Иван Динев Иванов е политолог, преподавател по политически науки в Университета в Синсинати, САЩ.

- Превръща ли се в колос на глинени крака американският президент Тръмп?

- Изборите през ноември ще покажат, както и разследването на специалния прокурор Робърт Мълър за това има ли намеса Русия при избирането на Доналд Тръмп за президент. В момента икономиката е силна, което работи за него, но популярността му е ниска въпреки икономическите резултати.

- Споделяте ли (истеричния на моменти) вопъл на европейски политически и интелектуални кръгове, че Тръмп е опасен за евроатлантическата система - поне във вида, в който я познавахме досега? И изобщо - как Тръмп, с привидната си безпардонност и като че ли нежелание да бъде харесван на международния паркет, преобръща досегашния международен ред?

- Трябва да направим разграничение между форма или стил на водене на външна политика и резултат от водената външна политика. Безспорно формата на водене на външна политика на президента Тръмп е необичайна и безпардонна, а това често предизвиква смущение, понякога дори истерия. Неговият стил включва използването на остър език, отправянето на убийствена критика и дори безпрецендентни заплахи. В този смисъл стилът на президента Тръмп представлява нов момент във водената от САЩ политика. Ако погледнете обаче конкретни действия и политики, по отношение на трансатлантическите отношения промяната във външната политика е минимална – САЩ винаги са се оплаквали от занижените разходи за отбрана, но винаги са изпълнявали ангажимента си към европейската сигурност. По-скоро президентът Тръмп се опитва по безпардонен начин да решава проблеми на икономическата политика и политиката на сигурност (например да накара страните - членки на НАТО, да увеличат разходите за отбрана) - нещо, което неговите предшественици не успяха да разрешат по пътя на дипломацията.

- Доколко се усеща раздвоение в американското обществото - между привърженици и противници на Тръмп?

- Поляризацията на американското общество не е нещо ново, а е траен процес за последните няколко десетилетия. Политици като покойния сенатор Джон Макейн, който бе известен с това, че работеше еднакво добре с републиканци и демократи, са по-скоро изключение. Проблемът в управлението на Тръмп е, че той се опитва да извлече максимална полза от това политическо разделение и няма никакви скрупули да го използва на всяка цена за собствени политически цели. Нека да вземем за пример междинните избори през ноември, когато ще се попълни състава Камарата на представителите и на част от Сената. Очакванията на повечето наблюдатели са демократите да се представят силно, понеже е обичайно за политическата партия в опозиция (в този случай демократите, бел. ред.) да спечели повече мандати от политическата партия на власт (в случая републиканците, бел. ред.), когато последната има пълен контрол върху изпълнителната и законодателната власт в продължение на първите две години след избора на нов президент. Така беше и по времето на Бил Клинтън и на Джордж Буш-младши. Същите са очакванията тази година, особено на фона на ниската популярност на Доналд Тръмп. За да предотврати такъв неблагоприятен резултат за неговата партия, той от няколко седмици обикаля страната и отправя призиви за максимална мобилизация на електората, твърдейки, че демократите имат план да го отстранят от длъжност чрез импийчмънт, в случай че върнат контрола на двете камари за законодателната власт.

- Ако има такова разделение, то изразява ли някакво противоборство между либерализъм и неоконсерватизъм? Можем ли да говорим за поляризация, или това е по-скоро медийно впечатление?

- Медиите също се използват от Тръмп за създаване на имидж на враг поради тяхната критична позиция към дейността на президента. Не е тайна, че по-голяма част от националните медии са по-либерални в своите идеологически разбирания и винаги са се отнасяли по-критично към президентите, избрани с бюлетината на републиканската партия от времето на Рейгън, Буш-старши и Буш-младши в сравнение с президентит, избрани с бюлетината на демократите като Бил Клинтън и Барак Обама). В случая с президента Тръмп не става въпрос за идеологически сблъсък, а по-скоро за класов конфликт, както беше описан от Стив Банън. Кръгът около Тръмп се стреми да представи медиите като оръжие на „глобалните икономически елити“, чиято цел е да попречат на президента в неговата мисия да се погрижи за отрудените хора на Америка така, че и те да получат справедливо възнаграждение за техния труд и техните способности.

- САЩ често използват външната политика за вътрешни цели. Какви са вътрешните проблеми, които се решават чрез външнополитически инициативи от кабинета на президента?

- Електоратът на Тръмп не е традиционният на републиканците и в този смисъл той предефинира и промени много от ключовите ценности на републиканската партия, особено в неоконсервативния й вариант на Дж. Буш-младши. Например свободна (безмитна) търговия, подкрепа за американския универсализъм и демокрация по света и отвореност за емигранти от цял свят. Вместо това приоритетите са защита на икономическите интереси на работническата класа, увеличаване на доходите на работещите, вкл. чрез намаляване на конкуренцията на пазара на труда от страна на емигрантски труд и реиндустриализация на страната, особено в по-изостаналите и по-бедни региони от т. нар. „ръждив пояс“ на Америка, т.е. старите индустриални щати от средния запад. В този смисъл Китай е основна заплаха за икономическите интереси на САЩ, но също страните от НАФТА, особено Мексико, където заплатите са значително по-ниски. Администрацията на Тръмп вижда конкуренция в лицето на всички страни, с които те поддържат търговски дефицит, включително със страните от ЕС.

- Какво се крие зад играта с митата?

