Политическите вмешателства и кризите от последните години правят почти неизбежно провеждането на нова пенсионна реформа. Управляващите обаче нямат кредит на доверие за увеличаване на осигуровките. Швейцарското правило не работи, нивото на държавното участие е нездравословно, вторият стълб има нужда от по-голям дял от осигуровките, а третият - от по-сериозни стимули за участие.
Това коментираха експерти на дискусия за пенсионно-осигурителната система у нас, организирана от Българската стопанска камара. Такъв форум се провежда за пръв път от доста време насам и на фона на заявка на социалното министерство да направи основен преглед на системата и нейните пороци в следващите месеци.
Въпреки големите увеличения от последните 2 години, пенсиите изостават значително от тези в другите държави от ЕС, а в същото време дефицитът главоломно расте, което променя цялата структура на системата - тя вече наполовина се издържа от данъците ни. У нас все още пенсията замества едва 36% от дохода от заплата (това е брутен коефициент), докато в ЕС този дял е 58%, а в страни като Италия, Гърция и Испания е 75-76%, показват данни, изнесени на форума от проф. Станислав Димитров, ръководител на катедра "Финанси и застраховане" във ВУЗФ.
Средната пенсия у нас е 51,9% от средномесечния осигурителен доход (за 2022 г.), а на 100 осигурени лица се падат 72,9 пенсионери. Поводи за оптимизъм няма - демографската катастрофа е необратима, а непредсказуемите кризи от последните години правят невъзможно изготвянето на актюерски разчети за системата, показват данни и коментари от Националния осигурителен институт. Субсидията (от бюджета) расте, ясно е, че трябва да се търсят начини да се обърне тенденцията, коментира Любомира Язаджиева, директор на дирекция "Пенсии" в института.
Има ли резерв от работна ръка
Експертите коментираха няколко резерва за увеличаване на приходите в НОИ, макар и да се разминаха в това доколко реалистично е те да напълнят бюджета за пенсии. Според Йордан Димитров от Балканския институт по труда и социалната политика, едната посока е активиране на повече работна сила и повишаване на доходите през по-висока производителност на труда. Той вижда резерв в активиране на специфични групи като младежи, възрастни в групата 65+, хора с увреждания, жени с деца и т.н.
У нас например заетостта в групата 65+ е 6,6%, докато в Исландия е 21,3%, в Литва е 11,7%, в Естония - 16,7%. Все пак тук стоим по-добре от средното ниво за ЕС - то е 6,1%. При хората с увреждания под 24% работят. Според Димитров тук могат да се активират между 60 и 100 хил. души. При жените с дете под 6-годишна възраст заетостта у нас е 59,6%, а за ЕС средното ниво е 63,6%, като в Дания е 79,5%, в Естония е 72,1% и т.н.
Други експерти обаче коментираха, че тези резерви ще имат нищожен ефект за осигурителната система. Резерв има единствено през увеличаване на участието на младежите на трудовия пазар, коментира финансистът Любомир Дацов. Той определи като неприемливо да се разчита на активиране на възрастните, защото ние имаме почти равен на европейския период на получаване на пенсия, а кратка средна продължителност на живота, т.е. този резерв вероятно е много нисък. Дацов смята и че е безкрайно пожелателно да се разчита на резерв сред хората с увреждания, защото "имаме културни проблеми и отношението към тези хора е, меко казано, враждебно, не само като достъпна среда, но и като отношение". Експертът попари и надеждите за закърпване на бюджета с повишаване на доходите. Това, според него, може да бъде вариант за стабилност само ако увеличаваме приходите, но задържаме разходите. "Каквото и да правим за приходите, те няма да наваксат в достатъчна степен растящите разходи", предупреди Дацов.
Песимист съм, че пазарът на труда има огромни резерви, коментира и Пламен Димитров, президент на КНСБ. Според него, недекларираната заетост е много по-големият резерв, който на този етап не можем да мобилизираме. Порядъкът е милиарди, които не влизат в системата от вноски, посочи Димитров.
Има ли място за увеличаване на осигуровки
Недоверието в институциите е много сериозно и затова да говорим за увеличаване на вноската е обществено неприемливо, не защото трябва хората да дадат повече пари, а защото сме големи длъжници на това да докажем, че можем ефективно да управляваме чужди пари, коментира председателят на социалната комисия в парламента Деница Сачева (ГЕРБ). Тя смята, че още дълго време ще сме далеч от възможности за увеличаване на вноските.
На дискусията се чуха идеи за промяна на съотношението, в което работодателят и служителят му си делят осигуровките. Това съотношение трябваше плавно да върви към изравняване 50/50, но от години стои 60/40 и синдикатите дадоха да се разбере, че този въпрос няма да допуснат да се обсъжда.
