Притиснат от бушуващия скандал около надплатените милиони левове на партиите, премиерът Бойко Борисов предложи за пореден път субсидиите им да бъдат орязани от 11 лв. за действителен глас на 1 лв. Той лансира неуспешно подобна инициатива преди две години, след като референдумът от 2016 г. показа, че огромен дял от българите настояват за такава стъпка. От коментарите на Борисов се разбра, че предлага повторно тази мярка под политически и обществен натиск, а не защото я смята за правилна. По негова заповед обаче управляващите се задействаха светкавично - Министерският съвет внесе предложението в парламента в четвъртък, а бюджетната комисия се събра и го одобри още същия ден. 

От законопроекта става ясно, че през първите 6 месеца на 2019 г. държавното финансиране на правоимащите партии и коалиции ще се преизчисли на базата на действителните гласове, които са получили на последните парламентарни избори, и при фиксиран размер на субсидията от 11 лв. на глас. Същата формула ще се използва и за периода от 1 юли до 31 декември 2019 г., но при размер от 1 лв. на глас. От финансовото министерство пресмятат, че така бюджетът ще спести 14.6 млн. лв. за второто полугодие на 2019 г. А общата сума, която партиите и коалициите ще получат за този период, възлиза на 1 460 402 лв.

Законопроектът беше разгледан и одобрен от парламентарната бюджетна комисия. Съвсем несигурно е дали той има шансове да мине и през пленарната зала. Подкрепиха го само ГЕРБ, „Атака“ и "Воля". От БСП отказаха да гласуват, тъй като тепърва ще обмислят официалната си позиция. Според социалистите предложението на Борисов е кризисен пиар, провокиран от критичните публикации на Еврокомисията. Соцдепутатът Румен Гечев излезе с неочаквана идея партиите да върнат всички спестени държавни пари, които досега не са похарчили. Управляващите видимо се смутиха, но не коментираха предложението, което може да им коства много заради натрупаните милиони левове в банки.

Подкрепа няма да има от страна на ДПС. „Партиите или се финансират от бюджета, или от олигарсите, или от инициативни в кавички бизнесмени. Третият вариант е лъжи пред обществото - членски внос, това-онова. Това, което в момента се прави, е популизъм с много тежка цена за българската демокрация“, коментира депутатът от движението Йордан Цонев.

Не пожелаха да се ангажират с позиция от ВМРО. Първо трябвало „да се съберем и да говорим“. От „Атака“ витиевато коментираха, че инициативата на правителството е „чудесна и похвална“, но „демокрацията не трябва да страда“. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов посочи, че субсидиите трябва да бъдат намалени, но така, че партиите да не са зависими от „големи, скрити и задкулисни икономически играчи“. Неговият депутат в бюджетна комисия не одобри законопроекта.

От ГЕРБ внесоха такова предложение през май 2017 г., тъй като се бяха ангажирали да го направят след националния референдум, иницииран от Слави Трифонов година преди това за въвеждането на мажоритарно и задължително гласуване, както и за субсидия от 1 лев на глас. Видимият успех на допитването, както и разгромната загуба, която понесе ГЕРБ на паралелно проведените президентски избори, принудиха Борисов неохотно да внесе предложенията на Трифонов в парламента. Там те бяха очаквано отхвърлени, тъй като бяха разгледани в пакет, а БСП, ДПС и патриотите категорично се противопоставяха срещу въвеждането на мажоритарна система. 

И сега Борисов обяви мярката с видимо раздразнение, демонстрирайки, че прави нещо, което не одобрява. „В една лудост, който се обяви срещу лудите, сам него го обявяват за луд“, обясни лидерът на ГЕРБ. От думите му стана очевидно, че го прави от загриженост за реномето на партията си: „Няма да търпя повече върху ГЕРБ да се упражнява който и да било. Толкова са ми ясни тези игрички - те да са хубавите, а едва ли не ние да имаме интерес“. Борисов похвали себе си: „Аз бих на кметските избори без един лев, без партия, без нищо. За радост обаче фондациите „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“ се погрижиха да структурираме партия от европейски тип. С парите, които ще се спестят от това, ще строим детски градини и ясли“. А противниците си заплаши: „Да видим партиите как ще се оправят в следващите години - как ще плащат на изборите, как ще плащат на социолози и политолози“. И мрачно прогнозира: „Ще стане накрая като в Чехия и много страни - милиардерите и олигарсите да са премиери. Няма да мине много време, и партиите ще станат собственост на бизнесмените“.

