята. Накъдето и да стъпи, ще допусне грешка. И по този начин се изпада в положение, в което всяко действие на правителството ще бъде оспорено, а в същото време нещо трябва да се предприеме.

- Какви са наблюденията ви върху управляващата коалиция. Имате ли обяснение за неспирните скандали между нейните лидери?

- Това не беше брак по любов, а брак по необходимост. Поне за едната страна. Нека да бъдем честни: тази коалиция се появи само защото Бойко Борисов имаше нужда от стабилно управляващо мнозинство по време на българското европредседателство. На тази мисъл ме навежда и фактът колко бързо се създаде коалицията, краткокрайните разговори и явно това е било планирано още преди изборите. И понеже това бе брак по сметка, много бързо започнаха да се появяват пукнатините и стана ясно, че Бойко Борисов е подценил патриотите. Наблюдаваме как той през голямата част от времето си пътува, говори по европейски въпроси, за Западните Балкани, за Турция, но много малко говори за вътрешните проблеми. Аз разчитам в това поведение, че Борисов възнамерява да изкара европейското председателство, като говори основно за него, и когато приключат тези шест месеца, да се захване с вътрешните проблеми. Той обаче допусна грешка, като подцени "Обединени патриоти", особено като знаем миналия му опит с тях. Защото в миналото те се оказаха много умели в надушването на теми, които са болни за обществото, да ги извъртат в своя полза и с тях да изнудват своите партньори, които са на власт.

Според моя прочит управляващата коалиция няма да просъществува след края на тази година. Особено като се вземе предвид колко много ножове патриотите забиха в гърба на Борисов.

- Как се вписва президентът Радев в тази политическа картина? 

- Той върши много интересна работа. Особено като се има предвид, че е силно политически президент. Нещо, което едва ли бихме могли да очакваме от един генерал. Става въпрос за пряката му конфронтация с Борисов. На няколко пъти налага вето на инициативи на правителството. Понякога аз съм съгласен с него, нещо, което не съм очаквал да се случи. Съгласен съм с неговата оценка за антикорупционния закон. Бих се подписал за всяка негова дума в критиката към този закон. Не трябва обаче да забравяме, че неговата кандидатура беше от БСП и политическата борба, която се води между редовете. Бойко Борисов най-накрая срещна равностоен противник в лицето на Румен Радев, намери си майстора в негово лице. Това е мисълта, която ми хрумна, когато гледах снимките от коремното набиране на лоста. И веднага си представих двете картини - Румен Радев на лоста, а Бойко Борисов на футболното игрище. Интересно е как ще се развият тези взаимоотношения, ако правителството се срине заради напрежението в коалицията.

- Какво виждате в затоплянето на отношенията между Скопие и София? 

- Споразумението между двете държави е изключително важно за Македония и македонското правителство, което трябва да си възвърне доверието на собствените си граждани. Новото правителство е подложено на много сериозна критика от страна на техните предшественици от ВМРО-ДПМНЕ и неговите поддръжници. Особено с оглед на факта, че те се опитват още по-силно да включват албанците в политическия процес. Да преобърнат всички тези етнически напрежения, създадени от ВМРО-ДПМНЕ. И особено в борбата с тези напрежения македонският премиер Зоран Заев има нужда от успех. Освен договора с България друга много важна стъпка са интензивните разговори, които Македония води с Гърция. Скопие направи съществени отстъпки пред Гърция, но най-първото и важно, което беше направено в този процес, е, че България протегна ръка.

- Какво очаквате от четвъртия мандат на германския канцлер Ангела Меркел? 

- Да ми струва много пари. Това не го казвам от завист (Свободната демократическа партия не влезе в правителството, б.р.), а заради коалиционното управление. Вместо да се тръгне към толкова необходимите за Германия реформи, те се опитват да запазят статуквото. Разчита се на реформи, направени в миналото и чиито плодове вече са налице. Използват се излишъците от тези реформи, за да се правят подаръци на малки групи германски граждани. Говоря за пенсиите, за липсата на реформи в здравеопазването и в икономиката. И това в следващите години ще коства на Германия над 100 млрд. евро.

Това ново правителство се явява и една много лека конструкция. Ангела Меркел беше избрана с едва 9 гласа повече от това, което й беше минимално необходимо, за да има мнозинство. Около 30 членове на нейната коалиция не са я подкрепили. Какво значи това за всички бъдещи закони и инициативи, които ще иска да предприеме? Как изобщо може да е стабилно едно такова правителство в следващите четири години? Това отнема и воля, и желание да се направят необходимите реформи. Затова и ще ни струва скъпо.