Медия без
политическа реклама

На К2 убиват условията и комерсиализацията

Атанас Скатов е тръгнал към върха в недобро здраве и при натрупване на неблагоприятни обстоятелства

08 Февр. 2021

Величественият К2 не пропусна и тази година да вземе своята дан. Петима смели мъже загинаха в подножието на втория връх на планетата, сред тях и Атанас Скатов - човекът, който от аматьор любител за няколко години стана рекордьор на българския алпинизъм.

Петата зимна експедиция за изкачване на Чогори допълни черната хроника, започнала още на 30 юли 1939 г., когато от височинна болест умира американският пътешественик Дъдли Уулф - човекът, който пръв прекоси Атлантика с 60-футова яхта. Часове по-късно безследно изчезват тръгналите да го търсят и свалят надолу трима шерпи. От тогава смъртта си под първенеца на планината Каракорум са намерили общо 92-ма души. Това е 30% от опиталите да го изкачат, което прави върха втория най-опасен от 14-те осемхилядника (само Анапурна (8091 м) е взел по-голям процент жертви - 32%).

А тази зимна експедиция остава в историята и като една от най-опустошителните към К2. Освен загиналите петима други девет бяха откарани в болница след различни травми при падания, заради измръзвания или след наранявания от каменопад.

 

В историята има само три по-трагични сезона под К2.

 

През 1986 г. между 21 юни и 10 август загиват 13 души. На 1 срещу 2 август 2008 г. е "Ужасът на К2" - тогава умират 11 алпинисти, а други трима са сериозно ранени, и това е най-тежкият инцидент при върха в рамките на един ден. През 1995 г. между 6 юли и 15 август загиват други 8 алпинисти. Експедиции с по 5 смъртни случая е имало още през 1993 и 1994 г.

До тази година от четирите зимни експедиции под К2 загина само руският алпинист Виталий Горелик, който на 6 февруари 2012 г. почина от замръзване. 

Петата зимна офанзива събра 26 ентусиасти от 15 националности, мечтаещи за световната алпинистка слава да са първите, изкачили К2 през зимата. За което си бяха платили солено - офертата е започвала от $100 000. А

 

на платилите си допълнително е било разрешено да вземат и половинките си.

 

От тази опция са се възползвали поне четирима от участниците, включително Атанас Скатов, който бе в базовия лагер с годеницата си Шени Бензеш, и полякът Валдемар Ковалевски. 

Фирмата-организатор Seven Summit Treks осигури на ентусиастите 40 планински водачи и шерпи. И точно непалските водачи, начело с легендата Нирмал Пурджа, които бяха пратени да прокарат маршрута и да опънат осигурителни въжета, направиха на 16 януари историческото изкачване на К2 - единствения осемхилядник, на който не бе стъпвал човешки крак през зимата. Десетимата се изкачиха в подножието и пеейки националния химн, стъпиха като един на върха, сякаш за да покажат, че само те могат да направят такова нещо.

जाडो याममा विश्वको दोस्रो अग्लो हिमाल केटु आरोहण गरेर स्वदेश फर्किएको कीर्तिमानी नेपाली टोलीलाई बर्धाइ तथा हार्दिक स्वागत । युवा टोली केटु हिमालको शिखरमा पुगेको क्षणको रोमान्चक भिडियो । Video: @nimsdai pic.twitter.com/AccIkWHV9D

— Baburam Bhattarai (@brb1954) January 26, 2021

След което слязоха в базовия лагер, останаха там още малко и се прибраха, посрещнати като герои и в Пакистан, и в Непал, оставяйки чужденците също да се пробват във възможно най-суровите условия - температури от -50 градуса и вятър до 80 км/ч.

Вече е известно как загина Скатов - грешка при прехвърляне на осигурителните въжета при слизането и падане в пропаст. И то пред очите на водача му Лакпа Шерпа. Самият шерпа, а след това и хора от българските алпинистки среди предположиха, че вероятно причината е в умората и свирепите зимни условия. А някои, дори и приятели на загиналия, казаха - къде завоалирано, къде в прав текст - че той не е бил достатъчно добре подготвен за подобно предизвикателство.

В такъв случай

 

трябваше ли Скатов да тръгва на зимно изкачване към К2? 

 

Самият 42-годишен доктор агроном признаваше, че не е истински алпинист - той винаги използваше водач да му трасира пътя и да му помага, както и кислородна бутилка. И така стъпи на 10 осемхилядника, а на Еверест даже два пъти.

Но след забраната за изкачвания през 2020 г. заради пандемията той реши да грабне първата открила се възможност за връх №11 към целта да бъде първият българин, изкачил всичките 14. "Чух, че се организира такава експедиция, и се записах, защото и без това К2 остава в списъка ми с цели. А пък това, че евентуално ще бъде първо зимно изкачване, е нещо като бонус", разказа Скатов на тръгване.

И се показваше като реалист, защото твърдеше: "Дори и да съм съвсем близо до К2 - на 50-60 метра, и условията станат невъзможни, няма да рискувам да продължа нагоре. Ще се върна, защото основната ми цел е да се прибера жив и здрав при семейството си".

