Медия без
политическа реклама

5 парадокса на увеличението на пенсиите

От следващата година за половината пенсионери у нас индивидуалният осигурителен принос няма да има значение

Пенсионерски протест, 2018 г.
Илияна Кирилова
Пенсионерски протест, 2018 г.

Обещанията на ГЕРБ да преизчисли всички пенсии се оказаха, както можеше да се очаква, празни приказки. След като минаха през няколко варианта за увеличаването им, управляващите все пак се спряха на решение, което обслужва най-вече тях. Догодина приоритет отново ще бъде безпринципното вдигане на минималната пенсия, но този път то ще шества в маскарад от допълнителни мерки, които целят да хвърлят на всекиго по нещо, за да няма недоволни преди изборите.

Голямото предизборно харчене ще сложи финалните щрихи на необратима подмяна на пенсионния модел - от следващата година за половината пенсионери индивидуалният осигурителен принос на практика няма да има значение. За голяма част от останалите пък планираното увеличение всъщност ще се усети като намаление.

Според законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване минималната пенсия се увеличава с още 20% - на 300 лв. от 1 януари 2021 г. С толкова се увеличава и максималната пенсия, която става 1440 лв. Всички останали пенсии се увеличават с 5% от 1 юли по швейцарското правило. За пенсионерите, които получават между 300.01 и 369 лв. (колкото ще е линията на бедността), ще се раздават купони за храна на обща стойност 120 лв., като тези купони предстои да се регламентират в други закони. Тези предложения пораждат няколко сериозни проблема пред осигурителната система.

 

1. Колкото по-малко внасяш, толкова повече ще получаваш

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се доплаща от бюджета на хората, които нямат достатъчно осигурителен принос. Само за шест месеца увеличението на тази пенсия е над 36% - на 30 юни тя беше 219.43 лв., а на 1 януари ще стане 300 лв. В резултат на това от 1 януари половината пенсионери у нас - 1 012 000 души, ще получават една и съща пенсия от 300 лв. Това означава, че за всеки втори пенсионер индивидуалният осигурителен принос отпада като фактор при определянето на пенсията.

Нещо повече - за много хора в ниския сегмент тази уравниловка доказва, че колкото по-малко внасяш, толкова повече те възнаграждава държавата. Да вземем пенсионер с минимална пенсия от 219.43 лв. към 30 юни и друг с 290 лв. - този, който не е внасял достатъчно, е поощрен с 80 лв. увеличение, а другият, който има пълен осигурителен принос - с 10 лв. Няма по-директен начин да се каже на сегашните работещи колко безсмислено е да се осигуряват.

 

2. Социална помощ, но не съвсем

Правителството бе почти решило да вдигне пенсиите от 300.01 до 369 лв. с 10%, а тези над 369 лв. - с 5%. За щастие, някой забеляза сбърканата аритметика в този подход - това означаваше, ако сега един пенсионер получава 368 лв., а друг - 370 лв.,  от 1 юли догодина първият да получава 404.80 лв., а вторият - 388.50 лв.

Последният вариант се представя като комбинация от социално подпомагане и социално осигуряване, като на пенсионерите с пенсии от 300.01 до 369 лв. ще се раздадат еднократно ваучери за храна на стойност 120 лв. Това само привидно е проглеждане, че НОИ не е социална служба, а всъщност е механично пренасяне на проблема с въпросните 390 000 пенсионери на нов адрес. Управляващите едва ли могат да обяснят защо са решили да дадат купони за храна само на тях - тези с по-малко от 300.01 лв. да не би вече да минават за богати? Никой не обяснява и как е определена сумата от 120 лв. - гарантираният минимален доход за социално подпомагане например е 75 лв.

И купоните като великденските и ковид добавките са просто спорадичен жест, зависещ от прищевките на този, който е на власт. На картата на бедността в ЕС българският пенсионер е своеобразен връх. Скандално е, че има пенсии за осигурителен стаж, които са далеч под линията на бедност. Но противопоставянето на едни пенсионери на други може само да задълбочи усещането за несправедливост. Ако ще се увеличават ниските пенсии, то със същите стъпки трябва да растат и другите. А мястото на другите мерки срещу бедността е в социалната система. Но нея ГЕРБ държи от 11 години във фризера заради погрешното схващане, че тя е само за меринджеи.

 

3. Увеличението като намаление

Какво става в стесняващата се група на хората, които получават "класическа" пенсия - толкова, колкото са изработили през трудовия си живот? За тях не просто увеличението е четири пъти по-малко - 5%, и то от 1 юли, но за хората с пенсия под 1000 лв. това увеличение ще се усети по-скоро като намаление. Това е така заради изплащаните 50 лв. добавка към всички пенсии, които пенсионерите ще получават до март 2021 г. За осем месеца тези добавки губят инцидентния си характер и спирането им догодина несъмнено ще бъде усетено болезнено - фактор, който Борисов трябваше да премисли, преди стихийно да започне да ги раздава през август. Още по-болезнено ще е разочарованието, като се има предвид високият залог, с който ГЕРБ откри бюджетната процедура, като създаде очакване за преизчисление на пенсиите, каквото не е правено от 2008 г.

 

4. Възстановена ли е справедливостта с тавана?

Не е много ясно какво точно повдига тавана на пенсиите на 1440 лв. От една страна, социалният министър Деница Сачева казва, че го увеличават с 20%, за да се запази съотношението между минималната и максималната пенсия. От друга, казва, че 1440 лв. е точният размер на пенсията на човек, осигурявал се 40 години на 3000 лв. (такъв човек няма). При всички положения министърът смята, че "възстановяме една справедлива максимална пенсия". Но това не е съвсем така - под това привидно справедливо решение управляващите всъщност си отварят вратичка още първата година след изборите да вдигнат осигурителната тежест, но да оставят тавана без промяна. Предстои да видим при дебатите недоглеждане или нарочна грешка е запазването на параграф 6 от Кодекса за социално осигуряване, според който максималната пенсия е 40% от максималния осигурителен доход. Единственото справедливо решение по отношение на тавана е да го няма или поне той да се вдигне толкова високо, че да ограничава само шепата хора, които според управляващите незаслужено биха получавали над 10 000 лв. пенсия заради внасянето на огромни осигуровки за много кратък период от време. Но тази тема е закрита за ГЕРБ.

 

5. Бъркотия за 1.7 млрд. лв.

Бюджетът за пенсии догодина ще достигне 12.3 млрд. лв. Увеличението спрямо тазгодишния бюджет е 1.7 млрд. лв. (16.7%). Републиканският бюджет ще покрие 5.6 млрд. лв. дефицит в пенсионните фондове. Ясно е, че не можем да увеличим всички пенсии с 20%, но тези 1.7 млрд. лв. можеха да бъдат изхарчени по по-справедлив начин. Експерти предложиха няколко метода за осъвременяване, като и сега най-много гласове има за преизчисляване с по-голяма тежест на всяка година осигурителен стаж.

ГЕРБ обаче като че ли целенасочено избягва всякаква справедливост в системата, като с годините се отметна и от това, което предложи в пенсионната реформа на Калфин през 2015 г. - отпадане на тавана на пенсиите за новите пенсионери и плавно нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула. Социалният министър Деница Сачева смята, че с предложения бюджет "затваряме много неравенства и това ще бъде добре за развитието на пенсионната система оттук нататък". Но ще бъде точно обратното - в отсъствието на стимули за осигуряване пенсионната система може да върви само към още по-голям дефицит и окончателно прекъсване на пакта между поколенията.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата