В опит да изпълни критериите на МОК и да излезе от тежкото си положение международната федерация по вдигане на тежести (IWF) отново промени категориите, като за олимпийските игри в Париж 2024 остави още по-малко, спрямо тези в Токио 2020. Решението получи подкрепа от Комисията на спортистите в IWF, подписано бе от Борда на федерацията и ще бъде изпратено в МОК за одобрение и евентуално публикуване през февруари.
В резултат на новите промени едва 4 от категориите в Париж 2024 ще се покриват с тези, в които бяха проведени състезания в Токио 2020 това лято. Освен това на игрите след 3 г. ще се разпределят общо само 10 комплекта медали (по 5 при мъжете и жените), с 4 по-малко от състезанието в японската столица, където бяха 14 (по 7).
Голямата промяна е, че свръхтежката категория е "свалена" твърде ниско. Сега при мъжете тя е над 102 кг, т.е. в нея се събират две от сегашните категории - 109 и +109 кг. При жените положението е същото с въведената категория над 81 кг (досега имаше 87 и +87 кг).
Петте олимпийски категории за мъже стават: 61, 73, 89, 102 и +102 кг. При жените са: 49, 59, 71, 81 и +81 кг.
За сравнение - в Токио 2020 бяха: 61, 67, 73, 81, 96, 109 и +109 кг (мъже), както и 49, 55, 59, 64, 76, 87 и +87 кг (жени).
Освен всичко IWF променя и общия брой категории и те стават по 9, вместо сегашните 10, в които бяха излъчени световни шампиони на първенството в Ташкент в началото на декември. При мъжете вече има: 55, 61, 67, 73, 81, 89, 96, 102, +102, а при жените: 45, 49, 55, 59, 64, 71, 76, 81, +81.
Новата промяна се наложи заради поредното драстично орязване на квотата за щангисти на олимпийски игри от страна на МОК. В Токио 2020 тя бе намалена на 196 от 260 в Рио `16. В Париж ще има само 120 състезатели.
А тези орязвания бяха заради все по-сриващото се реноме на вдигането на тежести, белязано от редица допинг скандали и нестихващи раздори в ръководството на IWF. Затова наскоро МОК извади щангите (заедно с бокса и модерния петобой) от основните спортове в програмата за Лос Анджелис `28, като даде срок до 2023 г. да въведат ред в ръководството си и да предложат по-модерна структура на състезанията.
Впрочем, ходът с въвеждането на олимпийски и неолимпийски категории, направен през 2018 г., когато последно бе извършена промяна, е силно критикуван като несполучлив. В неолимпийските разреди почти не се достига дори световните стандарти, установени през 2018-а, какво остава да се поставят рекорди. Причината е една - към тези категории няма интерес, щом не са в олимпийската програма. А с новото разпределение IWF прави дори още повече категориите, към които няма да има интерес.
ИМА ЛИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ?
Новите промени въобще не са в интерес и на българските щанги. Двамата ни медалисти от последното световно първенство, например, ще трябва да сменят категориите, ако искат да участват в Париж 2024. И докато бронзовият Ангел Русев си беше в неолимпийската кат. 55 кг и вече прави планове за качване при 61-килограмовите, световният шампион Карлос Насар (81 кг) ще трябва да решава бъдещето си - дали да се качи в кат. 89 кг, или да сваля лично тегло за 73 кг.
Петият от Токио 2020 и 4-ти от световното в Ташкент Христо Христов (кат. 109 кг) пък изведнъж попадна при най-тежките. Той ще има същата дилема - да свали и поддържа по-ниско тегло, за да участва при 102-килограмовите, или да е при свръхтежките, където конкуренцията е прекалено голяма за него.
Бронзовият медалист от световното през 2019 г. Божидар Андреев (73 кг) на свой ред ще трябва да изостави плановете си за качване в по-горна категория, защото сега по-горна олимпийска категория не означава 81 кг, а 89, което е 16 кг по-голямо лично тегло.
