Активът на българските щангисти на световното първенство в Богота е два "малки" медала и един световен рекорд. Вероятно това ще бъде отчетено като успех от треньорите и ръководството на федерацията (поне ако се съди от официалните имейли, разпращани от БФВТ до медиите). И е твърде вероятно в техните очи да изглежда точно така.
Само че такъв поглед към случилото се в столицата на Колумбия ще е като да се гледа в криво огледало - от онези, които правят някой хилав тийн да изглежда як батка.
Вероятно петте европейски титли, сребърен и два бронзови медала от Евро 2022 в Тирана са завишили очакванията към нашите щангисти. Но тъжната истина е, че на световното
нито един от тях дори не се доближи до заявката си
за двубой, вписана в протоколите. При това този форум бе първа олимпийска квалификация за Париж 2024.
Най-близо бе един от двамата ни медалисти в Богота - Божидар Андреев, който в кат. 73 кг завърши с 338 кг (154 и 184), а това бе "само" 10 кг под заявените 348 кг. Всъщност среброто сливналията взе в по-слабото си упражнение - изхвърлянето, защото там с по три неуспешни опита се провалиха общо четирима конкуренти. На изтласкване нула направи още един, но Андреев, заради скромния си двубой, остана 4-ти, победен от двама щангисти от долната група Б.
Суперталантът Карлос Насар има донякъде обективни причини да не е в оптимална форма (гонките с полицията и съдебните дела, нелепата смърт на личния му треньор Илиян Илиев). Той не успя пак да стане световен шампион, като се очакваше, независимо от отсъствието на двамата големи конкуренти в кат. 89 кг (италианецът Пицолато и китаецът Тао), защото направи нула на изхвърляне. Да, после подобри световния рекорд с 220 кг в изтласкването и спечели малката титла в това упражнение. Но, гледайки заявката му (395 кг), дори и да бе постигнал началните 173 в изхвърлянето, Насар пак щеше да остане на 2 кг отдолу...
А и да бе спечелил голямата световната титла, пак
нямаше да заличи общото слабо представяне на отбора.
Защото еврошампионите Ангел Русев (кат. 55 кг) и Валентин Генчев (67 кг) завършиха съответно 6-и и 14-и, с 18 и 19 кг под заявените двубои. Бронзовият евромедалист Габриел Маринов (61 кг) остана на 12-о място, със 17 кг по-малко.
В последния ден друг от шампионите от Тирана - Дейвид Фишеров (кат. 102 кг), се контузи и завърши само в едно от упражненията - 170 кг в изхвърлянето. В същата категория Васил Маринов събра 377 кг (174 и 203) при заявен двубой от 390 и остана девети. В неговия случай е странно или пък симптоматично, че той всъщност направи два лични рекорда - на изхвърляне и двубой, но въпреки това заявката му бе за много повече...
Но защо, ще се запита някой, трябва нашите да заявяват толкова големи двубои, след като не могат да дори да ги доближат. По принцип основната цел на спорта е състезателите да си подобряват постиженията. Затова в щангите са тренировъчните цикли и постоянните лагери.
Ако вземем за база постиженията от Евро 2022 преди шест месеца ще видим, че заявките за Богота са над постигнатото на подиума в Тирана и това изглежда логично. Ангел Русев стана еврошампион с 257 кг, за световното записа 265; Валентин Генчев взе златото с 314, в Богота поиска 315; Габриел Маринов стана трети с 279, сега заяви 296; Божидар Андреев спечели бронз в горната кат. 81 кг с 343 кг, за Богота поиска 348; Карлос Насар остана втори с 382, на световното бе със заявка 396; Васил Маринов бе 5-и с 372, в Колумбия в протокола бе вписано 390...
Накратко - на световното, не просто няма напредък,
мъжкият ни отбор бе дори под нивото от европейското,
проведено само шест месеца по-рано. Което не добър атестат за подготовката му в този период.
А участието на Надежда Мей и Галя Шатова само показа, че женското направление на този спорт у нас е напълно затрито и ще трябва да чакаме години за някой проблясък. За статистиката - Мей е 14-а от 15 състезателки в кат. 45 кг (с 20 кг под заявените 165), а Шатова е 29-а от 44 в кат. 59 кг (със 17 кг по-малко от записаните 210).
