Ако служебното правителство не внесе в Европейската комисия предложение за изменение на плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) до средата на октомври, това ще е най-тежкият провал за последните 20 години. Позицията на служебните министри, че нямат мандат да искат изменения на плана, защото предложените от тях решения не са получили санкция на Народното събрание, е несъстоятелна. В правомощие на правителството е да изпрати искането за изменения на плана и ако не го направи, България рискува да загуби милиарди. В нито един момент българският народ не е давал мандат на никого тези милиарди да бъдат загубени, камо ли на служебния кабинет. Това ще бъде грандиозен политически провал и както е тръгнало, служебното правителство накрая ще си го отнесе въпреки многото допринесли за него.
Липса на мандат или политически страх
Правителството твърди, че няма мандат да продължи процедурата за изменение на плана, защото не получи одобрение от Народното събрание, но това е чисто и просто политически страх. Измененията се налагат по три причини – включването на нова глава с проекти за енергийна независимост от Русия, проблеми с изоставащи реформи и инвестиции и най-спорната част – старо решение на Народното събрание от 2023 г. за ключови изменения в поетите ангажименти в частта енергетика. През януари 2023 г. парламентът забрани на БЕХ да се вадят преносните оператори ЕСО и „Булгартрансгаз“ и изиска правителството да предоговори ангажиментите за намаляване на квотите въглеродни емисии при производството на електроенергия. Това е прословутият ангажимент за намаляване на квотите на въглищните централи.
В последните две години изредилите се правителства уж следваше да започнат да договорят с Европейската комисия по така изисканите от НС промени в плана, но преговорите с готови проектотекстове реално започнаха едва в началото на тази година. Те бяха прекъснати от поредните предсрочни избори и възстановени отново с все по-критични срокове за изпълнение. Цяло лято финансовото и енергийното министерства са преговаряли с експертите на ЕК и в началото на септември представиха в НС предложенията. Министрите проведоха заседания с ресорните комисии, чуха се много въпроси, дадоха се много обяснения и остана впечатление, че изготвените изменения са компромисни.
С това ангажиментът на правителството към Народното събрание бе изчерпан и не е ясно защо то реши само да си заложи капан и да иска от депутатите изрично одобрение за тези промени. Проверка в текстовете на взетите от МС две решения по темата показва, че никъде в тях не се предвижда санкция на парламента.
Получаването на одобрение от НС не се изисква и от Брюксел – изменението на плана е в правомощията на правителството. В нито един предходен етап кабинетът не е искал одобрение от парламента преди изпращането на документите в ЕК. Бившият вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов по едно време се надяваше на политически консенсус в НС, но видя, че няма какво да очаква, и продължи с работата самостоятелно. Зелена светлина от НС не е искал и бившият финансов министър Асен Василев – не че това не доведе до поемане на безумни ангажименти в плана.
Всичко това прави версията на кабинета, че няма мандат да продължи, много проблемна, направо несъстоятелна. Според финансовия министър Людмила Петкова правителството няма как да прати в Брюксел промените, защото предложените в тях компромисни решения са в колизия със старото решение на НС от януари 2023 г. Това няма как да е вярно – ако бе възможно с решения на някакво вече изчерпало мандата си Народно събрание да се изземват правомощия на правителството во веки веков, нямаше да има абсолютно никакъв смисъл от изпълнителната власт. Много е вероятно самото решение на НС от 2023 г. да е противоконституционно, доколкото Народното събрание се произнася по въпроси от изричната компетентност на министрите като това какви държавни дружества да има и под чия шапка да са. Конституционният съд вече се е произнасял по сходно решение за намеса на парламента в работата на изпълнителната власт – решението за частични плащания по договорите за текущ ремонт, което бе обявено за противоконституционно.
И новото проекторешение за даване на одобрение на изготвените от МС промени, което така и не стигна до гласуване заради грандиозния цирк на последното заседание на действащия парламент, на свой ред съдържа съмнителни от гледна точка на разделение на властите формулировки. В него се стигаше дори дотам НС да „разрешава“ на ЕСО да придобие дългограйни активи от „Мини Марица Изток“ – въпроси, които би следвало да са изцяло в правомощията на управите на дружествата.
