Раждането на управленски коалиции обикновено съживява мита за чудовището на Франкенщайн. Този път то има двама бащи, опитва се да изглежда симпатично, а наблюдателите, станали свидетели на създаването му, вместо факли и камъни, носят конци за съшиването на трудно съвместими парчета. Операцията изглежда успешна въпреки кръпките, новата коалиция се готви за големи дела. Част от тях са вписани в програмата за действие с гриф „незабавно“.
На фона на предходните два провала за сглобяване на кабинет очертаващото се коалиционно управление под диригентството на „Продължаваме промяната“ изглежда успешно. Както се изтъква, желанието (за някои партии дори е въпрос на оцеляване) да има правителство е огромно. Но и напрежението е огромно и някои шевове по тялото на коалицията няма да издържат и ще се разпорят. Още отсега е ясно също, че новото творение ще е много едро и тромаво заради нови министерства и нови служби, с още началници и чиновници. Кои са най-големите рискове пред бъдещата власт?
Баланс и контрол
Придържането към математически пропорции при сложни преговори с разнолики формации на психологическо ниво работи. Обявената структура на кабинета изглежда добре балансирана като разпределение между партиите, електоралната тежест на отделните формации е отчетена относително точно и никой не ламти за повече постове (поне няма такава информация).
Балансът е търсен и на ниво вицепремиери. Първоначално се появи информация за отказ на „Има такъв народ“ да излъчи такъв, но последно всяка партия ще има заместник-министър председател. Към момента „Продължаваме промяната“ е с две номинации за вицепремиери – Асен Василев и Калина Константинова, с ресор ефективно управление, която ще надзирава административната реформа.
Можем само да гадаем дали обещанието най-добрата кандидатура да вземе съответния ресор се е сбъднала или е имало задкулисни съображения в разпределението на министерствата, но предложеният проектосъстав на кабинет е приемлив. В него няма номинации, които да будят явно недоумение - повечето издигнати лица са с плътна биография и са нови за политиката. Не е ново лице във властта подалата оставка председателка на БСП Корнелия Нинова. Може да се очакват трусове около избора на нов лидер на партията, които да се отразят и на изпълнителната власт.
Запазването в новия кабинет на Стефан Янев – в ролята на министър на отбраната, и на вътрешния министър Бойко Рашков вече създаде проблеми – ГЕРБ видяха в тяхно лице пети участник в коалицията – президента Румен Радев. По всичко личи, че бившите управляващи ще атакуват новото правителство по тази линия, но още отсега твърденията за „фейслифтинг“ на служебния кабинет по думите на Томислав Дончев звучат кухо. Наблюдатели вече коментираха, че новото правителство бързо ще се еманципира от Радев – самото естество на изпълнителната власт го предполага, без да броим личните амбиции на главните герои.
По-големият проблем със силовите министри е в контрола спрямо тях от страна на останалите участници в коалицията. „Продължаваме промяната“ възприе еднопартиен принцип на съставяне на политическите екипи към министерствата – тоест министърът сам си подбира заместниците, с уговорката, че ПП ще има свой съветник с цел контрол във всички „чужди“ министерства. Формулата "една партия носи отговорността" е по-работеща от гледна точка на стиковката на екипите, но наистина възниква риск от феодализиране на ресорите, а въпросът за контрола над силовите министерства, които са в ръцете на „Продължаваме промяната“, остава висящ. Вече се говори за компромисно решение - всяка партия в коалицията да може да излъчва съветник в което министерство реши. От ДСБ открито предупредиха при консултациите при президента Радев, че феодализирането на министерствата е проблем. Тук със сигурност баланс ще се търси по линия на разпределяне на отговорностите в парламента, където ще има разминаване в ресорите на отделните партии. От ПП явно се надяват да избегнат парцелирането чрез запазването на 18 експертни съвета във всички области на политиките, които ще заседават поне веднъж месечно. Но това на свой ред е тромаво и ще размие отговорността, като дублира работата на парламентарните комисии.
Прилагането на партийни квоти в назначенията
не означава отсъствие на проблеми. Разбирателството за постовете си има цена и тя не е ниска. България ще има цели 19 министерства - рекорден брой за последните десетилетия. Две от структурите са нови и тепърва ще се окомплектоват – министерство на иновациите и растежа, което ще поеме част от настоящите дейности на министерство икономиката, и министерство на електронното управление. Със съдържание ще трябва да се пълни и министерство на икономиката, за което се спряга Корнелия Нинова.
