Ако повярваме на депутатите, то проектобюджетът на държавното обществено осигуряване за оставащите месеци на 2023 г. ще е последният без реформи. И от ГЕРБ, и от ПП-ДБ направиха заявки за сериозен анализ на системата и набелязване на мерки за лечение на нейните дисбаланси. Около тези дисбаланси бяха и основните коментари на съвместното заседание на бюджетната и социалната комисия, на което се гласуваха бюджетните закони на първо четене. И двете комисии подкрепиха бюджета на ДОО за 2023 г., но всеки намери какво да не хареса в него.

Както е известно, в проекта няма изненади - няма и как да има, след като презполовихме годината без бюджет. Минималните осигурителни прагове по професии и икономически дейности догонват минималната заплата. От 710 на 780 лв. се повишава и минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се, земеделските и тютюнопроизводителите, като тези промени влизат в сила от 1 август. Максималният осигурителен доход остава 3400 лв. При пенсиите има само осъвременяване с 12% по швейцарското правило, което пенсионерите ще видят още в петък, 7 юли в сметките си, защото започва плащането на юлските пенсии. При обезщетенията всичко е във фризера с изключение на доста спорната идея да се вдигне сумата за втората година за отглеждане на дете на 780 лв., и то със задна дата от началото на годината.

ИСКАНИЯТА

КНСБ и омбудсманът Диана Ковачева поискаха да се вдигне минималното дневно обезщетение за безработица с 5 лв. - от 18 на 23 лв., което ще позволи хората, останали без работа, да получават поне линията на бедност (504 лв.). Почти всички партии се изказаха против увеличението на втората година на майчинството. Срещу обвързването му с минималната заплата бяха и от КНСБ. Известно е, че по този начин има жени, за които е по-изгодно да не работят, защото от НОИ ще получават повече отколкото от заплата.

Омбудсманът обърна внимание и на един проблем със стажа за инвалидна пенсия поради общо заболяване. Той се признава, ако е придобит до датата на инвалидизирането, което пречи на хората, които имат възможност да работят и след това, да получат права срещу внасяните осигуровки, изтъкна Ковачева. Има и хора, на които стажът не достига. Изненадващо тя поиска и ново преизчисление на пенсиите, за да се навакса изоставането на старите пенсии, но това в голяма степен бе резултатът от последното преизчисление през октомври.

БСК поискаха да отпаднат минималните осигурителни прагове, които според работодателите отдавна са изчерпали предназначението си да намаляват сивата икономика. ДПС издигнаха своята обичайна кауза - минималните осигуровки на земеделските стопани и тютюнопроизводителите, които години наред бяха задържани на доста по-ниско ниво от останалите. От движението посочиха, че от 100 000 регистрирани земеделски производители, едва 15 327 се осигуряват за пенсия, а при тютюнопроизводителите осигурените са само 11 330 души. Всички останали са в сивата икономика.

Почти всички се застъпиха за увеличение на заплатите на служителите със специфични умения в НОИ, които са сред най-ниските в администрацията. Тези хора многократно са работили по нощите, за да сведат решенията на депутатите до сметките на хората, изтъкнаха мнозина.

Бюджетът на ДОО бе приет в бюджетната комисия с 11 гласа "за", един против и шестима въздържали се. В социалната го подкрепиха 8 депутати, а трима се въздържаха.

ЗА ПО-ВИСОКИ ОСИГУРОВКИ

За увеличение на осигуровките се обявиха и от КНСБ, и от БСП, като най-вече се говореше за максималния осигурителен доход. Искаме ефективни европейски системи - много страни нямат таван на осигуряване, други имат динамична система. А ние като имаме най-ниски данъци и най-ниски тавани, защо сме последни по конкурентоспособност в ЕС - има и успешни фирми, но средно сме една трагедия, заяви Румен Гечев. Актюерските разчети ясно казват какви трябва да са осигуровките, посочи и Асия Гонева от КНСБ. Тя поиска и увеличение на максималния осигурителен доход с мотива, че "никъде по света няма 100% заместване на максималния осигурителен доход с максималната пенсия".
 

ДАНЪЦИ ИЛИ ОСИГУРОВКИ

Големият проблем с пенсионния бюджет става все по-незаобиколим и с него започна и свърши дискусията - пенсиите се издържат все повече от данъци и все по-малко от осигуровки. Любомир Дацов от Фискалния съвет коментира, че разходите за пенсии са променили в последните 3 години структурата на целия държавен бюджет. "Почти цялата гъвкавост на националния бюджет беше изядена от тези неща. Текущите разходи със съществен принос на разходите за пенсии влияят върху формирането на дефицити", допълни той. При съотношение от един работещ на един пенсионер, съотношението между пенсии и средна заплата трябва да е около 40%, а ние отидохме към 52-53%, изтъкна Дацов, като определи това като абсолютно неустойчиво. Трябва да увеличим почти двойно населението на страната, за да има кой да плаща пенсиите така, посочи той. Не можем безкрайно да увеличаваме трансфера от бюджета и това поражда много въпроси, след като имаме данъчен модел за покриване на пенсии, не трябва ли всичко да се промени, заключи финансистът.

Не насочвайте мислите на политиците, че пенсионната система трябва да се превърне в данъчна система, предупреди веднага Асия Гонева от КНСБ. Тя припомни, че през 2000 г. този модел е обсъждан, но в крайна сметка "имаме тристълбова система и трябва да направим всичко възможно да си я запазим в този вид".

Системата наистина върви към данъчна, защото все по-голям процент от парите за пенсии идват от нас, коментира и Деница Сачева (ГЕРБ). Тя призова да се направи анализ на пенсионната система, за да се предприемат мерки за финансовото й стабилизиране. Като посоки очерта намаляване на сивата икономика, увеличаване на приходите, изваждане на пенсиите от нетрудова дейност извън НОИ.

Плащанията със социален характер ще бъдат извадени от НОИ, каза и Искрен Арабаджиев от ПП-ДБ. Това, според него, по естествен път ще намали дефицита в системата. Арабаджиев даде заявка, че се започва работа по мерките, които трябва да влязат с бюджетните закони от 2024 г. При представянето на бюджета за тази година, финансовият министър Асен Василев обяви, че догодина най-бедните пенсионери ще получават социални добавки до линията на бедност - идея, за която липсват други детайли.

Ние се движим с бързия влак към стената. Приносът от бюджета вече е изчерпан. Искаме повече числа, повече логика, по-малко политика, сложи финал на разискванията Румен Гечев.