Препубликуваме нещо с подновена актуалност - първата публикация е от 22 април 2019 - ден след Цветница и в разгара на апартаментарджийския скандал. 

Относно актуалните събития. Понеже съм слаб в прогнозите, си говоря с колеги. По-старите, които помнят журналистически времето на бай Тошо, смятат, че отстраняването е реално - Цецо е действително обезглавен политически и му се отваря свободно време да се вози с асансьора си нагоре-надолу, колкото му е на сърце. 

Аз пък продължавам да не вярвам, че това е истинско политическо убийство. Смятам, че на Цветанов сега му натискат главата надолу и ще чакаме времето да излекува тези рани. Все пак Цветанов не е Искра Фидосова и Живко Суджука. Не вярвам, че двамата политически мъже Цоко и Боко могат да се разделят наистина - независимо от личните им отношения, които са си тяхна работа. Дори обидно-покровителственото отношение на Борисов, като казва "Цветанов ми е като син" - дори това говори, че става въпрос за връзка, която не се прекратява току-така. Помните раздялата Пеевски и духовния му баща Цветан Василев какви сътресения предизвика - цяла голяма банка изгърмя като пиратка и вече четири години не могат да си я поделят. 

А раздялата между Цоко и Боко също отива на 5-6 по Рихтер - да не забравяме знаменателните думи на самия Борисов - "Да мачкаш Цветанов, е все едно с голо дупѐ таралеж да мачкаш!"

Следва старата публикация от април.

***

Цветница

Преди почти 2000 години

Исус пристига във Йерусалим.

Посрещат го моми и домакини

и със цветя постилат му килим.

Той гледа ги от своето магаре

и благославя всичките наред;

мъже, жени, младежи или стари

разбират, че ще има Нов завет!

Но само подир пет красиви дни

ще вика материалът: “разпъни го!”

И точно туй Пилат разпореди,

със тоя трик ръцете си изми,

но можеш ли да миеш витилиго?

***

А днес във православната родина

почитаме оратора Цветан.

Той няма си тераса със градина,

а кръста му опасва къс колан.

Ухажват го стотици герберици

и кичат го с дафинови листа;

сами му се предлагат магарици

да го повозят с песни на уста.

Ала когато слезе с асансьора

от облаците в долния етаж,

дали ще му остане за опора

поне един-едничък верен паж?