Единствено съд ли може да отмени един договор, ако той е нищожен, след като правилото е, че такива споразумения изобщо не пораждат действия? Какво прави един договор недействителен?

О.Е., София

В Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) има специален раздел, посветен на недействителността на договорите. Това е и основата на правилата, свързани с това кои договори са унищожаеми, кои нищожни, кога и кой определя дали трябва или не да бъде отменен или пък задействан съответният договор.

Като цяло нищожни са договорите, които са засегнати от най-тежък порок, те не пораждат действия, могат винаги да бъдат оспорени, било то с иск или възражение. Унищожаеми са споразуменията, за които законът изрично посочва проблема. Те пораждат правни последици, но те могат да бъдат отменени. За унищожаемите договори обаче има специални срокове, в които те могат да бъдат оспорени. След изтичането им договорите не могат да бъдат оспорени на това основание.

Според чл. 26 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното, разпорежда още законът.

ЗЗД определя за унищожаеми договорите, сключени от недееспособни или от техен представител без спазване на изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

В закона следват някои определения и уточнения. Така например грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността. Например точно този художник да нарисува картина или пък точно този механик да ви поправи колата.

Грешка, която се отнася само до пресмятането обаче, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.

Специално при тези хипотези страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които са ѝ причинени от сключването на унищожения договор, освен ако не докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

Измамата пък е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.

Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Унищожаем е и договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. 

Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Правото се погасява с тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.

Унищожаем е и договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Тук давността е една година от сключване на договора. 

Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от него.