В края на миналата седмица женският национален отбор по волейбол спечели по категоричен начин титлата в европейската Златна лига. По стечение на обстоятелствата успехът за момичетата на треньора Иван Петков дойде в момент, когато колегите им от мъжкия представителен тим на България преживяваха най-срамните дни в историята на българския волейбол.
Умишлено или не, триумфът на дамите във Финалната четворка в Русе бе дотолкова преекспониран, че за миг успя да отнеме вниманието от
крушението, което селекцията на Силвано Пранди претърпя
през изминалите пет седмици в Лигата на нациите в Римини (Ит). Но титлата на жените в континенталната надпревара трудно ще измие срама от историческия крах на България в световния комерсиален турнир. А и фактите са малко по-различни от представените с излишна патетика.
"Изживях много емоционално триумфа на българските момичета в европейската Златна лига. Припомних си младежките години. Скачах, виках. Особено на женски мач - така не съм се радвал отдавна. На мачове на мъжкия национален отбор и по-скоро сме изживявали сходни емоции. Но при жените беше чувство, което не сме изпитвали от дълго време", заяви развълнувано президентът на родната федерация (БФВ) Любомир Ганев.
Странно, при положение че само преди три години женският национален отбор също спечели Златната лига. Както през 2018 г., и сега успехът дава възможност на тима ни да участва в "Чалъндж" турнира на международната федерация (FIVB) и през него да се бори за влизане в женския вариант на Лигата на нациите. Тогава националките ни успяха да пробият в елита, но на следващия сезон се оказа, че тази летва е твърде висока и страната ни зае последното 16-о място, озовавайки се обратно в изходна позиция.
А кои са по-скорошните поводи за положителни емоции, свързани с мъжкия ни отбор, също не е много ясно. През последните три години представянето на "лъвовете" донесе низ от разочарования на феновете - като се започне от пропуснатия мачбол през лятото на 2019 г. срещу Бразилия във Варна (който щеше да донесе олимпийска квота за игрите в Токио 2020), премине се през 11-ото място на Евроволей `19 (най-слабото класиране на България в шампионата на Стария континент след 1987 г.) и се стигне до все по-трагичното представяне в Лигата на нациите.
От преобразуването на Световната лига през 2018 г. тимът ни, който пет пъти бе 4-ти в оригиналния формат на турнира на FIVB (1994, 2004, 2006, 2012, 2013), е в постоянен регрес. В дебютния сезон на Лигата на нациите нашите спечелиха 6 победи от 15 мача и се класираха 11-и сред 16-те участника. През 2019 г. "трикольорите" записаха 5 успеха и слязоха едно място по-надолу във финалното подреждане.
За да се стигне до резила през 2021 г.
(турнирът през 2020-а беше отменен заради пандемията от COVID-19), когато България стигна до своето дъно. 13 поражения от 15 мача (десет от които без спечелен гейм), третата най-тежка загуба в целия турнир (19:25, 15:25, 12:25 срещу Полша), втората най-тежка точкова разлика в гейм (9:25 в третата част при 0:3 срещу САЩ) и предпоследно място в крайното класиране (2-13, 7 т.). По всички изброени показатели по-слабо от нас се представи само абсолютният аутсайдер Австралия (1-14, 2 т.).
"Естествено, това подмладяване на отбора неминуемо ще доведе до загубени мачове, но пък в крайна сметка ние имаме дългосрочна цел. Това е да класираме отбора на олимпийските игри в Париж `24 и рано или късно това подмладяване трябваше да се случи - анализира шефът на БФВ Ганев след втората седмица от турнира в Римини. - Можем не само да извлечем позитиви, но и да си сверим часовниците къде се намираме. Да видим, че нашите подрастващи, новите състезатели трябва да играят с по-голямо самочувствие, с по-малко страх от противника, по-малко страх от лични грешки. И естествено треньорският щаб трябва да направи така, че да извлече максимума от всеки един състезател."
За съжаление, нито една от надеждите на президента не се оправда. Тъкмо обратното - във всеки следващ двубой избраниците на Пранди
играеха все по-страхливо и демотивирано,
а той самият изглеждаше толкова безпомощен да им вдъхне увереност, че в един момент от безсилие захвърли папката си на пода.
Евентуалното обяснение, че отборът ни бе сполетян от куп травми и на практика игра със своите Б и В състави, издиша - нали именно това ще са играчите, на които ще се разчита да донесат олимпийска квота за игрите през 2024 г.? А срамните резултати неминуемо са нанесли тежка психологическа травма на повечето млади таланти, които скоро трудно ще си повярват, че могат да са конкурентоспособни на световния елит. И определено титлата на жените от Златната лига няма да я излекува.
