Въпреки новата си политическа конфигурация, в законодателната област настоящото 47-о Народно събрание е практически неразличимо от своите предшественици.
И сега, както в миналото, депутатите не се стараят да информират гражданите за законодателните си предложения; не се опитват да съгласуват инициативите си с хората, които ще почувстват ефектите им, ако станат закони; не се интересуват дали направените разходи по дадени законодателни промени се оправдават от постигнатите резултати.
Тези изводи следват от проучването на досегашната законодателна дейност на 47-ото Народно събрание, което е проведено от Националния център за парламентарни изследвания. Обхванати са първите две сесии на парламента, преминали в периода от 3 декември 2021 г. до 21 април 2022 г., през който са внесени 81 законопроекта. Тук не влизат законопроекти за ратифициране на международни споразумения; за държавния бюджет, бюджетите на НЗОК и ДОО; за изменение на Конституцията.
КОЙ И КАКВО ПРЕДЛАГА
През първата сесия основен вносител е Министерският съвет. От него идват 55% от законопроектите. Следва го “Възраждане” с 25%. През втората сесия управляващите набират скорост – първото място си делят правителството и ИТН (по 27.9% от проектите), следвани от ПП с 23% и ДБ с 21.3%.
Като предмет близо половината законопроекти от двете сесии обхващат областите правосъдие (23%) и финанси (20%), следвани от вътрешни работи и транспорт (по 8%).
ГЛУХИ ЗА ГЛАСА НА НАРОДА
Обществените консултации са основният начин, чрез който заинтересованите страни по дадено законодателно предложение получават възможност да изразят своето мнение за него. “Когато решенията по регулиране са взети с участието на целевите групи, засегнати от законодателната интервенция, се засилва усещането за съавторство и съпричастност към правните норми, което би могло да бъде сериозен стимул за тяхното спазване”, поясняват от центъра.
На пръв поглед, депутатите се опитват да направят нещо в тази посока. В 98.8% от законопроектите са посочени конкретни групи, които са заинтересовани от приемането им. Най-често (в 22.5% от случаите) това са държавната администрация, различни специализирани структури и държавни предприятия. Следват ги заетите във финансовата и застрахователната сфера (10%), доставчици на стоки и услуги (10%), потребители (8.8%).
Добрите намерения на парламентаристите обаче свършват дотук. При 94% от законопроектите няма информация, че вносителите са провели публични консултации или обсъждания по отношение на причините и проблемите, които налагат да се предприемат законови промени. Съответно, в мотивите на 95% от законопроектите не са включени гледните точки на заинтересованите от неговото приемане групи.
Тази нерадостна картина се допълва и от лошия резултат по отношение на съгласуването на законодателните инициативи с правото на ЕС. Все пак България е член на съюза и съобразяването с неговите правила е нещо, което се очаква и изисква от нас. При 80% от законопроектите обаче липсва анализ дали те съответстват на европейското право. Положението тук се влошава от сесия на сесия: през първата делът на такива проекти е 65%, а през втората нараства на 85%.
ЗАЩО СЕ ПРАВЯТ ЗАКОНИ
Депутатите са си създали добрия навик да аргументират законопроектите си. В мотивите към 98.8% от проектите са посочени конкретни причини за нуждата от законодателното предложение.
Най-често това са неефективност на съществуващото законодателство (42%); аргументи, свързани с правото на ЕС (35.8%); регулация на специфични обществени отношения (17.3%). При всеки десети законопроект се изтъква като основание опитът на други демократични държави.
Научната обосновка на законодателството обаче все още е слабо употребяван подход. В 81.5% от законопроектите липсва позоваване на изследвания и научна експертиза.
ПАРИ СРЕЩУ РЕЗУЛТАТИ
Ако искаме да разберем колко добре (или зле) работят депутатите, трябва да се запитаме дали парите, похарчени заради въведените законодателни промени, се компенсират от резултатите. Никога обаче няма да го узнаем. Причината е, че няма нито един законопроект, в който да е заложено изискването периодично да се отчитат изразходваните средства спрямо постигнатите резултати.
Също така, нито един депутат не е помислил (или не е пожелал) да предвиди изискване периодично да се публикуват резултати от предвидени законодателни промени.
Мъничък повод за оптимизъм съществува по отношение на мерките за повишаване на информираността на гражданите за постигнатите резултати от законовите промени. Такива се предвидени в 4.9% от законопроектите. Но това е само лек отскок от дъното.
(НЕ)СТАБИЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
От центъра за парламентарни изследвания използват критерия „стабилност” на законодателството в изследването си. В него влизат както формулирането на ясни цели на законовите предложения, така и планирането на нужните ресурси за устойчивото постигане на тези цели и очакваните резултати от промените.
По отношение на целите положението е добро – във всички законопроекти те са конкретно определени. По-нататък нещата тръгват надолу.
При 59.3% не се въвеждат срокове за постигане на същите тези цели. В 65.4% от законопроектите не са посочени финансови и други средства, необходими за прилагането на новата законодателна уредба. И накрая – няма нито една законова промяна, в която да са предвидени механизми за оценка на разходите и резултатите от прилагането ѝ. А това е поредното свидетелство за безотговорност и нехайство по отношение на качеството на законодателството.
