Разликата между журналистическо и рекламно съдържание е размита не от вчера - в някои медии повече, в други - по-малко, но "24 часа" вдига левъл с яркия надпис на 1-ва страница "Това не е реклама". Той е зашлевен върху идиличен фотос от морски курорт - казват, една снимка казвала повече от 1000 думи, но явно снимката не им е стигнала този път, трябва и 16 страници с още думи и снимки на красоти и достъпен лукс: "Как се случва туризмът в Дюни. И защо българите плащат повече, а немците и руснаците не бягат в Турция", анонсира ежедневникът специалното си не-рекламно приложение.
С трепет да открием формулата, според която сънародниците ни спират да бягат към Калотина, разгръщаме: "Дюни - ол инклузив град за 3600 жители", "Моделът: прясна и разнообразна храна, хотели и вили, разнообразни атракции". Тук жестокостта и националскептицизмът на прелитащия се сломи, ама стига сме не-рекламирали и ние за без пари!
"24 часа" държи високо знамето и на добрия стар (и той остаря!) адвърториъл, не разчита на едната гола журналистика. "Артекс": Премиерът Борисов подкрепя строителите и винаги ще ги защитава", подкрепя подкрепата вестникът и защитава защитниците.
"Труд" възприема малко по-друг подход. "Кандидат-кметът на "Спаси София" ще спира метрото", включва се той в битката за местните избори; "ГЕРБ с остра реакция по повод революционните идеи на активиста Б. Бонев". "Труд" сам по себе си е една остра реакция (особено като се има предвид, че никой няма намерение да спира метрото - става въпрос метро-лъчовете да се свържат с трамваи). "Метро или медицина" е озаглавена редакционната бележка, окачествяваща кандидата и изявлението му като "идиотщина" и с "психиатричен характер". Любезно и най-вече справедливо!
"Дума" и "Земя" се хващат на предизборното хоро с лайтмотив - "чумата да тръшне конкуренцията" и "Борисов се подигра с тревогите на хората" ("Земя"). "Свинщина", отсича лаконично "Дума". Думи много, свинското - кът.
