Няма ненаказано добро и за Европейската комисия. Миналата година, почти по същото време, тя обяви, че България е изпълнила ангажиментите си за независимо правосъдие, борба с корупцията на високо равнище и обуздаване на организираната престъпност, а тази седмица писа, че й куца върховенството на закона.
Вярно е, че първата констатация бе по овехтелия Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), а втората е по чисто новия Механизъм за върховенството на закона. Но и двата доклада имат един и същ почерк, защото авторите им са все възпитаници на брюкселската книжовна школа. Това, че предишният доклад е подписан от Комисията на Жан-Клод Юнкер, а новият - от Комисията на Урсула фон дер Лайен, има значение за архиварите. За читателите им в България важи правилото "Брюксел казва така", но вече с добавката: "И онака".
Старият механизъм, който ЕК възнамеряваше да прати в небитието под аплодисментите на българските власти, отказа да се помине. Еврокомисарката Вера Йоурова, която е живата връзка между предишната и настоящата Еврокомисия, призна в сряда, че в момента България е обект на два мониторингови механизма. Такава чест може да се заслужи само с голямо старание. Държавата на победилата мутрокрация доказа такава непоправимост, че новият механизъм за наблюдение настигна стария и се сдвои с него.
България е ветеран по мониторинг в Европа
и няма да се уплаши. Най-напред изяви нрава си през втората половина на 90-те години, когато провокира създаването на мониторинговия механизъм в Съвета на Европа (Страсбург), който я прие през 1992 г. После, в началото на новото хилядолетие, бе пусната компромисно да излезе от менгемето на наблюдателите, но с 11 забележки и затова, пак заради нея, бе измислен постмониторингов механизъм, в който остана като закоравял ветеран с почти 20-годишен опит.
Влизането ѝ в ЕС (Брюксел) през 2007 г. бе съпроводено без колебание с вкарването ѝ в измисления специално за нея и Румъния мониторингов механизъм (МСП), където според първоначалните планове трябваше да изкара тригодишна карантина, но се застоя близо 14 години. Сега, заедно с него, подава ръка на новия механизъм за върховенството на закона и не смята, че има проблем, защото първите реакции на управляващите след излизането на доклада в сряда бяха почти възторжени. Ако Христо Ботев беше жив, щеше да повтори каквото е писал в първия брой на в. "Будилник" на 1 май 1873 г. за "онез табан суратларъ, на които и в очите да плюеш, те ще казват, че е божа росица". Разликата е само, че
днес им викаме гьонсурати
У нас никой не може да бъде изненадан, но трябваше по-будните хора да излеят гнева си по улиците, за да се събуди и Брюксел. Сега може да се чуди какъв абсурд е сътворил миналата година, като е записал България в графата "Поправила се" за разлика от Румъния. Еврокомисията е изследвала през последните месеци четири сфери на върховенството на закона и е установила хронични малформации.
Първата е за съдебната система, където главният прокурор си остава все така непоправим, защото никой не може да го контролира въпреки упреците на Европейския съд за правата на човека и Венецианската комисия.
Втората е за корупцията на високо равнище, където единствената смислена констатация е, че няма осъдени висши функционери.
Третата е за медийната среда, която заслужава особено внимание, защото за пръв път попада във фокуса на Брюксел, макар че нищо не ѝ е наред. Авторите на доклада са забелязали, че повечето издания в България са проправителствени, защото са вързани за хранилки на властта. Малкото независими медии пък са обект на тормоз и лишения.
Четвъртата е за "други институционални въпроси", където пише, че в България има законодателна несигурност, защото законите постоянно се преправят, което води до "липса на предвидимост и стабилност". Всъщност това е гаранция за стабилност на властта, защото именно тя натъкмява законодателството според текущите си нужди. Брюксел все още не е разбрал, че е достатъчно Бойко Борисов да прати есемес, за да се извъртят депутатите от управляващото мнозинство кръгом и да гласуват точно обратното на онова, което вече са приели.
Еврокомисията вероятно изпитва известно неудобство,
че трябва също да се извърти в оценката си за България, в сравнение с миналогодишната, и затова сега е написала доклада си така, че почти да липсват нейни мнения. Повече от половината текст е съставен от цитати и бележки под линия. Посочва какво смятат други европейски институции, неправителствени организации, отделни лица, медии и пр. Позовава се на статистики от Евростат, за да покаже, че не тя, а хората имат лошо мнение за правителството, съдебната система, корупцията и медийната среда в България. Това обаче не спасява авторитета ѝ, защото
замазването на ланшното петно го прави само по-голямо
Новият механизъм показва беззъбие, като стария. Изглежда, че Еврокомисията още се плаши от единствената си смела стъпка досега, когато през 2014 г. написа първия си общ антикорупционен доклад. Както и настоящият, той се отнасяше до всички държави в ЕС и бе толкова откровен, че всеки можеше да разпознае кои функционери визира. Този механизъм, въведен от Комисията "Барозу", трябваше да произвежда доклади на всеки две години. Вторият доклад бе готов и трябваше да се появи през 2016 г., но дошлата след Барозу Комисия "Юнкер" не посмя да го огласи, заради ропота на някои правителства.
Жан-Клод Юнкер не само блокира този механизъм, но и обеща да спре по-семплия механизъм за България и Румъния. Той направи каквото можа чрез парфюмирания си последен доклад през октомври 2019 г., но не изпълни докрай обещанието си, защото за всеки случай прехвърли отговорността на Съвета на ЕС (правителствата), който така и не намери време за една година да разгледа въпроса.
Но, всяко зло - за добро. Сега България твори нова история в ЕС, защото заедно с Румъния е под двойно наблюдение, каквото никой не е предполагал, че е възможно в една и съща институция.