В такъв случай не е много ясно защо опита форсмажорната атака (само в рамките на два дни, без спиране в Лагер 2) през нощта и след почивка едва от няколко часа в Лагер 3 (7350 м) преди последния щурм.

Първо - за 40-те дни под върха той (а и мнозина от другите ентусиасти) не направи добра аклиматизация, стигайки при ротациите едва няколко пъти до Лагер 2 (6760 м). А нагоре има още 1800 м, които трудно се компенсират само с кислородна бутилка. При това в Лагер 3 за кратката почивка преди атаката е имало само 3 двуместни палатки и 20 души (проблемът с малкото палатки по горните лагери бе перманентен в експедицията заради бурния вятър и би трябвало да бъде решен от организаторите). Което означава почти непрекъснато излагане на телата на открито при екстремно ниска температура и практически начало на измръзване при липсата на движение. 

Освен това Скатов изкара в първата половина на януари вирусно заболяване в базовия лагер - с разстройство, висока температура и повръщане, заради което е приемал антибиотик 5 дни. А дори при тръгването към върха (3 февруари) на профила му във Фейсбук имаше

 

информация, че Скатов не е добре здравословно: 

 

"Почти половината изкараха стомашната инфекция, някои с диария и треска, а други с повръщане. Дали от хигиената, храната или водата, не е ясно, но това създаде доста затруднения, включително и на Наско, който продължава да има стомашни проблеми и в момента, но с упоритост, воля и вяра продължава напред и нагоре"

При такива обстоятелства, съчетани с унищожителните климатични условия и комерсиализацията, довела под върха толкова много хора накуп, е обяснимо дори и калени спортни натури да грохнат и да допуснат фатална грешка.

Каквато направиха и много по-големи имена в алпинизма от Скатов в тази експедиция. Испанецът Сержи Минготе, изкачил само за 367 дни шест осемхилядника без кислород, падна и загина на слизане от Лагер 1. На 8200 м изчезнаха алпинист №1 на Пакистан Али Садпара (автор на първото зимно изкачване на Нанга Парбат и с общо 8 осемхилядника във визитката, вкл. К2), исландецът Джон Снори (4 осемхилядника без кислород) и Хуан Пабло Мор (5 изкачвания, включително и първото чилийско на Еверест без кислород). Тримата взеха грешното решение да не се върнат след развалянето на времето на 5 февруари и останаха завинаги под върха.

В нечовешките условия под К2 всеки може да стане жертва. И всеки, тръгнал нагоре, е наясно с това. Наясно бе и Атанас Скатов, но преследваше мечтата си. И той, като Боян Петров през 2019 г., не успя в опита да стъпи на 11-и осемхилядник, но остава в историята на българския алпинизъм, в който едва 34-ма души са изкачили поне един връх над 8000 м. Скатов и Петров единствени са с по 10, но Скатов има общо 11 изкачвания заради двете на Еверест. Освен това през 2019 г. той постави българския рекорд, като в рамките на 1 г. стъпи на 4 осемхилядника.

 

БЪЛГАРИ, ЗАГИНАЛИ НА ОСЕМХИЛЯДНИЦИ

Христо Проданов - замръзва през нощта на слизане от Еверест (21.04.1984 г.); 

Милен Метков и Огнян Стойков - на изкачване към Анапурна падат в пропаст (28.10.1989 г.); 

Йорданка Димитрова - изчезва на изкачване към Канчендзьонга (23.10.1994 г.); 

Христо Станчев - пада в пропаст на слизане от Манаслу (30.10.1998 г.); 

Христо Христов - на изкачване към Еверест замръзва на 8600 м (20.05.2004 г.); 

Мариана Масларова - намерена е замръзнала на 8600 м под Еверест (23.05.2004 г.); 

Петър Унджиев - умира от височинна болест при качване към К2 (17.07.2010 г.); 

Боян Петров - изчезва на изкачване към Шиша Пангма (3.05.2018 г.);

Иван Томов - на слизане от Лхотце умира в лагер 4 от мозъчен оток (16.05.2019 г.); 

Атанас Скатов - пада на слизане от лагер 3 под К2 (4.02.2021 г.).

 

ФАКТИ

34-ма българи са стъпвали поне на един връх над 8000 м, като пръв е Христо Проданов през 1981 г. на Лхотце;

С по 10 осемхилядника са Боян Петров и Атанас Скатов;

Атанас Скатов е единственият българин с 11 изкачвания (два пъти на Еверест);  

С по 3 и повече осемхилядника са: Дойчин Василев (5, като Шиша Пангма е под условие), Николай Петков (4, той има общо 5 с двете изкачвания на Еверест), Петко Тотев, Дойчин Боянов, Иван Томов и Стефан Стефанов (по 3).

Най-много премиери (първи български изкачвания) има Боян Петров - на Канчендзьонга, К2 и Манаслу.

Шиша Пангма (8027 м) е единственият осемхилядник, неизкачен от българин. (До централния връх (8013 м) през 1999 г. достигат Дойчин Василев и д-р Калина Сълова. Не продължават към главния (8027 м), до който има около час път. Най-известните хроникьори не признават това изкачване.)

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

алпинизъм, К2, Атанас Скатов