"Премиерът ще е гордост за България и Европа. Умен, красив, образован, многоезиково знаещ". Това обяви само преди ден по адрес на кандидата си за премиер Мария Габриел лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Самият той не припомни как тръгна нейната кариера през "комсомола" на партията, защо мина през проверка на КПКОНПИ, как взима за секунди разстоянието от борбата с дезинформацията, суперкомпютрите и националната кампания "Медена закуска".
Нейният възход датира от периода, в който основен кадровик на ГЕРБ е тогавашният вътрешен министър и втори в партията Цветан Цветанов. Снимките, на които двамата са един до друг през годините, са стотици. Преди ден, при появата на информацията, че тя може да е кандидат за премиер, Цветанов веднага я обяви за "изключително почтен човек, образован, но през последните 20 години Габриел е живяла в чужбина", както и че "при всички положения тя ще бъде употребена". "Но тук Борисов е заложил и нейната бъдеща перспектива, защото знаем, че 2024 г. изтича мандатът на Европейския парламент, а няколко месеца по-късно и на Европейската комисия", каза още Цветанов.
Всъщност интересно съвпадение и за двамата е, че минаха през проверка на КПКОНПИ и бяха почистени. Случаят на Цветанов бе т.нар. Апартаментгейт. Случаят на Габриел също бе свързан с имот.
Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) прекрати през 2019 г. производството за конфликт на интереси срещу тогавашната евродепутатка Мария Габриел, която e използвала под наем общинско жилище в София на силно занижени цени.
КПКОНПИ беше сезирана от гражданско сдружение "БОЕЦ" в началото на същата година, след като разследване на "Биволъ" показа, че Габриел е сключила договор за наем с общинското дружество “Заводпроект” за апартамент на ул. “Никола Вапцаров“ 25 в столичния квартал "Лозенец". За жилището от 128 кв.м евродепутатката е плащала 400 лв. месечен наем. По това време наемите в същия квартал са варирали между 1400-1600 лв. Договорът е сключен през 2010 г., когато Габриел вече е в Европейския парламент с 30 000 лв. месечен доход, а Столичната община е управлявана от ГЕРБ.
В решението на антикорупционната комисия се твърдеше, че Мария Габриел е използвала апартамента две години - от 2010 до 2012 г., въпреки че "Биволъ" предостави данни, че Габриел го е ползвала и като еврокомисар. При разглеждането на сигнала КПКОНПИ е направила справка в сайта на Европейския парламент и също така е изискала автобиография на българския евродепутат, от която е установено, че Габриел заема към онзи момент висша публична длъжност. Комисията обаче на практика се възползва от празнини в националното законодателство, като посочва, че според стария закон за конфликт на интереси (ЗПУКИ), действащ до 2018 г., евродепутат не е публична длъжност. Така формално Габриел не се оказа нарушител. По-късно евродепутатите вече бяха изрично посочени като публични длъжности.
Самата Мария Габриел обясни по-рано, че апартаментът е бил на "шпакловка" и договорът със “Заводпроект” е предвиждал да бъдат извършени довършителни работи, а цената на наема е била определена от лицензиран оценител. "Това е единственото, което съм поискала като помощ, нищо повече. Не съм искала да взема, да се привилегировам от някакво положение или да взема апартамент или каквото и да било. Напротив, просто имах нужда наистина от
помещение, в което да си стокирам част от нещата",
оправдава се тя пред сп. "Тема" през 2014 г.
Голямата кариера на Мария Габриел тръгна, когато влезе като първа резерва в комисията "Юнкер" на мястото на предсрочно напусналата Кристалина Георгиева.
През юли 2019 г.
идеята Габриел да стане външен министър на ЕС беше отхвърлена
като несъстоятелена още на ниво ЕНП, преди да бъде представена от Борисов като доброволен отказ по българска преценка, с цел спечелването на "реален" ресор в ЕК.
