- Г-н Пелев, бяхте сред делегатите на Общото събрание на адвокатите от страната, което отказа да чуе поздравителния адрес от главния прокурор. Защо беше тази реакция?
- Еднозначната реакция на всички колеги делегати и участници в Общото събрание е следствие от досегашното публично поведение на настоящия главен прокурор и още от времето на работата му като заместник главен прокурор. Редица негови публични изявления като кандидат за настоящия му пост, а и безпрецедентните действия на Специализираната прокуратура през изминалата година срещу отделни колеги адвокати, доведоха до претърсвания на техните кантори и жилища, задържане под стража, привличане като обвиняеми, определяне на гаранции в безпрецедентни размери, забрани да напускат страната и като следствие от това – запори на цялото тяхно имущество от КПКОНПИ. Всичко това накара мнозинството адвокати да осъзнаят, че ние не сме равнопоставена страна в процеса с прокуратурата и сме напълно уязвими за репресивните възможности на държавното обвинение. Цялата обстановка и атмосфера, в която ние адвокатите сме поставени, е в разрез с неприкосновеността на нашата професия. Казвам именно професия, а не неприкосновеността на отделния адвокат. Масово колеги се притесняват от това, че срещите и разговорите с техните клиенти не са поверителни, а самите адвокати често са обект на унизително и неуважително отношение от страна на органите на досъдебното производство.
- Да допуснем, че в писмото на главния е имало извинение за думите му по адрес на адвокатите. Нямаше ли да има смисъл да бъде чут? Или делата са важни, не думите.
- Определено делата имат предимство пред думите! Още повече, че ако г-н главният прокурор е изявил желание да каже добра дума на най-висшия форум на адвокатите в България, той щеше да бъде добре дошъл да го направи лично или чрез някой от своите заместници. И едва ли това щеше да бъде прието с отхвърляне от събранието!
- Събранието прие декларация, с която на практика алармирате, че демокрацията в България е в голяма опасност. Не е ли твърде закъсняла тази реакция? Казвате "където свършва правото, започва произволът". Не сме ли отдавна свидетели предимно на произвол?
- Реакцията не е закъсняла, доколкото това е първото Общо събрание след настъпването на някои общоизвестни събития. Ние като защитници на правата и свободите на българските граждани по професия и призвание не можем да стоим безучастни пред публичните акции и проява на несъразмерна репресия от страна на правоохранителните органи и прокуратурата. Закъсняла е, обаче, тъй като в периода между две наши събрания Висшият адвокатски съвет е органът на адвокатурата, който е длъжен да изразява незабавни позиции и да реагира при всяко накърняване на законността в България. А този наш орган в повечето случаи или избра удобното мълчание, или вървеше след събитията или негативните реакции на адвокатската общност в социалните мрежи и медиите. Недопустимо е в името на някаква абстрактна справедливост да позволяваме да се извършват действия, несъвместими със законността и основните права на човека!
- Говорите за шумните прокурорски акции, които създават очаквания. Какви очаквания - за присъди, за възмездие... Защо е опасно това?
- Още от времето и традициите на римското право сляпото възмездие няма предимство пред превантивното действие на неотклонимата санкция за извършеното, но доказано престъпление. В последните месеци наблюдаваме поредната активност на органите, която сериозно превишава пределите на нормалната наказателна репресия. Не може да се приеме за нормално, за да се извършат най-обикновени следствени действия, да се ангажират тежко въоръжени маскирани полицаи и лица, срещу които евентуално ще се повдига обвинение, да бъдат извеждани оковани по унизителен начин в присъствието на предварително повикани журналисти. Всичко това предизвиква не просто безпокойство, но и като краен резултат ще доведе, за пореден път, до осъдителни решения срещу България и изплащането на сериозни обезщетения на пострадалите от това унизително и репресивно поведение на прокуратурата.
- В тази връзка, искате дебат за прокуратурата. Този, който подхвана президентът, не е ли достатъчен?