Мнозина обаче говориха за въвеждане на нови данъци - върху финансовите транзакции, дигитални данъци, данъци върху имущество и капитал. Има какво да замести данъка върху труда, коментира Пламен Димитров от КНСБ. Работодателските организации на форума пък отново повдигнаха темата за осигуровките в публичния сектор, макар че това трябваше да е тема на бюджетните разговори с МФ, а не получи развитие.
Деница Сачева напомни и една неосъществена идея - за отделянето на нов осигурителен риск за дългосрочна грижа. Създаването на такъв фонд рано или късно трябва да бъде поставено като тема, включително като преструктуриране на вноските, дори пилотно, за да се види какво може да се направи тук, посочи тя.
По-радикалните идеи - от чисто данъчна система до имота като пенсионен план
Дискусията успя да излезе от традиционните решения и с преглед на някои доста екзотични за нашите обстоятелства варианти. Мимоходом бе даден пример докъде може да се простира свободата в избора на план за осигуряване на старини от Австралия. Там всеки е задължен да се осигурява, но не задължително в стълб - можеш да направиш инвестиция в жилище и въпросът е как се третират тези вноски, с които осигурявате старините си, примерно наем и т.н., с всички рискове, които крие тази свобода, коментира Любомир Дацов. Той обаче веднага допълни, че този риск в нашите условия е прекалено голям и го споменава единствено като стратегическа възможност.
Заради безпрецедентната ситуация пенсиите да се финансират наполовина от данъците ни през трансферите от бюджета, все по-нормално звучи и идеята за преминаване към чисто данъчна система на финансиране на пенсиите, както е в Дания, коментираха експерти.
Идеи за втория стълб
Вноската за втора пенсия на родените след 1959 г. трябва да се увеличи плавно до 10%, смятат пенсионноосигурителните дружества. Така пенсиите от универсалните фондове ще постигнат по-висок коефициент на заместване на трудовите доходи, но това ще работи и за по-малък натиск към солидарния стълб и преодоляване на натрупаните дефицити в него, коментира Евелина Милтенова, председател на УС на Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества у нас.
Осигуровката стои от години замразена на 5%, въпреки че правното й увеличение бе предвидено в Кодекса за социално осигуряване. Заради непрекъснато растящия дефицит в НОИ ред правителства не предприемат тази стъпка. Още преди години вноската трябваше да стигне поне 7%. Увеличението на отчислението за универсалните фондове не означава непременно по-висока осигурителна тежест - тази вноска се отделя от общата пенсионна осигуровка за родените след 1959 г.
При пълно осигуряване - за 40-годишен период, без прекъсване в стажа, човек може да постигне до 15-20% заместване на дохода от заплата през втория стълб, каза Милтенова. Дори сега - при 20 години осигуряване, при пожизнената пенсия се постига 14% заместване. Хората, които имат достатъчно добри постъпления в индивидуалните си партиди за пожизнена пенсия, все още са твърде малко, но с годините делът им се увеличава.
На форума не се чуха гласове за закриване на втория стълб, каквито идеи периодично се появяват. Всички единодушно заявиха, че тристълбовият модел е без алтернатива. Но, добави президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, от това да работи за собствениците на фондовете, системата трябва да започне да работи за хората, които се осигуряват в нея.
Идеи за третия стълб
Мнозина посочиха в дискусията, че третият стълб има нужда от допълнителни стимули. Сега едва 60 лв. се признават за данъчен разход, с който работодателят месечно може да осигурява своите служители в доброволен фонд за трета пенсия. Повече от 15 години сумата не е променяна.
За решенията от последните години - само критики
На дискусията бяха критикувани редица решения от последните години. Най-често бе споменавано изпреварващото увеличение на минималната пенсия, което изравни хора с различен осигурителен принос. КНСБ критикува и преизчислението на пенсиите. Пенсиите, смята Пламен Димитров, трябва да се определят веднъж, а не по неясни правила да се определят отново, без това да има нещо общо с приноса ни. Смачкването заради минималната пенсия го виждаме, а не виждаме смачкването заради преизчислението, посочи той. Димитър Манолов пък критикува възможността да работиш и да получаваш пенсия. Асия Гонева посочи като грешка включването на казармата в действителния стаж за пенсия, при това за хора, които и без това имат твърде нисък осигурителен принос. Тя напомни и че сега всеки нов пенсионер получава ей-така 60 лв., заради едновремешните ковид добавки, без това да има нещо общо с изработените години и внесените осигуровки.
Мнозина коментираха, че швейцарското правило е изчерпало възможността си да влияе положително върху пенсиите. То вършеше работа до момента, в който осигурителният доход не почна да расте по-бързо от инфлацията, отбеляза Хасан Адемов. Любомир Дацов повдигна темата въобще за формулите и как за някои от тях един студент би получил веднага двойка от своя професор.