Абсолютно същото отношение демонстрира и финансовият министър Владислав Горанов, чието ведомство е в центъра на скандала. „Ние никога не сме стигали до тази крайно популистка теза, че партиите не трябва да бъдат финансирани. Но и ние можем да играем антисистемно. След като обаче 11 лв. на глас се струват на някого твърде много, да видим как ще се оправят с 1 лв. на глас“, каза Горанов.

ЕДИНОДУШИЕ

С единодушие парламентът одобри вчера на първо четене промените в Закона за политическите партии, внесени от правителството, с които се определя, че само получените от правоимащите партии и коалиции действителни гласове ще се взимат предвид при изчисляването на субсидиите. А надплатените от бюджета пари за 3 години назад ще трябва да бъдат възстановени за сметка на бъдещи постъпления. При обсъжданията на законопроекта от ГЕРБ продължиха да се придържат към версията си, че причината за платените милиони левове отгоре на партиите е „техническа грешка“, а не нарушение на финансовото министерство.

НАДПЛАЩАНЕТО ЗА ПАРТИИТЕ ПРОДЪЛЖАВА ПОНЕ 5 ГОДИНИ

В отговор на запитване от вестник "Сега" финансовото министерство предостави справка за получените партийни субсидии от 2002 г. насам, с което потвърди, че надплащането не е само от последните 3 г.  Пари за партиите се дават с поправка в Закона за политическите партии в края на 2001 г., на практика - с бюджета за 2002 г. По това време принципът е "процент от минималната работна заплата". До 2007 г бюджетът отпуска 1% от МРЗ, която по това време е 180 лв, т.е. по 1.80 лв. на глас. През 2008 г. парите вече са 2% от МРЗ, или 4.40 лв., а през 2009 г. са 5 % от МРЗ, или 10 лв. за глас. 

През 2012 г. за пръв път в бюджета е записана конкретна сума - 12 лв. за глас, толкова се отпускат и през 2013. От 2014 г. досега партиите би трябвало да получават 11 лв. на глас. Прокуратурата установи, че са получавали повече - 13.23 лв. за глас от 2016 насам. Но те са вземали повече и преди тази дата. На 5 октомври 2014 г. бяха проведени извънредни парламентарни избори, на базата на които е формирано 43-тото НС. В бюджета за 2015-а би трябвало субсидията от 11 лв. на глас да е изчислена на базата на резултатите на правоимащите - те са 8 парламентарни и 2 извънпарламентарни партии. Заедно те получават 3 144 038 гласа и субсидията им за 2015 г. би трябвало да е  34 584 418 лева. Но тя е 36 115 104 лева. Същата увеличена сума е разходвана и за 2017 г.

В задочно писмо до бившия финансов министър Симеон Дянков в първия кабинет "Борисов" преди няколко дни Слави Трифонов също констатира разлика: "През 2012 г. ГЕРБ получават 23 925 000 лв. партийна субсидия. 23 925 000 делено на 1 678 641 получени гласове от ГЕРБ на последните парламентарни избори през 2009 г. прави... 14 лева и 25 стотинки! При законови тогава 12 лева на глас".

Субсидиите, платени от МФ, по години:

2002    -    4 500 000 лв.

2003    -    4 500 000 лв.

2004    -    4 479 984 лв.

2005    -    5 356 798 лв.

2006    -    5 744 674 лв.

2007    -    12 853 634 лв.

2008    -    16 051 995 лв.

2009    -    46 695 545 лв.

2010    -    42 944 333 лв.

2011    -    50 494 036 лв.

2012    -    50 494 036 лв.

2013    -    45 402 977 лв.

2014    -    38 282 853 лв.

2015    -    36 115 104 лв.

2016    -    36 115 104 лв.

2017    -    38 057 288 лв.

2018    -    38 648 384 лв.

2019    -    9 662 096 (до 30 април)