Предполагаше се, че ще бъде обяд, но швейцарският бизнесмен не хапна. Придружителите му ровеха с вилиците в чиниите си, а Кристиан Калин отпиваше минерална вода. Срещнаха се в ресторант с изглед към голф игрището в залива Фригейт на карибския остров Сейнт Китс. Калин е в града, за да наблюдава общите избори в бившата британска колония. Датата е 25 януари 2010 г. С него е Александър Никс, който придоби известност като основател на „Кеймбридж аналитика“. По онова време очилатият възрастен възпитаник на Итън ръководи отдела, отговарящ за провеждането на избори в компанията Strategic Communications Laboratories, или просто SCL. Никс получава пари, за да осигури втори мандат на тогавашния лейбъристки министър-председател на острова Дензил Дъглас. Калин иска да знае дали ще победи. Той предлага съветите си на SCL и на кандидата й.
На Карибите наричат Калин (46 г.) "паспортния крал" – превърнал е малка фирма на богати съветници във водещ играч в глобална индустрия за 3 млрд. долара. Компанията му „Хенли & Партнърс“ казва на малки държави как да превърнат паспортите в пари – законен бизнес. Срещу дарения в национален доверителен фонд или инвестиции в недвижима собственост или държавни облигации чужденци могат да станат граждани на страна, в която никога не са живели. „Хенли“ прави десетки милиони долари от тази търговия, а първият голям клиент на фирмата е правителството на карибския остров Сейнт Китс. И докато звездата на Никс залязва, то Калин и неговата индустрия са във възход и привличат все повече погледи.
Бизнесът със „златни паспорти“ създава притеснения на европейските правителства и на разузнавателните служби. Срещу няколко хиляди долара точният паспорт от точното място може да се получи почти във всяка държава. Сума, която си струва да се плати на действащите в рамките на закона търговци. Полицията обаче се опасява, че от услугата могат да се възползват престъпници и бизнесмени, на които са наложени санкции.
Фаустовски пакт
Този бизнес предизвика безпокойство у британските депутати през юли. Членове на Комисията по дигитални дейности, култура, медии и спорт започнаха да разглеждат въпроса с т.нар. фалшиви новини, но скоро се оказаха в епицентъра на един от въпросите на века: тактиките, честни и непочтени, които могат да се използват за оказване на влияние върху избори и потенциално подкопаване на демокрацията. От свидетелските показания пред депутатите се видя непочтеното поведение на „Кеймбридж аналитика“ и посестримата й компания SCL. В малка част от състоящия се от 89 страници вътрешен доклад споменават, че Никс и Калин били сключили фаустовски пакт, чиято цел била да се повлияе на изборни резултати на места, където компанията „Хенли“ иска да прави бизнес. В доклада се споменават множеството карибски кампании на SCL, които били осъществяване чрез „скритата ръка" на „Хенли“, която е „организирала инвеститорите, за да дават пари за кампанията“. „В замяна „Хенли & Партнърс“ получават изключителното право да правят паспортите на тази държава", пишат депутатите. Това всъщност си и е обвинение. Калин обаче настоява, че това съвсем не е вярно. Няма пакт, няма скрита ръка, няма плащания, няма търговски споразумения – със сигурност нищо лошо не се е случило. „Имате правилната история - казва Калин пред „Гардиън“. - Но разговаряте с погрешните хора“.
В изминалите 5 месеца „Гардиън“ разследва еволюцията на този глобален бизнес - за да се опита да установи какво е станало между двамата мъже и двете компании по онова време, както и дали това продължава и досега. Подробности от стотиците мейли и вътрешна кореспонденция на SCL заедно с интервюта на основни участници хвърлят нова светлина върху взаимоотношенията им и проблемите, които възникват заради липсата на прозрачност. Разкритията със сигурност повдигат въпроси за изборите, проведени на Карибите. И показват голямото влияние, което Калин има в региона.
Успешната историята на „Хенли“ започва през 2006 г., когато фирмата е наета с 5-годишен договор, за да рестартира програмата за предоставяне на гражданство на островната държава Сейнт Китс и Невис срещу инвестиции. За всяка уважена от властите молба фирмата взема по 20 000 долара. До днес Сейнт Китс и Невис е продала над 16 000 паспорта, като стойността на всеки е около 250 000 долара. Парите са божи дар за карибския остров, който идва точно след срива на износа на захар – търговията, която спасява страната след обявяването на независимост. Карибските паспорти са ценни, тъй като позволяват безвизово пътуване в рамките на 130 държави, като сред тях са Обединеното кралство и много европейски страни – награда за богаташи от Русия, Китай и Близкия изток. Когато Сейнт Китс и Невис подписва споразумението, което премахва ограниченията за пътуване към Европа през 2009 г., броят на купуващите паспорти се удвоява в рамките на година. След като британските депутати научават за фирмата SCL, едно от нещата, които искат да знаят, е кой финансира работата й около изборите на Карибите. Никс сякаш посочва виновника. Той казва по време на изслушване пред комисията: „Смятам, че той (Калин) може да е финансирал някои от изборите или пък да има принос за част от тези", по които е работила компанията SCL.
