Намираме се в очакван момент. Съдбата на ГЕРБ е в ръцете на няколко непонасящи се взаимно Българии – на „чалгари” и „интелектуалци”, леви и десни, бедни и богати, на националисти и глобалисти. Всички те протестираха лятото срещу Бойко Борисов, а изборите сега ги легитимираха на висшата сцена – чрез партията на Слави Трифонов, „Демократична България”, коалицията на Мая Манолова, а също „Възраждане” и формацията на Васил Божков. Само съюз между някои от тях (или всички) в предстоящия или последващ парламент може да изрита ГЕРБ от власт. Вариантът БСП + отпадна, но остава опция с подкрепа на БСП. Сложно е, но лесен вариант изначално нямаше.
Всичко това е следствие от една дълга протестна година. Тя премина през перипетии, в които премиерът Борисов сдаваше фронта, закрепваше се, а накрая изглеждаше, че вечно ще кръстосва триумфално с джипката. Но суверенът му отреди победа в битка, след която шансовете да спечели войната са нищожни. По-важно – създаде се обществена ситуация, в която пребиваването на Борисов във властта е повече невъзможно. Но
на изборите протестът постигна още един успех
Понеже бързо затихна, а и на преден план често излизаха бутафорни лица, не се знаеше представителността му. Сега вече може да се каже, че той олицетворява 1.2 млн. души. Такава е подкрепата за „партиите на бунта”, към които дори следва да се добавят още 460 000 на БСП – това е най-мощната политическа общност в момента в България. Иронията е, че количествено това е същото желание за промяна, което преди 12 години бе провидяно в Борисов.
Фактът, че сега статуквото е атакувано от няколко субекта, отваря много капани. От нощта на 4 април Борисов трескаво ги залага - предлага ту експертен кабинет, ту да хариже десетина депутати, нова конституция... Но най-опасният капан е да не би да се сметне, че Борисов и ГЕРБ са различни неща. За да се задържи във властта, макар и от дистанция, лидерът й ще се опита да се оттегли, за да отпуши пред партията варианти за коалиции. И като нищо някой от опонентите ще клъвне за съюз с „прочистената ГЕРБ”. Но промяна може да има единствено ако цялата ГЕРБ бъде изритана. И именно в това е уникалното значение на Отечествения фронт – само такова обединение ще събори ГЕРБ,
без него ГЕРБ остава
Всичко това трябва да се проумее, за да се пристъпи към него, и не са обидни аналогиите с миналото.
Пътят, отвсякъде личи, е труден. В социалните мрежи високоинтелектуалните, морални и изключително много харесващи себе си привърженици на ДБ громят Трифонов и партията му „Има такъв народ” (ИТН), понеже прокарвал простотията (разбира се, жълтопаветната икона Ицо Хазарта не е посягал на простотия никога!). И по „кукувицата Мая” удрят. „Простолюдието” насреща не ги понасят. Насред кипежа лидерите им се държат по-разумно, но творят хаос. Според съпредседателя на ДБ Христо Иванов се върви към нови избори. Мая Манолова обаче вече пише дневния ред на парламентарната комисия „Антимафия”, а колегата й от „Изправи се! Мутри вън!” Арман Бабикян допусна кабинет на малцинството. БСП предложи подкрепа на ИТН, но Тошко Йорданов я отхвърли. Социалистите поискаха всички заедно да спрат концесията на летище София, идеята бе посрещната с пренебрежение. Така или иначе, има начин ИТН, ДБ и „Изправи се!...” да съставят правителство още в този парламент (минава чрез подкрепа на БСП).
Не се знае обаче защо ще го съставят
Текущи проблеми около COVD кризата ли ще решава? Или ще реализира дългосрочно програми? Трудно ще е, тъй като програмите към момента са несъвместими (Трифонов например иска 1 лв. субсидия и мажоритарен вот, другите са против и т.н.). Всичко това са по-важни проблеми, отколкото кой как ще се вреди на постове.
Усеща се, все пак, нагласа за нови избори. Може да се предположи, че на тях ИТН ще обере още по-силен протестен вот. ДБ вероятно също ще се представи по-добре. Но са налице и много рискове. „Изправи се!...” може да остане извън парламента, след като сега едва влезе (поради тази причина Манолова и Бабикян говорят краткосрочно). Ами ако ВМРО мине чертата? А ако НФСБ и „Воля” този път се вземат в ръце и направят по-широка коалиция? Непредвидима е и избирателната активност през лятото, когато хората не са вкъщи. Дилемите около есенния президентски вот правят ситуацията още по-непредвидима. Всичко това показва, че вариантът „нови избори” не е непременно по-добър.
Несигурността изисква още сега враговете на ГЕРБ да почнат с големите компромиси един към друг. Ще търпят критики, но друг начин няма. Разбира се, ако искат наистина да изгонят ГЕРБ.