- Според мен това е съвсем целенасочен, неконвенционален опит на администрацията на Тръмп да предоговори условията на търговия с основните партньори, с които САЩ имат дефицит. Тази администрация, донякъде съвсем основателно, направи разграничение между „свободната търговия“ и „честната търговия“, като посочи, че много от компаниите, опериращи в други страни като Китай, Мексико и др., не спазват същите правила за търговия, които следва да спазват компаниите, опериращи в САЩ (например правила за опазване на природната среда или за наемане на малолетни и непълнолетни на работа и др.). Проблемът допълнително се усложнява от земеделските продукти като мляко и месо, които са субсидирани в редица други развити страни като Канада и ЕС и където фермерите получават значително по-високи субсидии от субсидиите за американските фермери. Отделно стандартите за здравословни храни са различни в САЩ и много от техните търговски партньори. Канада и ЕС използват тези особености и разлики да ограничават вноса от САЩ с цел да запазят пазарите си за техните производители, което пък предизвиква недоволство сред администрацията на Тръмп, че подобни търговски спогодби водят до раздуване на търговския дефицит на САЩ. За целта Вашингтон се стреми да предоговори условията на търговия и с тези страни като получи по-преференциален достъп до тези пазари за американското земеделие или по-големи квоти за безмитна търговия на храни. В това отношение натискът на САЩ се увенча с частичен успех, когато председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер се съгласи през юли тази година ЕС да изкупи част от американската соя, която традиционно се купува от Китай, но остана непродаваема поради реципрочното налагане на мита от страна на Пекин в отговор на новата търговска политика на Вашингтон. По същия начин САЩ договориха ново търговско споразумение с Мексико през август, а в момента текат преговори Канада да се присъедини към спогодбата.

- Къде стои Китай в глобалните виждания на сегашната президентска администрация?

- Определено Китай е съперник №1 за администрацията на Тръмп – както в областта на икономическите отношения, така и в областта на сигурността. Проблемът на Тръмп е, че прекалено много неща зависят от Пекин. В този смисъл воденето на търговска война с Китай в момент, когато САЩ се опитват да договорят премахването на ядрени оръжия на Корейския полуостров, не изглежда добра идея, защото Пекин разполага с механизми да влияе на Пхенян върху развитието на преговорите между САЩ и КНДР.

- С какво е по-различна политиката на САЩ към Русия в мандата на Тръмп?

- На първо място, Русия не се възприема за съперник от ранга на Китай, въпреки че Москва е ядрена суперсила. В този смисъл усилията за подобряване на отношенията с Москва в някаква степен напомнят политиката на президента Обама от 2009-2010 г. На второ място, поради течащото разследване на специалния прокурор Робърт Мюлър за връзки и съглашателство между администрацията на президента Путин и кампанията на Тръмп в момента трудно можем да говорим за последователна политика на САЩ към Москва. От една страна, администрацията и Конгресът следват типично бюрократичен подход, който доведе до нови, по-строги санкции спрямо Русия, а от друга страна -  президентската институция няма кураж да лансира нови инициативи за нормализиране на двустранните отношения с Москва, докато тече разследването на специалния прокурор.

- Как тези отношения се отразяват на останалите фигури на международната шахматна дъска?

- Несъмнено светът постепенно и трайно се придвижва към разпределение на силите, при което останалите актьори имат по-голяма тежест. Това обаче не бива да създава усещане за прекалена самонадеяност сред някои от т. нар. „вторични“ сили, като например Турция, които наскоро осъзнаха, че САЩ имат огромни икономически лостове за натиск и няма да се поколебаят да ги използват, вкл. спрямо непокорни съюзници, ако това е необходимо.

- А на Балканите?

- Доколкото регионът остава относително мирен и стабилен, администрацията на Тръмп ще продължи да следва политиката на предходните американски администрации на затихващ интерес към Балканите, по подобие на останалата част на Европа. Очаквам външната политика на САЩ да се концентрира в „горещите точки на света“ – Близкия изток, Източна Азия и Централна Америка (също и поради миграционните потоци от Централна Америка). Това обаче не е толкова лошо, тъй като бъдещето на Балканите остава в ръцете на Европа и региона като цяло.

- Американски медии дадоха солидарен отпор срещу "показалеца" на Тръмп. Има ли американски президент, който да е успял да спечели битка с пресата? Какви могат да бъдат последствията от подобен конфликт?

- Медиите съвсем основателно защитиха своя статут на независима, четвърта власт в САЩ, както и на стожер на демокрацията в страната. Проблемът е, че електоратът на Тръмп остава глух за тези притеснения, тъй като възприема критиките към администрацията като част от класовата борба между тях и „глобалистките елити“, като последните използват националните медии, за да водят непрестанна кампания срещу президента на САЩ, целяща отстраняването му от длъжност. Този конфликт ще се изостри в следващите два месеца с наближаването на междинните избори на 6 ноември 2018 г. Също така тези изборите ще покажат доколко президентът се ползва с доверието на умерените центристки американци, които все пак ще имат решаващата дума за това дали Доналд Тръмп ще е начело на САЩ след 2020 г.

- Бившият съветник на Тръмп - Стив Банън, пое поход срещу либерализма в Европа? Какво ще пожъне от него?

- Банън има доста добра база, на която да стъпи в Европа – от „Алтернатива за Германия“ през "Националният фронт" на Франция, UKIP във Великобритания до "5 звезди" и "Северна лига" в Италия и „Законност и справедливост“ в Полша. Национализмът и популизмът винаги са имали много по-солидна, но и по-разнородна основа в Европа, отколкото в САЩ. Затова движението на Банън се явява сериозен тест за лидерите и институциите в Европа дали те могат да се справят с основните предизвикателства, пред които Европа е изправена днес, а именно - траен икономически ръст, разумни и приложими правила за прием на емигранти и постигане на устойчива рамка за развитието на ЕС и континента като цяло след Брекзит. Ако Европа се справи с тези предизвикателства, то усилията на Банън едва ли ще постигнат целите.