МОК забави плана за въвеждане на по-стриктни правила за транссексуалните спортисти преди олимпийските игри в Токио 2020, тъй като учените не могат да стигнат до единодушие по въпроса. Очакваше се те да препоръчат намаляване наполовина на разрешеното ниво на тестостерон за трансжени в елитния спорт. Пред в. "Гардиън" обаче източник разкри, че МОК ще отложи въвеждането на ограничения, защото въпросът е политизиран и чувствителен.
Според сегашните насоки на МОК, които са в сила от ноември 2015 г., спортистите, които преминават от мъжки към женски пол, може да се състезават с жените, без да са претърпели операция за смяна на пола, ако нивото на тестостерона в организма им е под 10 наномола на литър в продължение на поне 12 месеца. Тези насоки, използвани от повечето федерации, за да се изготвят правилата, се оказаха спорни, тъй като нивото на тестостерон при жените варира между 0,12 и 1,79 nmol/l, докато при мъжете е между 7,7 и 29,4.
Някои учени от медицинската комисия на МОК искат разрешеното ниво тестостерон да е до 5 nmol/l, което ще е компромис между включването на въпросните спортисти и честността на състезанието. Други не са съгласни, като посочват проучване на Каролинския институт в Швеция, сочещо, че потискането на тестостерона при транссексуални жени има малък ефект върху силата на мускулите дори след 1 година, т.е. някои от физическите преимущества остават дори след смяна на пола.
В МОК са разисквали въпроса, без да стигнат до реално решение, и е малко вероятно да има консенсус преди началото на игрите в Токио. Друг източник пък твърди, че има надежда да се стигне до споразумение, но това се "оказало далеч по-трудно от очакваното, защото това е толкова политизиран и емоционален въпрос". Очаква се да има срещи до началото на олимпийските игри с намерението спортните федерации да създадат собствени правила за транссексуални спортисти. Самите федерации обаче не са склонни да действат без насока от МОК по толкова спорна тема.
Големи имена като Мартина Навратилова, Кели Холмс и Пола Радклиф обявиха, че включването на транссексуални жени може да навреди на женския спорт, тъй като те са по-едри, по-силни и по-бързи, след като са минали през мъжки пубертет. Британската плувкиня Шарън Дейвис, вицешампионка от Москва `80, заяви по-рано тази година: "Смятам, че има фундаментална разлика между пола, с който си роден, и този, с който се идентифицираш. За да предпазим женския спорт, тези, които имат предимство от мъжкия, не трябва да бъдат допускани".
Други пък смятат, че транссексуалните трябва да бъдат допуснати. "След хормонална терапия те са по-високи, по-едри и по-силни, но това не прави спорта нечестен. На високо ниво транссексуалните жени са значително малко. Това показва, че каквито и физически предимства да имат - а такива със сигурност има, - те не са толкова големи, колкото социологическите пречки", заяви експертът по темата Джоана Харпър.
И двете страни са съгласни само, че трябва да има повече изследвания. Спортните федерации пък подхождат предпазливо. През 2018-а Хана Маунси, бивш член на мъжкия национален отбор на Австралия по хандбал, не беше допусната до професионалната женска лига по австралийски футбол заради силата и физиката си. Новозеландската щангистка Лоръл Хъбард, която преди смяната на пола на 35 г. се състезаваше при мъжете, бе допусната в женската надпревара по вдигане на тежести в Игрите на британската общност през 2018, както и в Азиатските игри наскоро, където спечели златото в кат. над 90 кг.
