Националната галерия представя изложба „Живопис с вълна и коприна“ от своите фондове с образци от Фландрия и Франция, датиращи от периода XVI – XVIII век. Вернисажът за откриването е на 12 март от 18.00 до 20.00 часа в зала 19 на „Квадрат 500“ на пл. „Св. Александър Невски“, а експонатите могат да бъдат разгледани там до 3 август.
Националната галерия за първи път показва уникалната си колекция от западноевропейски текстилни пана (гоблени). Постъпили в колекцията през 60-те години на ХХ век от Българската народна банка като част от фондовете на неосъществената Национална галерия за декоративно и приложно изкуство, те принадлежат към златния период на двете най-значими школи – фламандската и френската. Експозицията в зала 19 на „Квадрат 500“ е резултат от няколкогодишното иконографско и атрибуционно проучване на произведенията, извършвано заедно с реставрационни и консервационни процедури.
Гобленът – изключително скъпото за производство ръчнотъкано на стан пано с цветни изображения, се използва за украса и стенна изолация в дворци и замъци. Със своето великолепие гоблените са собственост на елита, красят частни и обществени пространства и са знаци на власт и престиж. Основен център за производство на гоблени – плод на фламандското изкуство, чийто пик е през XVI век, е Брюксел. Там се изработват серии фризоподобни монументални сюжетни композиции със сцени от Стария завет и християнската доктрина, както и с пейзажи и алегорични образи. Използват се източници от античната митология, като такъв пример в изложбата е серията „Римляните и сабините“. Към средата на века гобленът се превръща в истинска изтъкана картина.
Периодът XVII – XVIII в. е време на възход на френската традиция. При управлението на Анри IV и Луи XIV и благодарение на инициативата на финансовия му министър Жан-Батист Колбер се създават Кралските манифактури на Гоблен, Обюсон и Бове. Тогава се привличат най-добрите представители на всички изкуства и занаяти за прослава на абсолютната монархия и за изпълнение на поръчки за благородници. Използват се модели на художници като Рубенс, Симон Вуе, Шарл Льобрен, Жан-Батист Удри, Франсоа Буше и Шарл-Жозеф Натоар. Темите са вдъхновени от религията, историята, митологията. Пример за това е гобленът „Надпреварата на Аталанта и Хипомен“ по сюжет от „Метаморфозите“ на Овидий. Тогава модните тенденции формират цели салонни решения с кресла с тъкàни тапицерии с антропоморфни животни по моралистичните басни на Жан дьо Лафонтен. Те предават вечните уроци за човешката природа и обществото. В тъкачното изкуство се проявява и вкусът към ориентализма, който илюстрират два гоблена по Клод-Жозеф Верне.
В програмата към изложбата са предвидени лекции, специализирани турове и уъркшопи, посветени на технологията за създаване на гоблените, реставрацията и консервацията на старинен текстил, както и насочени към детската и младежката аудитория. Националната галерия планира мобилна дигитализирана версия на експозицията, която ще бъде представена чрез Държавния културен институт към министъра на външните работи в българските дипломатически мисии, в Българската културна асоциация в Брюксел, както и в Музея на текстилната индустрия в Сливен – филиал на Националния политехнически музей, в историческите музеи в Панагюрище и Стрелча.
Изследването и подготовката на гоблените за експониране е продължило над година в лабораторията по консервация и реставрация на Националната галерия. То е финансирано от Министерството на културата в партньорство с Френския институт в България и Националната художествена академия.
Куратор на изложбата е Йоана Тавитян. Реставраторите, работили по експонатите, са д-р Елица Цветкова, Таня Манева, Светла Соколова, Диана Минкова, Маша Бакалова-Йосифова, Камелия Бачорска-Ценкова, Косара Нинова. Заснемането им е дело на Ивайло Левичаров и Ненчо Балкански.
Интериорният дизайн на експозицията е проектиран от Кирил Асс и Надя Корбут, а реализацията е на студио „Ленц и Ко“ и фирма „Илчови“.
