Тия дни БСП роди важна новина. Не, това не е враждата Нинова - Станишев, която след петък всички обсъждат. Новината е, че партията лека-полека официално поглежда към управленски съюз с ДПС. И не се страхува да каже, че теми като Пеевски и прочутите порции са дребнотемия за нея. Не желае въобще да ги дискутира. Не вярвате? Трябва, защото е самата истина.
Новината бе съобщена от лидера Корнелия Нинова на градска конференция на БСП-София. На нея тя държа реч за бъдещата коалиционна политика. И именно там очерта рамката с кого БСП може да управлява и с кого не. С ДПС определено може. Всъщност, отдавна е ясно, че
БСП трудно би избягала от лапите на Движението,
но този разговор официално се премълчаваше. На конференцията на столичната организация Нинова тактично му даде старт.
Да видим какво точно каза. Политическите субекти бяха разгледани един по един. За формацията на Бойко Борисов: “ГЕРБ не е наш идеологически опонент. Тези хора нямат идеология. Те са във властта заради пари. Винаги, когато видят проблем, отстъпват без никаква идеология и последователност”. За някои “жълтопаветници”: “Според мен десните, извън парламента, са нашият идеологически опонент”. За ДПС думите й започнаха чрез прелюдия с “врага”: “Дали ще управляваме с ГЕРБ, мисля, че е излишно да си губим времето и да повтаряме едно и също нещо. Ясен е отговорът - не. Вторият въпрос, който ни се задава, е - ще управляваме ли с ДПС? ГЕРБ внушават – ето отиваме си ние с патриотите и идват БСП и ДПС на власт. Ясно е на всички, че коалициите искат компромиси. Правили сме ги няколко пъти и знаем какви са последиците. Когато се заговори за коалицията ни с ДПС, най-често се споменават порциите и въпросът "Кой".
Айде да обърнем този разговор
и да поговорим за политики”. Следват размишления за вредата от пазарлъци и аритметики и отново завръщане към движението: “И така, искам да поговорим за ДПС. Но не на този принцип за броене на гласове, а по политики. И да вземем изключително две важни теми – данъчна политика, доходи и здравеопазване”. После изброява непреодолими различия с ДПС в тези области, но накрая е отправено предложение: “Е, по тези две теми – най-важни за българския народ - за доходи, данъци и здраве, след като имаш такива разминавания, какви гласове да броиш и с кого предварително да се договаряш за коалиция? Оттук нататък ви предлагам, когато говорим по тези въпроси, да говорим за политики, за програми, за съвместимост на програми и политики, а не за броене на гласове и за предварителни решения за управления с една или друга партия”.
Нужен ли е превод?
С думите си Нинова явно отговаря на някакви конкретни вътрешни питания за ДПС, но по-важна е принципната рамка. А тя е очевидна: недвусмислен отказ от коалиция с ГЕРБ, старите десни са идеологическият опонент, ДПС обаче нито е опонент, нито е изключено от коалиция; напротив – с тях трябва да се обсъждат “политики”, “съвместимост”; “имаме различия, няма да преговаряме, ама дайте да видим програмите!”. Посланието в тази реторика е ясно, а с него има една перфидна арогантност – щом ще управлява с ДПС, Нинова не се хаби лицемерно с претенции за Пеевски и порциите.
Следващите месеци явно ще текат бързо в българската политика. Задават се европейски и местни избори, най-вероятно - и парламентарни. Специално в БСП предстои и конгрес. Нинова няма време, затова пришпорва важните теми. Всъщност, това, което виждаме в БСП в последните седмици, е инициатива на лидерката относно преодоляването на неприятни, но задължителни крайъгълни камъни.
Единият е вече визираният – с кого смята да управлява партията. Тъжното е, че Нинова и да иска, няма кой знае какви възможности. Щом няма да се коалира с ГЕРБ, ДПС става незаобиколим вариант. Целият този проблем има вече десетилетни натрупвания. Двата пъти, когато управляваше в съюз, партията го правеше все с движението. От своя страна, съобразно последствията,
то се превърна в проклятие за БСП.
Но ето – отново няма друг, Нинова е принудена да отвори темата…. Процесите са доста интересни – лидерката очевидно не смята ДПС като чак такава беда за партията си; или пък го смята, но е безсилна пред липсата на друга възможност. По-вълнуващ обаче е фактът, че тя вижда коалиция с ГЕРБ като доста по-вредна. Любопитно е дали редовите социалисти също като нея смятат, че обвързване с Борисов е по-страшно от ново с Доган.
Съвсем не е сигурно, че независима социологическа анкета би доказала този факт. Като цяло или в БСП липсват умения и далновидност за политически инженеринг, който да изработи сателитна формация, която да бъде управленски партньор; или иде реч за една от обреченостите в българския преход – БСП и ДПС са левоцентристкият политически полюс, антипод на десния, и няма как да е иначе.
Официализирането на разлома със Станишев също е сред темите, които не търпят отлагане. Затова и Нинова не отиде на конгреса на ПЕС в Лисабон. Тя оправда отсъствието си с несъгласие относно важни позиции на ПЕС (Истанбулската конвенция и Пакта за миграция на ООН). Но както и да се погледне, бойкот на форума, на който Станишев бе преизбран за лидер на европейските социалисти, си е скандал. Истинската битка, всъщност, е отново във вътрешен план - листата за евроизборите. Отдавна се знае, че
Нинова не иска Станишев
да я оглави (говори се за номинация на Елена Йончева). Защо не желае – официално не е съобщавано. Каквито и да са причините, изхвърлянето на председателя на ПЕС от челното място в подреждането би било гръмовен, почти кощунствен европейски скандал. Как ще завърши тази битка не се знае, но очевидно Нинова опипва почвата, мотивирайки се с “принципни съображения”. А и чрез тези “принципи” се стреми да се хареса на електората, който няма спор, е по-близо до нейните виждания, отколкото на Станишев. Извън личните отношения, има и една базисна политическа линия, която се мъчи да прокарва Нинова – превръщането на БСП в консервативна левица (тип “Орбан”, макар да не е ляв).
Чрез разговори за “политики” Нинова ще се опита в следващите месеци да подготвя БСП за властта, но и лично да укрепи своята в партията. Само да не се получи дървено желязо...
