МОН смята да въведе общи изисквания, на които да се подчиняват учебните програми по педагогика. Оттам ще подготвят базисен учебен план за професията, както и списък с компетентности, на които трябва да бъдат обучавани всички бъдещи учители у нас, като това ще е стъпка учителската професия да стане полурегулирана.
В момента педагогическото образование не подлежи на почти никаква регулация за разлика от регулираните професии като медицина, архитектура, право и т.н., при които се изисква специфична професионална квалификация, правоспособност или членство в призната от държавата професионална организация. Съществува наредба за минималните изисквания за придобиване на професионална квалификация "учител", която разписва броя на задължителните учебни дисциплини и минималния им хорариум в академични часове (например 60 часа педагогика, 60 часа психология, 90 часа методика на обучението по и др.) Всеки университет у нас обаче може да състави собствена програма по педагогика с дисциплини, които да нямат нищо общо с тези на друг вуз. Така масово в тях липсват основни елементи като например специална педагогика и приобщаващо образование (въпреки че по наредба то трябва да е предмет на поне 15 часа).
Според просветния министър Красимир Вълчев обучението на учителите не може да е обект на пълна академична автономия, защото кадрите, които произвежда то, са от сериозна обществена значимост. "Учебните планове на места са направени така, че да има до пенсия хорариум за преподавателя от катедрата, но ако трябва, ще се преквалифицира този преподавател. Поддържат се губещи специалности и губещи магистърски програми, за да изкара някой до пенсия. Това е системата, която служи на статуквото, а не на развитието", заяви министър Вълчев.
"Подкрепяме предложението. Това би било първа стъпка към това учителската професия да стане по някакъв начин регулирана", отвърна проф. Бончо Господинов от СУ. По думите му в останалите държави има общи изисквания пред педагогическото образование и е крайно време такива да се въведат и у нас. "Ако става дума за компетентностния подход, той може да се въведе чрез учебните планове или чрез програмите. Това вече се случва, гражданското образование вече присъства в програмите", коментира проф. Алексиева от Бургаския свободен университет.
ЛИПСИ
"Когато говорим за начина на преподаване на българските учители, трябва да започнем от първоизточника, който е висшето образование. Кой университет има в програмата си как се обучават деца в мултикултурна среда, къде са ни приобщаващото образование и компетентностният подход?", попита председателят на Съюза на българските учители Янка Такева. По думите й е нужен пълен рестарт на висшето образование по педагогика - да се увеличат практическите занятия, часовете по възрастова психология и невропсихология, да има повече стажове, повече за новите приоритети в образованието, развитие на доброволчеството и т.н. "Българският учител е фундаментът на едно добро и качествено образование, каквото имаме", заяви тя. Стари учебни планове и програми, липса на някои факултативни дисциплини в учебните планове по педагогика за степен бакалавър, недостатъчно учебници и учебни помагала, наименования на учебните програми, несъответстващи на педагогическото направление, малко хабилитирани преподаватели с необходимата квалификация, недостатъчно стажове и практика - това са част от проблемните области пред обучението по педагогика в родните университети, очертани и в доклад на проф. Сийка Чавдарова от постоянната комисия по педагогика към Националната агенция за оценяване и акредитация.