За Габриел се заговори и през 2020 г., и то по любимата й тогава тема - борбата с дезинформацията. Издатели и журналисти призоваха ЕК да приложи "много по-строги мерки" за борба с дезинформацията, разпространявана чрез интернет платформите като "Гугъл" и "Фейсбук".
Обща декларация, подписана от европейската федерация на журналистите, Европейския съвет на издателите и Асоциацията на търговските телевизии в Европа, бе огласена в отговор на обявените от ЕК нови мерки срещу дезинформацията в условията на пандемията от COVID-19. Те изтъкнаха, че подписаният на 26 септември 2018 г. Етичен кодекс срещу дезинформацията "се е доказал като неадекватен да отговори на източниците и носителите на онлайн дезинформация". Този кодекс бе представен на 16 октомври 2018 г. като голям успех на тогавашната комисарка по дигиталните технологии Мария Габриел. Тогава тя заяви на пресконференция: „Поисках от (интернет) индустрията да предложи осезаеми стъпки за борба с дезинформацията съгласно Кодекса. Ангажиментите към него представляват първи положителен резултат от подхода на Комисията за справяне с онлайн дезинформацията. Няма да е достатъчно Кодексът да е само на хартия, той трябва да бъде ефективно приложен и последван от действия. Ще следя внимателно постигнатия напредък и ще преценя до края на годината дали е постигнат достатъчен напредък".
Нейната еврокариера е толкова широка, че се движи
безпроблемно от пчеларството до суперкомпютрите
През 2017 г. по нейна инициатива в училищата започва национална кампания "Медена закуска" за популяризиране на приноса на пчелите за биоразнообразието и ползите от консумацията на мед и пчелни продукти. През 2019 г. тя вече се срещаше с тогавашния премиер Бойко Борисов по инициативата на Европейската комисия за изграждане на центрове за свръхбързи изчисления в Европейския съюз (ЕС). Тогава бе обявено, че България ще бъде една от осемте държави, в които ще заработи европейски суперкомпютър на световно равнище.
Иначе, според официалната биография, Мария Иванова Габриел (по баща Неделчева) е български политик от партия ГЕРБ. Тя е депутат в Европейския парламент от групата на Европейската народна партия (ЕНП) (2009 – 2017), зам.-председател на ЕНП Жени (от 2012 г.) и зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент. От 7 юли 2017 до 1 декември 2019 година е еврокомисар за цифровата икономика и общество в Комисията „Юнкер“. След това става еврокомисар за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта в Комисията „Фон дер Лайен“
Родена е на 20 май 1979 г. в Хаджидимово. През 1997 г. завършва езикова гимназия в Кюстендил, а през 2001 г. придобива бакалавърска степен по „Българска и френска филология“ в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Bird.bg разкри в сряда необяснимо твърдение в клипа й за кампанията за европарламента преди 10 години. В него тя казва, че е доктор на политическите науки. Но според официалната й биография в Еврокомисията този факт не е отбелязан. Завършила е магистратура в университета в Бордо, но няма данни да е защитила докторска степен.
През 2012 г. се омъжва за Франсоа Габриел, който по това време е част от екипа на председателя на групата на ЕНП в Европарламента Жозеф Дол. През 2015 г. се ражда синът им Жан-Едуард.
В "Туитър" бе припомнено нивото й на владеене на английски език
Ам сендинг ю конграчулейшън фор дис номинейшън енд енглиш прононсиейшън. pic.twitter.com/wkuYn9l6LV
— Ангел 𝕏ранител 🍁🍂 (@hranitel_angel) 9 май 2023 г.
Само на пръв поглед изглежда неразумно Габриел да зареже еврокомисарството - излиза в неплатен отпуск от ЕК, за да се втурне да създава несигурно правителство. В случая на нея й е важно да засвидетелства лоялност към Борисов, който ще реди евролистите на ГЕРБ догодина, а Габриел се надява да продължи като евродепутат. Какво печели Борисов? Не изглежда безпомощен, може да извади от ръкава си кадър на ГЕРБ с лъскава еврокариера.
