Предложената преди два дни от Министерството на финансите концепция за събуждане на "спящите акции" от проведената преди повече от 20 години масова приватизация бе разкритикувана остро вчера от Българската стопанска камара (БСК). В отворено писмо до финансовия министър Владислав Горанов от камарата заявяват, че намеренията са несправедливи и ще създадат изключително опасни и противоконституционни практики за принудително отнемане на собственост от българските граждани. По-рано днес от Централния депозитар не видяха проблем и дори извадиха аргумента, че хората, които не са си търсили акциите, трябва едва ли не да се приемат за умрели.

Ето какво пишат в отвореното си писмо от БСК:

"Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес, изразява още веднъж своята принципна подкрепа за всички мерки, които биха могли да доведат до модернизиране и подобряване ефективността от дейността на Централен депозитар АД (ЦД) като основна институция на българския капиталов пазар в услуга на бизнеса и гражданите.

За съжаление, представената Концепция не само че няма да доведе до подобряване дейността на ЦД, а ще създаде изключително опасни и противоконституционни практики за принудително отнемане на собственост от български граждани. Изразяваме тревогата си от това, че подобни мерки и действия представляват опасна и неприемлива обществена несправедливост към всички български граждани, придобили ценни книжа от процеса на масовата приватизация в България.

Изброени са и конкретните бележки и предложения на експертите на камарата:

1. Споделяме аргументите на авторите на Концепцията, че „…част от притежателите на тези сметки, които са проявили интерес към книжата, не са предприели действия по управлението им, тъй като свързаните с това разходи (за прехвърляне по подсметка на инвестиционен посредник, включително при унаследяване, както и за съхранение и продажба) в повечето случаи са по-високи от стойността на самите ценни книжа.“

За съжаление, до момента ЦД, в представената Концепция нито е предприел, нито предлага ефективни мерки за разрешаване на проблема. Не са реализирани и не се предлагат конкретни мерки за обвързване на регистрите на ЦД с ЕСГРАОН и услугите на НАП, за които се ползва безплатен персонален идентификационен код (ПИК).

2. При констатация, че „…Публичните дружества от масовата приватизация, по предоставените данни от ЦДАД, са 91 от общо 265, непубличните дружества от масовата приватизация са 545 от общо 942. Тази информация следва да се актуализира и синхронизира между регистрите на ЦДАД и КФН...“, авторите на Концепцията не предвиждат и не предлагат мерки за обвързване регистрите на ЦД с тези на Търговския регистър.

3. Не приемаме, че изпълнението на предвидените мерки за преодоляване на посочените проблеми трябва да се прехвърлят на държавата. („В настоящата концепция се прави опит за преодоляване на дългогодишния проблем със „спящите акции“, за което са предвидени следните действия от страна на държавата:“)

4. Считаме, че провеждането на „активна национална информационна кампания“ е безпредметна и би била абсолютно неефективна, ако не е обезпечена с решения, които да улеснят достъпа до информация и да създадат обоснован икономически интерес за гражданите и бизнеса.

5. Предложението за задължаване „всички акционери в публични дружества с лични сметки в ЦДАД, т.е. водени в Регистър А, да предприемат действия и да ги прехвърлят по подсметка при инвестиционен посредник в Регистър Б,“ на практика ще натовари гражданите с допълнителни такси, които допълнително ще обезсмислят тяхната мотивация за активиране на т.нар. обездвижени акции.

6. Категорично възразяваме срещу предложението за отнемане собствеността на гражданите чрез прехвърлянето на техните акции за управление от „специално създаден за целта фонд“. След продажбата на дяловете им пък се предлага внасянето на паричната равностойност в Сребърния фонд, за който държавата продължава да води политика за ограничаване на постъпленията и пасивно управление на средствата. Неудачно е и предложението „изборът на управляващо дружество да се извърши от Управителния съвет на Сребърния фонд (УС на СФ), чрез конкурсна процедура, съобразно критерии за подбор, предложени от УС на СФ“.

7. Като представителна организация на работодателите сме учудени и от факта, че подобна „Концепция“ изобщо не е обсъждана от създадения Съвет за развитието на капиталовия пазар в България, към който изрично сме направили предложение за участието в него на Министерството на икономиката и Министерството на финансите, за да не се допуска подобна междуинституционална несъгласуваност.

На основание горното, Българската стопанска камара изразява своето несъгласие с представената Концепция и се обръща към Вас с настояването за нейното цялостно преработване, съгласуване в Съвета за развитие на капиталовия пазар, едва след което да бъде представена отново за обществено обсъждане".

Междувременно изпълнителният директор на Централния депозитар Васил Големански защити идеята за създаването на специален фонд в интервю пред Медиапул. "Хората сами би трябвало да са се убедили, че ако на хартия имат надлежно водени при нас 25 или 50 броя акции от дадено дружество, пред тях стои практическата невъзможност да реализират правата си. Нека да си зададат въпроса дали могат веднага да продадат тези акции, колко пари биха могли да вземат, по каква процедура ще минат, колко пъти са участвали в общо събрание на дружеството, колко дивидент са получили, колко пъти са реализирали правата си по тези акции и защо не са успели. Какво се получава в момента? Хората формално имат акции, но ако тръгнат да ги продават, цената им е ниска и е съизмерима с таксите и комисионите по сделката, поради което се губи икономическият смисъл да предприемат действия.

Още по-сложно е, ако тръгнат да наследяват ценните книжа. Там процедурите са още по-сложни, а таксите - по- високи. Губи се икономическия смисъл да се предприемат действия за едни 25 акции и хората си държат боновите книжки по чекмеджетата и не се интересуват... Предлагаме избор в рамките на една година, през която на тези хора да бъде обяснено всичко, което могат да направят. Ние сме готови да намалим до нула таксите, които се взимат от борсата, от Централния депозитар, а предполагам, че и инвестиционните посредници ще ни последват, така че хората при една облекчена ценово и административно процедура (включително при наследяване) да могат да си продадат книжата без такси и комисиони... 
Някои използват думата "национализация", но аз твърдя, че това не е нещо ново за нашето законодателство. Първо, в рамките на една година се предвижда широка информационна кампания, за да могат хората да чуят за темата. Следват още пет години, в които хората ще получат дялове от фонда и могат най-малкото да се обадят по телефона, да пратят имейла си и да си остават данните, за да им бъдат изплатени евентуални дивиденти. Ако в рамките на пет години човек не направи и това, тогава се приема, че той наистина няма никакъв интерес или е починал и наследниците му не знаят. При това положение собствеността остава мъртва, която по никакъв начин няма да бъде раздвижена. Българското законодателство в този случай и в момента е предвидило изход, защото ако лицето притежава имот и почине и няма наследници, този имот става собственост на държавата..."

От интервюто става ясно още, че специалният фонд щял да бъде полезен и за съживяване на неособено активния фондов пазар в България.