Министерствата на здравеопазването и на регионалното развитие не се научиха да взимат прозрачни решения по горещата тема с изграждането на национална детска болница. Въпреки протестите и наличието на много активна гражданска инициатива за реализацията на проекта двете институции взеха поредното решение на тъмно и очакват основно да им се ръкопляска. Дали ще си заслужат наистина аплодисментите, предстои да видим. Липсата на достатъчно яснота обаче за пореден път породи напрежение и може да забави допълнително закъснелия с години проект. Добро решение ли е предложеният терен за нова болница в кв. „Горна баня“, в близост до ортопедичната болница, и на какви потенциални проблеми следва да се търсят решения?
5 терена, за 4 от тях не се знае нищо
Решението, че е избран терен за нова детска болница, бе съобщено с апломб на проведеното в сряда заседание на служебното правителство. Пред медиите здравният министър Асен Меджидиев обеща, че заинтересованите страни ще бъдат включени в проекта. Оказа се, че пак се обещава прозрачност в бъдеще време. Институциите само са извикали представителите на Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“, за да им обявят вече взето решение, разбра се от постове в социалните мрежи.
Така и за членовете на гражданската инициатива, и за широката общественост към момента е тайна кои са били останалите четири терена и с какви аргументи са отхвърлени. Така или иначе решението на Министерския съвет за изграждане на национална детска болница на голям имот в „Горна баня“ е факт. Избраното място за болницата върви с плюсове и минуси, колкото и от служебното правителство да твърдят, че теренът не прави никакви компромиси с изискванията на лекари и архитекти към него.
Достъпно ли е мястото и губи ли от отдалечеността си от други лечебни заведения
Като предимства на терена служебните министри на регионалното развитие и на здравеопазването изтъкват факта, че мястото е достатъчно голямо – 40 декара, достъпно е, в паркова среда е и така или иначе е отредено за болнично заведение. Теренът е достатъчно голям да се изгради и хотел за родители, както и рехабилитационен център, увери служебният министър Шишков.
Шишков неслучайно не навлезе в детайли по темата с достъпността, защото това е един от основните проблеми пред изграждането на национална детска болница в кв. „Горна баня“, коментират експерти.
„Ако изхождаме от разбирането, че това няма да е градска болница, а ще бъде национална детска болница, достъпността е осигурена. Мястото е подбрано така, че има достъп от три магистрали. Много сериозен проблем обаче е участъкът от Околовръстното шосе от кв. "Люлин" до "Бояна". Той остана неремонтиран и следва да бъде разширен“, коментира Бакалова. На същата позиция – че разширяването на Околовръстния път е задължително условие, е и арх. Владимир Милков, председател на УС на Камарата на архитектите в България. Бързият достъп до болницата е ключов за спешните случаи, макар че от гражданската инициатива разчитат, че до завършването на болницата вече ще има и въздушна спешна помощ. Хеликоптерите обаче надали ще са масов случай.
Ще трябва да се осигури и довеждащ транспорт от спирката на метрото, която е наблизо, но все пак има и пешеходно разстояние. Не е редно да се принуждават родители и болни деца да ходят пеш в тежки метеорологични условия, коментират архитекти.
По-сериозни спорове предизвиква отдалечеността от други лечебни заведения и невъзможността да се ползват специалисти и вече налична апаратура. „Неслучайно в Бургас взеха решение да изграждат детска болница на територията на УМБАЛ „Бургас“. Близостта на специалистите и апаратурата е ключова“, изрази пред „Сега“ лична позиция арх. Владимир Милков. Това бе основно предимство на старата идея за преустройство на недостроения корпус в близост до Александровска болница – че така детското заведение ще е близко до няколко специализирани болници за лечение и ще може да ползва и техния капацитет. На същата близост залагаше и алтернативно предложение на бившия архитект на София – Петър Диков, за изграждане на новата детска болница в района на медицинския комплекс – на мястото на недовършената клиника по вътрешни болести в близост до ъгъла между бул. „Георги Софийски“ и бул. „Пенчо Славейков“, непосредствено до спирка на метрото.
По тази тема обаче не цари единодушие. Според арх. Петкана Бакалова при изграждането на новата детска болница не трябва да се правят никакви компромиси с апаратурата и да се разчита на чужда апаратура. „Болницата трябва да разполага с всичко необходимо, за да работи като моделна национална болница“, коментира Бакалова. Според нея се преувеличава и проблемът с ползването на специалисти от други лечебни заведения. "Има много начини да се осъществяват подобни консултации", счита Бакалова.
За да се получи по-пълна представа за всички плюсове и минуси на избрано място, от гражданската инициатива ще изискат всички свързани с това документи по реда на Закона за достъп до обществена информация. „Така ще можем да изразим информирано експертно мнение. На този етап изборът на място е по-скоро добро решение“, счита Бакалова.
Отново се обявяват невъзможни срокове
Много опасни според архитектите са сроковете, които се обявяват за изготвяне на проекта. Според регионалния министър Шишков е възможно в срок от един-два месеца да се приключат устройствените процедури около терена и да се издаде виза за проучване и проектиране. Част от процедурата ще е и сделка по замяна – защото в рамките на терена има частен имот, който ще бъде заменен за УПИ в съседство. Още не е ясно кой е собственикът и при какви параметри ще се извърши тази сделка. Здравният министър Меджидиев беше още по-нескромен, като обяви, че ведомството ще проучи международния опит с представители на заинтересованите общности и до 6 месеца ще може да има проект.
„Това са абсолютно невъзможни срокове и те са плашещи. Изготвяне на проект в такива срокове е равнозначно на проект ерзац, срещу какъвто се борим с години“, коментира Бакалова. Според архитект Милков реалистичният срок за изготвяне на проект е около година и половина. „Преди възлагането на проектирането следва да се изготви задание. България в момента няма експертиза за изготвянето на подобни задания – навремето имаше специална структура, и следва да се търси международен опит. Неслучайно в Бургас заданието се изготвя съвместно с испански специалисти“, коментира Милков. Доброто задание е условие за възлагане на конкурс за архитектурен проект, като представители на гилдията считат, че той отново следва да е международен. „Няма как да се получи нищо добро, ако отново се мисли за възлагане на инженеринг, като строителят диктува на проектанта“, коментира арх. Бакалова.
На фона на тези дълги срокове и големите усилия, които реализацията на подобен проект изисква, загубеното време изглежда направо непростимо. Цената е много, много висока и я плащат най-невинните. Предстои да видим дали институциите за пореден път няма да взривят възможността за реализация на проекта с капсулиране и взимане на решения на тъмно.
