Кой казва, че актуалната ни политика не ражда събития за историята?! Само за седмица се случиха две - потвърдиха се уникалните за периода след Освобождението пети парламентарни избори в рамките на 2 години, а официалните до момента врагове ГЕРБ, БСП и ДПС афишириха възможност за съюз. Успоредно имаше и трета случка, незначителна, но пък носеща ирония - рестартирано бе НДСВ, основен участник в някогашната тройна коалиция - която сега е на път да се случи без него.
Изборите напролет бяха предизвестени отдавна, затова няма да се спираме на причините за тях. Полагането на основите на новата тройна коалиция обаче си е новина. Тя, разбира се, е именно между ГЕРБ, БСП и ДПС. Когато преди три месеца бе формирана коалиция за хартиената бюлетина, никой не предполагаше, че легално ще бъде представена като вариант за цялостно управление. Но ето че
"цъфна и върза"
в рамките на парламентарния мандат, за когото всички очакваха, че няма да роди нищо.
Официално нещата звучат така: този парламент си отива, обаче в следващия трите формации може да подкрепят общ програмен кабинет; идеологиите са различни, ама отговорните мъже и жени следва да ги преодоляват в името на България; избирателите на опонента трябва да се уважават; републиката се руши чрез служебните правителства, парламентаризмът се нуждае от спасители; трябва да има мостове диалог. Всичко това бе наприказвано заедно или поотделно от Бойко Борисов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ на лидерската им среща в петък. Никой не бива да се съмнява, че тия
лакърдии, чийто звезда бе благият, усмихнат Борисов,
дошъл в Народното събрание за първи път от две години насам, са новина в аванс - ГЕРБ, БСП и ДПС готвят общо управление, ако отсрещният блок - на ПП и ДБ, не успее да ги победи. Край тях пристъпва и "Български възход", чието влизане в новия парламент обаче е силно съмнително.
Този пореден за политиката ни "исторически компромис" е забележителен най-напред с факта, че зачерква с дебел фулмастер дългогодишни официални разделения. През последната десетилетка и половина ГЕРБ и БСП смятаха да се пенсионират завинаги един друг, а специално конфронтацията на ГЕРБ с ДПС сложи и родителен отпечатък върху Борисов - той направи политически
прощъпалник с обещанието да прати Ахмед Доган в затвора
(практически единствено събори керемидите на барбекюто му). Разбира се, неофициално тези партии взаимодействаха при разпределението на парични потоци, в енергийни проекти, кадруванията и контрола в съдебната система и т.н. Но като се изключи събралият за година БСП и ДПС кабинет на Пламен Орешарски, никой от тях не смееше да легализира тия отношения. Само до преди две седмица повечето анализатори считаха, че и днес е невъзможно да бъдат извадени на светло. Защото "препирането" на ГЕРБ от корупционния имидж минава единствено през сътрудничество с някоя от партиите на протеста (ДБ или ПП). Но ето, че ГЕРБ направи крачката - официално поиска да е с БСП и ДПС. Това е
край и на ляво-десния рубеж между БСП и ГЕРБ,
и на старателно рисуваната някога картина "Бате Бойко бие лошите". Лошите, на чийто гръб той дойде на власт през 2009 г. с клетви да ги унищожи (тройната коалиция), вече са в неговия отбор. Успоредно е твърде забавно да се наблюдава как ГЕРБ направи завоя миг след напоителните си вричания за принадлежност в отсрещния лагер - даваше мило и драго да се съюзи с ДБ, но президентът Румен Радев не предостави третия мандат на ДБ и усилията пропаднаха. Такова
скоростно минаване под дъгата
политиката ни не помни.
За ДПС всичко това най-после е отворена официално врата към властта. Дълго време липсваше такава. За БСП е шанс отново да управлява, след като разлома й със "силите на промяната" стана твърде голям през последните месеци. Всичко това е най-вече шанс и за ГЕРБ, след като се натисна на формациите от ЕНП и "на промяната", но те не я искат. Трите не се понасят взаимно, опитваха нови дрехи да натъкмят, но не успяха. Доскоро имаха опции за отваряне на някъде, вече - не. А бленуват за власт. Искат
да разпределят порции, проценти, потоци...
Затова маскарадът свършва. След като не може да се отварят, ГЕРБ, БСП и ДПС се затварят в себе си - нещо като тройна коалиция на отритнатите, презрените - на тия, с които никой не иска, но те пък искат власт.
И, разбира се, ще ги обединява общият враг - Румен Радев. Ще спасяват парламентаризма от лапите му. Те - спасители?! Смешно е, но това е положението.