По-основателен е аргументът на МС за вързаните ръце по линия на друго проекторешение, което не мина в парламента - за приемането на пътна карта за климатична неутралност. Тук наистина трябва решение на НС, а старото не се приема от ЕК, като България рискува санкция от 266 млн. евро. Все пак за тази пътна карта имаме 6 месеца отсрочка да се поправим.
Да спасим енергетиката от спасителите
Поставените въпроси от Народното събрание през 2023 г. по ПВУ имаха резон – и критиките за мегаломанския проект за батерии за съхранение, и възраженията срещу определените цели за квотите за въглеродни емисии. От тогава обаче мина много време и много неща се промениха. Проектът за батериите беше орязан и преформатиран в съответствие с искането на Народното събрание, поставените цели за квотите започнаха да се изпълняват от самосебеси – покрай изтичането на договора за дългосрочно изкупуване на единия от ТЕЦ-овете – на „Контур Глобал“, а забраната ЕСО и „Булгартрансгаз“ да се вадят от БЕХ с цел да не се стигне до фалит на холдинга не осуети изплащането на огромни дивиденти за 2022 и авансов дивидент за 2023 г. Самото изваждане на двете дружества от БЕХ се изисква от ЕК с цел да спре кроссубсидирането между дружествата под шапката на БЕХ, като от енергийното министерство признаха, че подобно решение ще се отрази тежко на финансовото състояние на холдинга – заради взет голям облигационен заем, по който предстои падеж.
Видя се обаче, че и тук са възможни решения – да се прехвърли част от тежестта на заема, взет от БЕХ, върху двете дружества, и да се осигури ликвидност за покриване на предстоящия падеж. Всичко това са възможни решения в правомощията на правителството. Консултирането им в НС е разбираемо, доколкото енергетиката е ключов сектор, елемент от националната сигурност, но не може за всичко да се иска разрешение от НС. В тази посока последните години нанесоха тежки поражения на разделението на властите и доведоха до обезсилване на изпълнителната власт. България отиде от една крайност при Борисов към друга. Това се представяше първоначално за форма на повишен контрол на НС върху кабинета, но всъщност се стигна дотам правителствата да са на директно управление на депутатите и да нямат собствена физиономия. Със служебните правителства ситуацията е още по-зле, защото изначално те имат ограничен мандат, а след промените в Конституцията вече не се знае и чии са.
В тази разклатена властова конструкция отговорността и вината е размита, което устройва всички. Не е ясно кой взима решения, не е ясно кой носи отговорност. Парламентът е пълен със спасители, които взимат редовно съмнителни от експертна точка решения. В други случаи спасителите буквално узурпират банките и бламират работата и на правителство, и на парламент. Решението на депутатите от БСП, „Възраждане“ и ИТН да блокират работата на парламента и да осуетят взимането на решения за плана за възстановяване и в частност – за реформите в енергетиката, не спасява никого, точно обратното. Подобно поведение не пречи кабинетът да вземе решение, но създава силен шум в системата, води да загуба на време, играе със страховете на хората, дава ужасни сигнали за България навън.
Изпращането на искане за предоговаряне на плана за възстановяване през октомври и получаване на евентуална зелена светлина в края на 2024 г. не е фатален срок. Досега не спазихме никакви срокове по плана, няма да ги спазваме и в бъдеще. Но бездействието губи критични месеци, а изпълнението на инвестициите до август 2026 година чисто технически става все по-невъзможно. БСП, ИТН, "Възраждане" няма как да представят като спасение загубата на сума от порядъка на 1.9 – 2.4 млрд. евро, на колкото се очакват да възлязат санкциите от ЕК за неизпълнени реформи в енергетиката. Най-много да се надпреварват по крясъци кой е виновен.
Няма как да е спасително и неполучаването на 500 млн. евро за енергийни проекти по новата глава RepowerEU – България е единствената страна, която не успява да подаде заявка. Не е спасение и осуетяването на плановете за създаване на предприятие, което да поеме рекултивацията на минните терени и да помогне за трансформацията на работните места в мините. Няма как да се грижиш за хората от Стара Загора, Перник и Кюстендил, като бездействаш. А в това да превземеш една парламентарна трибуна друго действие освен цирк няма.
