Невинен до доказване на противното. Тази логика трябва да бъде следвана от правосъдието във всяка демократична държава. В България обаче арестите заради лошите си условия са се превърнали в своеобразно наказание и инструмент за малтретиране на подсъдимите.
Ужасяващата среда, в която са принудени да живеят арестанти и затворници, е известна на обществото от години. Темата отново беше повдигната от бившата кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова, които се оплакаха от нечовешка мизерия и тормоз от страна на надзирателите, докато близо 8 месеца обитаваха килия в следствения арест на "Г.М. Димитров". Примерът им беше последван и от Николай и Евгения Баневи, които са под стража от края на м.г.
Дървеници, мухъл, лоша хигиена, открита за чужди погледи тоалетна, липса на свеж въздух -
това е само част от букета с "екстри",
който арестантите получават с килията си от 16 кв. м. Потресаващите условия в столичния следствен арест излязоха наяве, след като омбудсманът Мая Манолова разпространи снимки от помещението на Иванчева и Петрова. За всеки, който е непредубеден, е ясно, че подобна среда е опасна за здравето и се превръща в мъчение за арестантите, въпреки че някои от тях са там без вина. Тогавашният правосъден министър Цецка Цачева избра да неглижира проблема. Според нея държавата ни спазва международните стандарти за битовите условия в местата за лишаване от свобода и всичко, едва ли не, е цветя и рози. Цачева дори оправда бездействието на държавата за подобряване на условията в арестите и затворите с аргумента, че били препълнени и няма как да се ремонтират, без да се изпразнят. Излиза, че вината е на арестантите, защото са там.
В крайна сметка Цачева свика извънредна среща, на която да бъдат обсъдени лошите условия в арестите. Тя трябваше да се състои още през ноември м.г. и на нея да присъстват главният прокурор, вътрешният министър, ръководството на затворите и омбудсманът. Срещата не се състоя, а Министерството на правосъдието и до днес не е отговорило на въпросите защо. Омбудсманът също забрави за проблема. Както обикновено се случва, нехайството от страна на държавата струва пари на данъкоплатеца. В последните две години в пъти са се увеличили обезщетенията на затворници и арестанти, осъдили държавата заради условията в местата за лишаване от свобода, показват данните на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за изплатени суми, предоставени на "Сега" по Закона за достъп до информация. За периода от 2013 г. до края на 2018 г. изплатената сума за обезщетения след постановления на националните съдилища е общо 338 027 лв.
Тези стотици хиляди обаче са само видимата част от айсберга,
тъй като не е ясно какви пари са платени по осъдителни решения на съда в Страсбург, където срещу държавата се водят дела по темата. Само преди дни стана ясно, че заради лошите санитарно-битови условия в ареста и в затвора във Варна страната ни ще плати 3500 евро след осъдително решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Заявка, че ще търси правата си в Страсбург, направи и Николай Банев, който заедно със съпругата си се намират в ареста от декември м.г., след като бяха обвинение за източване на предприятия и пране на пари. Неговата половинка Евгения, от своя страна, написа жалба от 18 стр. до правосъдния министър Данаил Кирилов, в която описа потресаващите условия в следствения арест на "Г.М. Димитров" - липса на чист въздух, прах и мръсотия, които причиняват дихателни проблеми и обриви. Това накара Кирилов лично да се запознае със средата, в която пребивават арестантите. Въпреки че след проверката си правосъдният министър констатира, че "дишал свободно" в килиите, той хвърли бомбата, че уволнява шефа на ГДИН Васил Миладинов, но без да разкрие мотивите си за това.
Едва ли обаче кадровата смяна ще доведе до положителна промяна
Очевидна е липсата на желание от страна на държавата да работи в посока подобряване на потресаващите условия в местата за лишаване от свобода. А иначе милиони левове потънаха за тяхното подобряване. Само за последните 5 години са изхрачени над 25 млн. лв. за ремонти, като 14.3 млн. лв. от тях са пари от бюджета, а останалите - от Норвежкия финансов механизъм. На този фон поредната смяна в ръководството на затворите подсказва за задкулисни интереси при разпределянето на парите, отколкото за реални намерения за решаване на проблема с лошите условия. Последното може да се случи единствено, ако властимащите бъдат вкарани зад решетките.