Лейбъристката партия от Сейнт Китс е в центъра на вниманието. Добре запознат източник, който иска да остане анонимен, е категоричен, че партията не е платила и пени на SCL. Източникът обаче предположи, че „Хенли“ е използвала връзките си, за да намери хора, които искат да си платят. "Фирмата намира и се сближава с хора, които искат да правят дарения за кампанията“, обяснява източникът. „Лейбъристката партия обаче никога не е казвала кои са били тези хора. Всичко, което знаем, е, че SCL трябваше да менажира кампанията и ролята на Калин беше да улеснява плащанията. Никога обаче не разбрахме кой осъществява тези плащания.“ Според източниците през ноември 2009 г. Никс праща мейл с цената на свършената работа, свързана с кандидатурата на Дъглъс. Сумата е около 2.7 млн. долара, а съобщението очевидно е изпратено и до Калин, въпреки че той не може да си спомни да го е получавал. Е, „Хенли“ ли е улеснявала плащанията и е уреждала сметките, които трябва да бъдат платени? Калин отрича. „Това са глупости. Цялата идея, че организирали финансирането, е погрешна“, казва той.
Калин настоява, че нито той, нито пък „Хенли“ са отговаряли за събирането на пари за SCL. Признава обаче, че много от богатите му клиенти е трябвало да направят дарения за кампанията. Спомня си срещи, на които е запознавал различни хора с Дъглъс и с представители на SCL. Той обаче смятал това за част от работата си като тогавашен почетен консул в Швейцария на Сейнт Китс и Невис. „По онова време директно си общувах с клиентите. Те ми се доверяваха. Премиерът ми вярваше. Толкова много хора запознах с министър-председателя. Със сигурност много от тях щяха да направят дарение“. Според него някои от тези дарения са били платени направо на SCL, но не всички дарители са били клиенти на „Хенли“.
Калин казва, че няма какво да спечели от подкрепата си за лейбъристите, тъй като договорът му за паспортите е с правителството, а не с политическа партия. Освен това в него имало клауза, според която „Хенли“ може да го удължи за още пет години, ако изпълни определени условия. Те са изпълнени и договорът е удължен до средата на 2011 г. След две години обаче „Хенли“ и правителството прекратяват сделката по взаимно съгласие. „Ако сме повлияли на изборите, за да получим нещо в замяна, то договорът ни щеше да бъде подновен без условия“, казва Калин. Така че твърденията на депутатите за фаустовски пакт между „Хенли“ и SCL показва, че той е жертва на политически и търговски мотивирани атаки. Калин също така е чувствителен, когато стане въпрос за отношенията на фирмата му със SCL. Той настоява, че между тях „не е имало официални отношения“; те само си общували, тъй като били на едно и също място по едно и също време, а и съветвали едни и същи клиенти.
Документи, които „Гардиън“ видя обаче, потвърждават, че е имало активно сътрудничество между SCL и „Хенли“. След като през 2010 г. SCL осигурява преизбирането на Дъглас, фирмата се насочва към общите избори, които ще се проведат на Сейнт Винсент и Гренадини. Документите показват, че по време на кампанията Калин си общува с Никс и с други служители на SCL, понякога дори всеки ден. Предполага се, че бизнесменът е бил тясно свързан със стратегията и понякога пряко е съветвал служителите на SCL, чиято задача е била да осигурят избирането на опозиционния лидер Арнхим Юстис. Калин признава, че е привърженик на Юстис, който е бивш финансов министър, прегърнал идеята за създаването на схемата за продажбата на гражданството във вида, в който „Хенли“ я представя за първи път. Той обаче твърди, че фирмата му не е работила по кампанията, която SCL води за изборите. „Разбира се, имахме интерес от резултатите, но в по-широк смисъл“, споделя Калин в интервю, което дава в лондонския офис на „Хенли“. „В това обаче няма нищо лошо“. Според него не е имало предварително споразумение островът да подпише договор с „Хенли“ или за друг вид специално отношение, ако Юстис спечели. Всъщност намерението за въвеждането на схемата с паспортите дори не било споменато в предизборната програма на кандидата.
От паспорти до избирателни урни
Дори и днес тези избори се помнят като едни от най-опорочените, провеждани някога на източния карибски остров, който е сравнително млада демокрация. „Предизборната кампания стигна ново дъно. Нещо, с което преди това не се бяхме сблъсквали в този регион“, спомня си Джуд Найт, която работи за местното издание „Сърчлайт“. Агресивната тактика и на двете страни принуждава дори персоналът на SCL да се страхува за безопасността си. Изготвени са планове за спешна евакуация, които могат да бъдат задействани чрез изпращането на SMS с точно определен текст. Работата на SCL по кампанията не е евтина. Сред документите има и такива с цената на кампанията. В документ от април 2010 г. е посочена цена от под 5 млн. долара – за електорат от 80 000 избиратели. Бивш служител във фирмата сподели, че цената е била написана за Калин и е представена чрез видеоразговор по скайп. Електронна таблица, показваща разходите на SCL, е една от многото, изготвени за Калин, твърди втори източник от SCL. Нито един от документите, до които достъп получава „Гардиън“, обаче не показва кой действително е плащал сметките. Калин отрича да е бил той, но признава, че е по-ангажиран в политическата кампания, отколкото би трябвало да е.
