Конституционният съд отхвърли искането на ГЕРБ за тълкуване на основния закон, свързано с евентуално бъдещо разследване на главния прокурор. Искането бе тълкувано като опит за спасяване от разследване на Иван Гешев и за блокиране във времето на законопроектите за механизма за търсене на отговорност на главния прокурор, внесени от служебния кабинет и ПП-ДБ.
Изненадващо, в последния работен ден на миналото 48-ото Народно събрание и без обичайните хвалби, цялата парламентарна група на ГЕРБ-СДС сезира КС с искане да тълкува понятието "независимост на съдебната власт". Въпросът бе дали освен независимост от другите две власти - законодателна и изпълнителна, понятието включва и независимост между трите органа на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие. Искането на ГЕРБ тогава бе разпределено на съдията Филип Димитров.
В искането си до КС ГЕРБ обясняваше, че предстои парламентът да прави съдебна реформа, която ще засегне баланса между трите органа на съдебната власт. "За нас е важно да знаем къде е мястото на следствието в системата на органите на съдебната власт", написаха депутатите до КС. На практика искането беше свързано с идеята на "Възраждане" главният прокурор да се разследва от шефа на националното следствие. В момента директорът на националното следствие е зам.-главен прокурор, т.е. подчинен на главния.
В миналия парламеннт ГЕРБ, ДПС и БСП подкрепиха проекта на "Възраждане" и той мина на първо четене.
Служебното правителство и партиите от коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" обаче застъпват виждането, че не следовател, а съдия с ранг на върховен, трябва да разследва обвинител №1, като преди това бъде назначен за прокурор. Именно този механизъм се иска от България и той е обвързан, както с влизане на страната в Шенген, така и за отпускане на милиарди по Плана за възстановяване.
Ако КС беше приел да тълкува искането на ГЕРБ, то прокарването на механизма за разследване на главния прокурор можеше да се обвърже с делото и да бъде забавено с месеци. Отделно от това можеше да създаде почва за нови спорове и възможности за блокиране на бързото приемане на проектите на ПП-ДБ и служебното правителство.
Вариантът с разследване на главния прокурор от директора на националното следствие наскоро бе разкритикуван от Комитета на министрите на Съвета на Европа. "Механизъм, който предвижда директорът на НСлС да отговаря за проверката на всеки сигнал за престъпление, касаещ главния прокурор, не е в състояние да осигури практическа и институционална независимост, освен другото и защото директорът на НСлС ще бъде избиран, назначаван и подвеждан под отговорност от прокурорската колегия или пленума на Висшия съдебен съвет, в които главният прокурор може да упражнява решаващо или значително влияние", смята институцията.
След изборите през април и конституирането на новото 49-то Народно събрание започнаха преговори за законодателна програма между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ и от партията на Бойко Борисов заявиха, че ще подкрепят внесения отново законопроект на служебното правителство. Той предвижда не шефът на следствието, а съдия да води разследването на главния прокурор. Позиция, която не бе в синхрон с искането на ГЕРБ до КС.
С отклоняването на искането КС стеснява възможностите за лавиране, проточване и блокиране на приемането на механизма за разследване на главния прокурор по начина, предложен от ПП ДБ и служебният кабинет.
В определението КС припомня решението си от 2009 г. за мястото на следствието. В него се казва, че следствието е най-тясно свързано с прокуратурата и включването на следователите към прокуратурата не е "прехвърляне" към нея на нова дейност, а организационно рационализиране на разследващата дейност, която прокуратурата продължава да ръководи.
Междувременно говорителят на главния прокурор Сийка Милева атакува по темата служебния външен министър Николай Милков. Повод е изказването му, че "приемането на два закона - за създаване на механизъм за разследване на главния прокурор и за реформа в антикорупционната комисия (КПКОНПИ), ще помогнат на България да получи "да" за членство в Шенген".
"Ако служебният външен министър Николай Милков е поел някакви лични, неофициални ангажименти по отношение на приемането на т. нар. "законопроект за разследване на главния прокурор", нека бъде достатъчно смел да излезе и да го каже пред цялото общество", коментира Милева. "Изненадана съм, че за пореден път представител на изпълнителната власт публично заявява пред обществото поредна неистина, обслужваща единствено политически интереси. Недопустимо е дипломат да твърди, че конкретни законови поправки, които касаят само и единствено вътрешнополитически въпроси, биха могли да са гаранция за членството на България в Шенген, освен ако не цели политически манипулации", заявява още тя.
Милева смята, че твърдението на служебния външен министър за обвързаност на приемането в Шенгенското пространство на България и наказателната отговорност на главния прокурор е абсурдно. "Те нямат никаква връзка помежду си. Шенгенското пространство позволява на гражданите на съответните държави да пътуват свободно между отделните държави членки без да преминават граничен контрол. Поради това и изискванията към държавите са свързани единствено и само със сигурността на границите и вътрешната сигурност, което е нещо съвсем различно", заявява Милева и добавя: "Политиците напоследък не правят разлика между понятията наказателна отговорност, контрол и отчетност на главния прокурор, разграничението между които е пределно ясно. Отчетността и контролът са нещо съвсем различно от наказателната отговорност и не бива да се смесват. Противното означава липса на правни, а дори и на житейски и езикови познания".
Приемането на България в Шенген и еврозоната, както и за отпускането на милиарди евро по Плана за възстановяване, на няколко пъти бе обвързвано от много европейски висши чиновници, както и от самата Европейска комисия, точно с приемане на специален механизъм за разследване на главния прокурор.
