Апелативният прокурор на Варна Владимир Чавдаров попълни прокурорската квота за следващия Висш съдебен съвет след балотаж в неделя. Прокурорите избират пряко четирима от 25-членния ВСС.
След като ден по-рано трима кандидати успяха да съберат достатъчно гласове при гласуването в събота, се наложи четвъртият да мине през ново гласуване. Прокурорите гласуваха за Владимир Чавдаров, ръководител на Апелативна прокуратура – Варна, Станислав Стойков – прокурор в Софийската градска прокуратура, Пламен Петков – прокурор в Софийската районна прокуратура, Николай Любенов – прокурор при Върховната касационна прокуратура, завеждащ отдел 03 „Съдебен“ и Димитринка Шкодрова-Георгиева – зам. окръжен прокурор на Окръжната прокуратура в Ямбол.
Станков получи 426 гласа, Шкодрова – 73, Стойков – 160 гласа, Петков – 168 гласа и Димитров – 91 гласа. Независимо, че никой от кандидати не събра повече от половината действителни гласове, за член на ВСС беше избран този, получил най-голяма подкрепа.
От общо 1538 прокурори, имащи право на глас, гласуваха 921 – 878 от тях електронно, а 43 - с хартиена бюлетина. Изборният ден започна в 8:00 ч. и приключи в 18:00 ч. при избирателната активност то 59,88%.
В събота за член на Висшия съдебен съвет от квотата на прокурорите бе избрана зам.-главната прокурорка Красимира Филипова. Тя събра 756 гласа. Освен приближената на Гешев, с първия тур на изборите прокурорите пратиха в кадровия орган още Владимир Николов (655 гласа) и Добринка Калчева (602 гласа). Николов е окръжният прокурор на Плевен, а освен това е и председател на Асоциацията на прокурорите в България, която неизменно подкрепя действията и позициите на главния прокурор. Калчева е редови апелативен прокурор в Пловдив.
Съдиите и следователите вече избраха своите представители във ВСС. След като това сега сториха и прокурорите съдебната власт мече запълни квотата си от 11 души в съвета. Остава да го направи и парламентът, който вече е в забава. По закон Народното събрание трябва да е приключило с избора до 3 септември - месец преди края на мандата на действащия ВСС. Номинации се правят до 2 месеца преди избора. Т.е. ако приемем, че изборът ще е в последния възможен момент, кандидатурите на партиите трябваше вече да са ясни. Ако парламентът не се задейства, това може и да бетонира настоящият съвет на поста до сформирането на нов, което не изглежда вероятно в близките месеци. Проблемът е, че членовете от парламентарната квота се избират с 2/3 мнозинство, каквото в този парламент, а и в евентуалния следващ, трудно може да бъде събрано без пазарлъци и компромиси.
По същия начин този парламент бламира и избора на двама конституционни съдии, макар че за тях вотът е с обикновено мнозинство, т.е. би трябвало да се случи по-лесно. Вероятната причина за забавянето е, че партиите търсят удобни за себе си кандидати, а не юристи с високи професионални и морални качества, около които биха се обединили всички.