Четири дни преди провеждането на вота, Юстис прави митинг във Виктория парк в Кингстаун, столицата на Сейнт Винсент и Гренадини. В ръката си държи партийната програма. В нея се казва, че Нова демократична партия (НДП) е провела „дискусии с различни заинтересувани инвеститори“ извън страната, които са готови да похарчат милиони долари за много проекти, ако той спечели изборите; сред проекти са ваканционен комплекс, верига от банки и регионален офис на строителна фирма. Юстис обаче не посочва поименно бъдещите инвеститори. От документите може да се предположи, че той никога не е знаел имената им. Но Калин трябва да ги е знаел. Дни преди митинга Калин изпраща мейл на Юстис. „Това можем да направим за теб, след като влезеш в правителството“, пише той. „Не се притеснявай да използваш написаното по-нагоре в програмата си, предизборните послания, и др. Лично мога да те уверя, че всичко това ще може наистина да бъде осъществено“. Въпреки положените усилия Юстис губи вота на 13 декември. Калин очевидно не желае да приеме този резултат. От документите става ясно, че той е сред хората, които настояват НДП да оспорва резултатите в съда. Партията губи вота само с едно депутатско място и много хора са на мнение, че има основание за съмнения.
В разговор с "Гардиън" Юстис споделя, че кампанията му била финансирана от международни дарители, "представени от "Хенли & Партнърс", и че "някои от даренията са плащани директно на SCL". Калин отрича да е издавал инструкции до SCL или на Юстис. Той обаче не отрича, че някои от клиентите му може да са давали пари на SCL за кампанията на остров Сейнт Винсент, но настоява, че той не е участвал в това. Калин обаче признава, че е било лошо решение да се впусне в политическия процес. „Като погледна назад, бих казал да, вероятно щеше да бъде по-добре да не се замесваме толкова много.... Може би проявихме известна доза наивност, тъй като въпреки големия си опит на Карибите нямам никакъв опит с политически кампании“. Наивен или не, обаче остава фактът, че никой не знае или не е подготвен да каже кой плати услугите на SCL, извършени на островите Сейнт Китс и Сейнт Винсент. Никс няма да каже. Калин твърди, че не е той.
Въпросът е важен, тъй като разходите на SCL представляват голяма част от разходите за предизборните кампании, проведени на двата острова. Работата включва тв и радио реклами, билбордове, чартърни полети за гласоподавателите от карибската диаспора и организирането на скъпи митинги с фойерверки и музиканти. На тези острови няма закони за финансирането на политически кампании, които задължават партии да посочват дарителите си, или да изискват прозрачност на разходите за кампаниите. Регионални организации като Организацията на американските щати настоява за по-голяма яснота и обяви, че изразходваните пари за избори там са се увеличили, но гражданите продължават да не са добре информирани. В такъв случай не е чудно, че американските и британските власти, а и други освен тях имат притеснения за програмата „паспорти срещу пари“, която е разпространена на Карибите.
Въпреки съмненията през юли компанията „Хенли“ спечели договор с молдовското правителство, но преди това беше назначена да управлява проект в карибската държава Гренада. Миналата година фирмата отвори офис и на карибския остров Сейнт Лусия. Важен клиент за фирмата от 2014 г. насам е Малта. Паспортите й са особено ценни, тъй като дават правото на пребиваване и работа навсякъде в ЕС.
И така осем години след обяда в ресторанта с изглед към голф игрището в залива Фригейт на карибския остров Сейнт Китс компанията SCL може и да се е ударила в скалите, но корабът на Калин съвсем не се е напълнил с вода.
ЗА КАРЕ - ПОЗИЦИЯ
ЕК напоследък критикува държавите - членки на ЕС, които раздават гражданство на богати инвеститори чрез програмите "златни визи". Еврокомисарят, отговарящ за правосъдието, защитата на потребителите и равнопоставеността между половете Вера Йоурова смята, че тази практика може да представлява "сериозен риск за сигурността", тъй като така се предоставят много права, включително и това на свободно движение в рамките на ЕС. Тя настоява държавите членки, които възнаграждават със "златни визи" богати хора извън ЕС, да се уверят, че от гражданството не се облагодетелстват престъпници. Австрия, Белгия, България, Кипър, Гърция, Латвия, Литва, Малта, Португалия, Испания и Великобритания предлагат програми "златна виза". Между 2013 и 2017 г. Унгария също предлагаше такава.
