Гласуваният от парламента таван на търговската надценка на хляба е предизборна агитация. Ниските цени са резултат от конкуренция, а не от регулация.
Това обяви пред БНР проф. Пламен Киров, член на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Той обясни, че КЗК още през 2019 г. е излязла с отрицателно становище на подобна държавна намеса, когато имаше предложения за ограничения на търговските надценки на редица основни стоки с промени в Закона за защита на потребителите.
Проф. Киров предупреди също така, че Европейската комисия няма да погледне с добро око на административната намеса в ценообразуването. "Така се изкривява пазарът, защото се ограничава ценовата конкуренция и съществува риск всички търговци да определят максималната 15% търговска надценка. Това има аналогичен ефект на забранените споразумения, които се преследват от Закона за защита на конкуренцията", каза още експертът.
По думите му в парламента има достатъчно икономисти, които разбират, че това не е добро решение и крие много рискове, но са гласували, защото е "политическа мярка, свързана с предизборната обстановка".
"Цените на трите вида хляб (бял, Добруджа и типов) ще бъдат ниски, но ще се предлагат други видове хляб, на които цената ще се вдигне. Освен това е възможно търговците на дребно да сменят своите бизнес партньори в търсене на по-ниска себестойност и по-голяма печалба заради ограничението на надценката", посочи възможните ефекти проф. Киров.
При други страни в Европа, прилагали ограничения на търговските надценки за определен период от време, ефектът е бил обратен. Експертът даде пример с Гърция, която за доста продължителен период е ограничавала търговските надценки за плодовете и зеленчуците и когато това ограничение е паднало, цените им са намалели.
Според експерта ръстът на цените на хранителни стоки от първа необходимост като хляба не се дължи на причини, свързани с търговията на дребно, за да се борят с подобни мерки. В основата са инфлационни процеси, свързани с геополитика, военни конфликти, затруднени доставки.
През 2023 г. от КЗК са образувани 2 производства за проучване за картел и неоснователно завишаване на цените на яйца и млечни продукти. В момента комисията още събира данни, за да установи дали няма картели.
Цените на хранителните продукти се повишават не само в Европа, но и в целия свят. Причините не са свързани само с търговията, а с производството. Политиката на ЕС поставя селскостопанските производители в ъгъла, изисква от тях част от земята да се остави за угар и да не се обработва, и в същото време се подписва споразумение със страните от Латинска Америка. А политиката трябва да насърчава производството. В България заради недалновидна политика в селското стопанство сега внасяме 70% от храните, коментира още проф. Пламен Киров.
