“Ханът с липите” (Hanul cu tei) на улица “Липскани” 63-65 в Букурещ, построен от двама българи през 1883 г., е обявен за продажба за 1 650 000 евро. Сделката се води от румънския филиал на аукционна къща "Сотбис", съобщават местните медии. Ханът е единственият в румънската столица, който е запазил автентичния си вид от началото на 19 век - с високи порти, сводести прозорци, балкони от ковано желязи и калдъръмен под. Инициалите на неговите създатели - Ангел Полизов и Стефан Попович, все още стоят на арките.
Те идват в Букурещ след опожаряването на Свищов по време на Руско-турската война от 1806-1812 г. Замогват се и 20 години по-късно успяват да построят хана, където приютявали и българските революционери, припомня румънският сайт g4Media. По онова време в двора имало липи, оттам идва и името на имота.
Днес на приземния етаж се помещават художествени галерии и магазини. Интериорът на хана е посветен на корпоративни и частни събития, които се организират в три големи зони - конферентен център, рецепция-фоайе и зала за събития.
От 2004 г. той е собственост на румънския футболист Илие Думитреску, някогашен старши треньор на "Стяуа". Той придоби популярност като играч през 1994 г., когато румънският национален отбор се класира за четвъртфиналите на Световното първенство в САЩ. Годината бе паметна и за България - тогава българският футболен отбор стана четвърти в света.
Хановете в Букурещ, подобни на кервансараите, разпръснати из Османската империя, са процъфтявали през XVIII и XIX век в този град на границата между Изтока и Запада, приемайки пътници от румънските провинции, но също от Сърбия, България или от Германия. Повечето от тях обаче не са запазени или днес са в лошо състояние.
ДРУГ СЛУЧАЙ
Макар и без особена припряност, Румъния се опитва да спаси друга постройка, свързана с българската история - Солаковия хан в центъра на Букурещ. Неговата мелница през зимата на 1868 г. приютява Ботев и Левски, оставайки в аналите като декор на прочутото "Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весели!".
Ханът е вдигнат през 1859 г. от свищовските братя Солакови (Солакоглу) с търговска цел - фабрика за макарони, но през годините се превръща в подслон за българските революционери имигранти. Именно там, в мелницата в двора на хана, през 1868 г. Христо Ботев и Васил Левски преживяват заедно една изключително студена зима, а на първия етаж, в печатницата, Любен Каравелов издава вестниците "Свобода" и "Независимост" и списание "Знание".
През Втората световна война част от сградата е разрушена от американски бомбардировки. При социализма е национализирана, в нея се настаняват социално слаби семейства, предимно роми. През 80-те години румънските власти тръгват да я събарят. Но посланикът ни Петр Данаилов успява да ги убеди, че може да се превърне в Български културен център. В новото време се появяват наследници (живеят в България, Германия и Румъния), след дълги дела реституцията е финализирана. Обаче грижи все така не се полагат, сградата става опасна. Букурещките власти опитват да накарат собствениците да я поддържат, включително със санкции, но безуспешно. През 2019 г. част от фасадата се срутва, което кара генералният съвет на Букурещ да реагира. Заделени са около 5,6 милиона леи за откупуване и другите съпътстващи процедури. Пандемията забавя плановете. През юли 2022 г. кметът Никушор Дан съобщава, че процесът по отчуждаване е приключил и общинската служба, отговаряща за сгради в риск, е поела гостилницата, а през 2023 г. най-сетне бяха гласувани средства за ремонт и реставрация.
През март т.г. най-сетне трябва да започне работа по обезопасяването на Солаковия хан, като за целта ще бъде спрян част от маршрута на букурещкия трамвай 21, съобщава БТА.
