Кражбата на самоличност в онлайн среда ще се наказва със затвор. Това ще стане, ако бъде приет предлагания от Министерството на правосъдието проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). Той е публикуван вече за обсъждане в правителствения Портал за обществени консултации.
С промените се създава нов специален престъпен състав в главата за компютърни престъпления в НК. Именно той е посветен на кражбата на самоличност в онлайн среда. Подобни деяния са особено опасни, тъй като компрометират правата на личността в интернет пространството (право на име, чест и достойнство, изразяване, търсене и разпространяване на информация и пр.), а могат да доведат до сериозни имуществени или неимуществени вреди (фалшиви поръчки, теглене на кредити на чуждо име, тормоз, безпокойство, стрес и др.), аргументират се вносителите.
Наказателна отговорност в този случай обаче ще се носи единствено при представяне за друго, реално съществуващо лице. Под ударите на закона няма да попадат например представянето за литературен или друг измислен герой, уточняват от МП.
Основният състав на новото престъпление е формулиран така: „Който чрез информационна система или компютърна мрежа се представи за друго лице, като използва чуждо име, снимка или други лични данни, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до три години и с глоба до 5000 лева“. Ако обаче деянието е извършено повторно, във връзка с друго престъпление или за създаване на електронен подпис, тогава наказанието е до 6 години затвор. Ако от престъплението са настъпили тежки последици, то ще е до 8 години затвор.
В главата за престъпления против паричната и кредитната система пък се добавят престъпления, свързани с „криптоактиви“.
Акцент в проектопромените в НК е създаването на нова глава първа „а“ „Тероризъм“. В нея влизат всички престъпни състави, свързани с тероризма, определени като такива в международни и европейски актове, по които България е страна.
Според авторите на тези изменения, с тях се постига съответствие на българския наказателен закон с всички действащи международни и европейски актове в областта на тероризма и изпирането на пари. Това било и необходимо условие за изваждане на България от ,,сивия списък“ на FATF (междудържавната Работна група за финансово действие срещу изпирането на пари).
Новата глава първа „а“ „Тероризъм“ обхваща всички престъпления с терористичен характер. Тя съдържа два раздела и допълнителна разпоредба, относно допълнителните наказания и режима на отнемане на имущества, предназначени за терористична дейност.
Първият раздел обхваща същинските терористични престъпления, криминализиращи самите терористични действия. Сред тях са престъпленията, насочени срещу лица, ползващи се с международна закрила; вземането на заложници; завладяването и разрушаването на плавателни средства; застрашаването на сигурността на въздухоплаването; престъпленията с предмет ядрен материал; както и познатите досега престъпления с терористична цел, довели до смърт, телесни повреди, унищожаване на сгради и обекти и др. Терористичната цел е определима чрез стремежа да се внесе смут и страх в населението или да се заплаши или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или да пропусне нещо, или да предизвика значително разстройване или разрушаване на основни политически, конституционни, икономически или социални структури на държавата или на международна организация.
Вторият раздел обхваща несъщински терористични престъпления, които се отнасят до по-ранни подготвителни етапи (приготовление, набиране и обучаване на терористи), съпътстващи и подкрепящи дейности (финансиране, организирана терористична дейност, пътуване с цел тероризъм, лично укривателство на терорист и др.), както и прояви, свързани със застрашаване с тероризъм (заканване).
Горният праг на наказанията в нововъведените текстове е доживотен затвор. Това е така, защото във всички свои концепции за наказателна политика държавата последователно и категорично заявява решение за отмяна на наказанието доживотен затвор без замяна.
Ще се търси административнонаказателна отговорност от фирми и без облага от престъпление
С преходните и заключителните разпоредби се предлагат и изменения и допълнения в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), свързани с отговорността на юридическите лица. За първи път се регламентира възможността за образуване на производство за реализация на отговорността на юридическото лице в случаите, когато то е създадено или използвано за тероризъм, изпиране на пари или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Това ще позволи търсене на административнонаказателна отговорност от юридическите лица и когато не е налице облага от извършеното престъпление.
Предлага се също нов алгоритъм на определяне на размера на санкциите, които ще са в зависимост от равностойността на облагата. Така например при размер на облагата над 500 000 лв. максималната санкция ще е до 10 000 000 лв. Когато облагата няма имуществен характер или размерът й не може да се установи, санкцията ще е от 5000 до 5 000 000 лв.
