Прокуратурата е осъдена да плати обезщетения за над 70 000 лева на бившия министър на труда и социалната политика в правителството на тройната коалиция Емилия Масларова.
Това реши Софийският градски съд (СГС), където Масларова е завела иск срещу прокуратурата за 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу нея дело, разказва "Лекс".
Става дума за продължилия над 11 години и прекратен накрая процес срещу Масларова за т.нар. „златен ремонт“ на Центъра за комплексно социално обслужване в Стара Загора за над 11 млн. лева. Бившата министърка беше подсъдима по обвинение на прокуратурата за това, че е присвоила парите, като за улесняване е извършила и длъжностно престъпление. Подсъдими с нея бяха още няколко човека.
Обвинителният акт беше внесен в съда през 2010 г., а в края на 2015 г. Софийският градски съд (СГС) оправда всички подсъдими, като в мотивите му се казваше, че нито една експертиза не показва ясно колко пари са изхарчени, а прокуратурата е изготвила „немислима“ правна конструкция.
Две години по-късно апелативният съд отмени оправдателните присъди и върна делото на прокуратурата като написа, че градският съд е използвал пороците на обвинителния акт, за да оправдае подсъдимите, вместо да го върне на прокуратурата. Апелативните съдии също бяха категорични, че обвинителният акт не отговаря на стандартите на какъвто и да е юридически акт, тъй като е „неясен, непълен, неразбираем, противоречив и концептуално невъзможен“, но това означава, че по него не може да се постанови каквато и да е присъда. Иначе апелативният съд беше стигнал до извод, че по делото има годни доказателства за реално причинени вреди.
В следващите две години обаче прокуратурата не внесе нов обвинителен акт, а през 2019 г. реши да прекрати делото.
Три години по-късно Масларова е решила да заведе иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като в молбата си пише, че делото срещу нея е продължило повече от 11 години, било е отразено широко в медиите и тя е била подложена на неимоверен стрес, тъй като била злепоставена в обществото, доброто ѝ име е било опозорено, а политическата ѝ кариера рязко е пострадала. В нейна подкрепа показания са дали двама свидетели, между които и бившата шефка на кабинета ѝ. Тази свидетелка разказва, че обвинението срещу Масларова било шок за целия екип, но най-вече за бившата министърка, „защото всичко каквото правила като министър, било получило много висока оценка и от професионалната гилдия, и от хората“. Масларова се притеснявала от отношението на колегите ѝ в парламента и на професионалната общност, хората се отдръпнали от нея, а в медиите нещата се интерпретирали различно, което ѝ създало негативен имидж.
В решението си съдът отбелязва дългата продължителност на процеса, както и това, че Масларова за пръв път била обвинена и то за присвояване на изключително голяма сума, като за това престъпление се предвиждат от 10 до 20 години затвор и конфискация на цялото имущество. Заради това пък са ѝ били наложени обезпечителни мерки за над 5 години.
Съдът отбелязва още, че в началото на делото Масларова е била в трудоспособна възраст (60 години), а след като постановлението за прекратяване е влязло в сила, вече е била на 71 години. В решението си съдия Кирил Петров припомня, че тя е имала активна политическа дейност като депутат от БСП, министър, председател на Комисията по труда и социалната политика, а обвинението е било за престъпление по служба.
В процеса срещу Масларова беше публично оповестено и искането за сваляне на имунитета ѝ от страна на главния прокурор. Тя е посочила пред съда, че заради делото много се влошило здравето ѝ, загубила съпруга си и се обвинявала за това, но според съдия Петров не е доказано, че здравословните ѝ проблеми са свързани с процеса.
Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Преди пет години Емилия Масларова осъди и държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург да ѝ плати обезщетение от 8000 евро за коментари на срещу нея, с които е била погазена презумпцията за невиновност. Ставаше дума за думи на прокурор Стелиана Кожухарова, която тогава беше говорител на бившия главен прокурор Борис Велчев.
