Минималната заплата през 2025 г. трябва да бъде не 1077 лв., а най-много 838,75 лв. Това обяви Асоциацията на индустриалния капитал в България в унищожително становище по проекта на постановление на Министерския съвет за определяне на новия размер. В резултат на неадекватния начин на изчисление догодина над половината работници у нас ще получават едно и също заплащане - минимална заплата, обяви председателят на асоциацията Васил Велев тази сутрин пред Нова телевизия. "Няма голяма икономика в света, която да има за цел минималната заплата да е половината от брутната средна. В Америка е 30%. При нас брутната минимална ще бъде 67% от брутната средна”, допълни той Велев.
Разминаването се дължи на грешки, заложени в действащите в момента текстове в Кодекса на труда, с които се въведе формула за определяне на най-ниското възнаграждение, твърдят от асоциацията, като настояват текстовете да бъдат променени в спешен порядък и да се търси приемлив модел на договаряне между социалните партньори. Синдикатите обаче смятат, че минималната заплата не само не е висока, а не достига необходимата сума за издръжка. КНСБ например цитира изчисления, че за второто тримесечие тази издръжка се покрива с 1453 лв. заплата.
Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година, гласи приетият преди година текст в Кодекса на труда.
Именно по тази формула кабинетът предложи 1077 лв. минимална заплата за 2025 г. - с 15,4% спрямо тазгодишния размер от 933 лв. Грешки в тази сума няма - тя отговаря точно на изискванията в КТ. Няма как и да стигнем до намаляване на минималната заплата. Сегашният начин на определяне обаче води до големи изкривявания, твърдят работодателите. Те доказват това с много любопитни данни за структурата на работната заплата, които рядко попадат в общественото внимание.
Новата формула ползва брутно възнаграждение (каквото е средната работна заплата), за да се определя основно възнаграждение (каквото е минималната). Така минималната заплата расте изпреварващо спрямо ръста на доходите в реалния сектор, защото стъпва върху допълнителни плащания като бонуси, добавки за стаж, извънреден труд и т.н., посочват от АИКБ. А после, заедно с непрекъснато увеличаваните заплати в държавния сектор, надува изкуствено средната заплата, от която и зависи. Този проблем беше известен още при дебатите за новата формула, като имаше идея да се въведе брутна минимална заплата.
Сега АИКБ доказват, че това противоречие изкривява много сериозно крайните данни. Според формулата в Кодекса на труда средната работна заплата за четирите тримесечия от формулата е 2154,58 лв. В тази сума обаче основната заплата е едва 77,86%, или 1677,50 лв. Възнагражденията над основната заплата - надбавки за извънреден труд и премии, са 239,08 лв., или 11,10% от брутната средна заплата, посочват от АИКБ, позовавайки се на изискани данни от НСИ. Допълнителните и други възнаграждения (например, за нощен труд, работа на смени, професионален стаж и извънреден труд) според Кодекса на труда и другите закони са 237,92 лв., или 11,04% от брутната средна заплата. Само класът тук е 125,25 лв., или 5,81% от брутната средна заплата.
Ако основната минимална заплата се обвърже не със средната брутна, а със съпоставима величина от същия характер (основна заплата), то минималната заплата за 2025 г. трябва да бъде 838,75 лв., а не 1077 лв., пишат от асоциацията. Допълнително данните се изкривяват по още един начин - в средната работна заплата влиза възнаграждение, което по характер е различно от нея. Става дума за договорите за управление и контрол. Общо с около 3 милиарда лева е увеличен годишният размер на доходите от трудови възнаграждения заради неправилното отчитане и деклариране на тези доходи в НСИ за фонд „Работна заплата“, твърдят от АИКБ. Ако и тези данни се извадят от средната брутна заплата за 2023 г., тя ще трябва да се намали за частния сектор със 122,95 лева или 6,18%, а за цялата икономика - с 92,21 лв., или 4,58%. Тогава минималната заплата за 2025 г. ще падне още повече - на 800,31 лв.
АИКБ в детайли разисква и как сътвореното от нашите депутати нарушава и международните конвенции, и евродирективата за адекватни минимални заплати, с която беше аргументирано. По тези въпроси писа и "Сега" преди година - повече за тях можете да прочетете тук:
ПОСЛЕДСТВИЯ
Откакто действа новата формула, минималната заплата ще нарасне общо с 38% (вероятно се имат предвид увеличенията от 2024 и 2025 г. - б.а.). За същия период икономиката на България ще нарасне с 3,8%, а производителността на труда - до 2%. Това означава, че минималната заплата расте 10 пъти по-бързо от икономическия растеж и 20 пъти по-бързо от производителността на труда, посочват от АИКБ.
Бизнес организацията посочва случаи на изтеглящи се от България инвеститори като пример за негативите, които търпи икономиката заради нарастващите разходи за труд. Става дума за две компании, произвеждащи автомобилни кабели - "Леони България" в Плевен (германска инвестиция) и "СЕ Борднетце - България" в Мездра и Карнобат (японска инвестиция). Само от тях над 5000 работници ще останат без работа.