- Дебатът за мястото на прокуратурата и недосегаемостта на главния прокурор не е резултат на някакво моментно хрумване. За момента това, което е видимо от инициативата на президента, е провеждането на по-скоро протоколни консултации. В същото време, обаче, отговорът на прокуратурата и лично на главния прокурор, е поставянето под съмнение на имунитета на държавния глава! Истинският дебат трябва и може да доведе до безпристрастен анализ на мястото и уредбата на прокуратурата, именно в интерес на гражданите и доброто функциониране на правозащитната функция на държавата. Сегашното състояние категорично не отговаря на съвременните стандарти на правовата държава, в рязко отличие дори и от нашите източно и централно европейски съюзници от бившия социалистически лагер.
- Всъщност, лошото законодателство, срещу което също алармирате, и прокуратурата, която действа като пиар отдел, не са само от полза на адвокатите и хонорарите им?
- Напротив! Във вреда са първо на всички български граждани. Ние, българските адвокати сме поставени в условията на сериозна невъзможност да упражняваме професията си! Постоянната промяна на законите с противоконституционни законодателни техники, приемането на некачествени и на парче закони, често с цел да се улесни единствено работата на прокуратурата по казуси, по които не се справя, или насочени срещу конкретни обвиняеми... Постоянният натиск от всякакви видове държавни, съдебни и общински органи. Всичко това води до тежки затруднения при упражняването на нашата професия. А ние не работим за себе си. Ние се борим за защита на правата и интересите на нашите клиенти и често сме последна преграда пред беззаконието. Ние не продаваме съвест и истина на този, който ни плаща, а защитаваме права и свободи, признати и установени от законите и Конституцията.
- Какво следва от това, че събранието не прие отчетите на Висшия адвокатски съвет?
- Адвокатурата не е Висшият адвокатски съвет. Това са всички почти 14 000 български адвокати, които, за съжаление, допуснаха в мнозинството си през последните около 10 години, престижът и мястото на нашата професия в обществото да бъде в непрестанен упадък. И то именно заради пасивността и бездействието на нашите органи. Току-що отминалото Общо събрание не се свежда само до реакцията ни по отношение на главния прокурор и приетата декларация. Делегатите приеха редица решения и свалиха доверието си от Висшия адвокатски съвет. Отчетите на председателя и финансовия отчет бяха отхвърлени с огромно мнозинство. Именно заради имитативната дейност на нашите висши органи. Поискани бяха оставките на членовете на Висшия адвокатски съвет, но за съжаление беззъбият Закон за адвокатурата не позволява Общото събрание да ги отстрани и всичко остана на техния собствен морал и съвест. Очаквано, оставки не последваха.
На дневен ред е и един абсурден казус с обжалваните избори в най-голямата колегия в страната – софийската. Висшият адвокатски съвет е изправен пред решението дали да отмени тези избори. Въпреки, че по същите тези жалби прие, че изборът за делегати на Общото събрание е валиден. Сега, по един безпрецедентен начин, започва броене на хиляди бюлетини, вместо да се пристъпи към изпълнение на решенията, приети от Общото събрание. С абсурдното оправдание, че решенията на най-висшия орган на адвокатите в страната не са задължителни за Висшия адвокатски съвет. Едно е ясно: от тук нататък българските адвокати показаха, че не желаят и няма повече да търпят нашите колеги, които сме натоварили да бъдат лицето на адвокатурата, да бездействат, да работят само в своя изгода, докато всяка година харчат милиони обществени средства без видима полза и резултат за българските адвокати и защитата на правата на гражданите.
След този акт на Общото събрание Висшият адвокатски съвет ще бъде принуден да работи в условията не само на дефицит на доверие, но и на известен финансов дефицит, тъй като събранието изиска да се намалят събираните от всеки адвокат средства, които вместо да се използват за развитието на адвокатурата, просто се трупат като чиста печалба в неясни банкови сметки. Само за миналата година – близо 900 000 лева!!! Българските адвокати настояваме и за един нов, отговарящ на съвременните условия и изисквания Закон за адвокатурата. Нещо, което също продължава да бъде непосилно за настоящия Висш адвокатски съвет. Отминалото Общо събрание е без прецедент в историята на съвременната българска адвокатура и със сигурност е зората на едно ново начало на промени в правилната посока. Българските граждани могат да бъдат спокойни, че техните адвокати няма да се предадат пред страха и апатията и ще отстояват смело и достойно техните свободи.