Министерски съвет с петима вицепремиери, ако бройката остане такава, също е рекорд – само политическите им кабинети вероятно ще надхвърлят 30 души. Неслучайно от ПП обещават административна реформа и съкращаване на 30 000 души администрация още първата година. Без такова обещание (ще видим доколко ще се изпълни), упреците към коалицията за наедрялото тяло на администрацията щяха да са светкавични. Кадруването през преструктуриране и разместване на агенции, ресори, шапки, не е нищо ново и се предприема от всяка власт. В случая структурните размествания са големи, а зад привидния баланс всъщност личи голяма концентрация на власт в отделни ресори.
На ниво вицепремиери има ключова разлика спрямо политическите традиции до момента - липсва вицепремиер за еврофондовете. Нещо повече – предвидено е функциите на Министерския съвет по координиране на работата по еврофондовете изцяло да отпаднат. За целта съществуващата в момента дирекция „Национално координационно звено“ ще бъде преместена във финансовото министерство. Това исторически не е нещо ново – мястото на това звено през годините е била спорно, но има опасения, че моментът изобщо не е подходящ заради голямото забавяне на Националния план за възстановяване и устойчивост, на споразумението с ЕК за новия програмен период и новите оперативни програми. Докато България може да си позволи леко забавяне при оперативните програми, нещата при Националния план за възстановяване и устойчивост, по който чакаме 12 млрд. лв. извънредно финансиране от ЕК, не стоят така. 70% от ресурса трябва да се договори до края на 2022 г., а планът още не е одобрен от ЕК.
Асен Василев се готви да носи много дини – освен координационното звено по еврофондовете, към МФ ще бъде прехвърлена и агенцията за одит на средствата от европейските агрофондове. Сега тази изпълнителна агенция е под шапката на земеделското министерство и наистина през годините този сектор беше черна дупка. Агенцията на теория трябва да е оперативно независима от Държавен фонд „Земеделие“, който разплаща, и от министерството, но на практика нямаше никакъв контрол. Местенето на агенцията под шапката на МФ няма да мине без трусове, но си заслужават предвид завареното положение.
Интересни са и преразпределенията на второстепенни разпоредители с бюджет и съставянето на портфейлите на отделните министерства. Идеята за изваждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ от МРРБ и прехвърлянето й към транспортното министерство, срещу което се обявиха и от БСП, и от „Има такъв народ“, е отпаднало, съобщиха източници на „Сега“. Подобно преместване – свързано с контрол на големи финансови потоци, би изисквало преработка на оперативна програма „Транспорт“ и на куп други документи, да не говорим големите проблеми със строителството на пътища именно в компетентността на регионалното министерство – проектиране и строителни разрешения.
Незабелязано обаче е прокарана голяма концентрация на ресурси при друг любим на ПП ресор – иновациите. След решението за разделяне на Министерството на икономиката на две – едно, което да поеме иновациите и растежа (титуляр Даниел Лорер), и второ – с ресор икономика, което да поеме държавните предприятия (Корнелия Нинова), стана ясно, че ведомството на Лорер се кани да управлява две оперативни програми през новия програмен период. Според проектоспоразумението към него ще мине дирекцията, която ще управлява новата европрограма за конкурентоспособност (с 1,5 млрд. евро общ бюджет с националното съфинансиране), както и Държавната агенция за научни изследвания и иновации, в момента под шапката на МС. Предвидено е агенцията да управлява новата програма за научни изследвания, иновации и дигитализация с бюджет 1 млрд. евро. Така министерството на Лорер ще командва две оперативни програми, които разчитат на финансиране от един и същ фонд на ЕС. Не е сигурно как ще погледне ЕК на подобна концентрация. Към структурата на Лорер ще минат голяма част от проектите и в програмата за икономическа трансформация по плана за възстановяване.
На фона на "дебелия портфейл" на министъра на иновациите и растежа възниква въпросът какво ще остане в другото министерство – на икономиката. Засега се знае, че ведомството ще поеме контрола над определени държавни дружества. Прегледът на сега действащия правилник на икономическото министерство показва, че за новата структура, за която се спряга Корнелия Нинова, не остава много. Вече бе обявено, че насърчаването на инвестициите и българската агенция за инвестиции ще са към Лорер. Така за Нинова остават скромни по численост дирекции като сега съществуващите „Икономическа политика“, „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ и „Международна търговия“. Неслучайно се появиха и критики, че вместо да се върви в посока оттегляне на държавата от реалната икономика, се случва обратното.
Прегледът на проектите в Националния план за възстановяване и устойчивост показва, че много бързо ще трябва да влезе в час и новото министерство за електронно управление, за което ще отговаря „Демократична България“. Министерството ще се занимава с няколко крупни проекта по този план. С голямо портфолио е и транспортното министерство, което ще е в портфейла на „Продължаваме промяната“. Тежки проекти има и в сектор „Енергетика“, но повечето от тях ще се изпълняват от енергийните дружества.
