Увеличенията на пенсиите от последните месеци и очакваното догодина осъвременяване с 12% по швейцарското правило от 1 юли ще доведат до рекорден бюджет на държавното обществено осигуряване, но и до рекорден дефицит - недостигът за пенсии за пръв път ще надхвърли 10 млрд. лв. Във фонд "Пенсии" срещу разходи за 17,385 млрд. лв. стоят 7,194 млрд. лв. приходи от осигурителни вноски. Дефицитът от 10,155 млрд. лв. ще бъде покрит чрез трансфер от централния бюджет, т.е. чрез данъците на работещите българи.
Това предвижда проектът на закон за бюджет на ДОО за 2023 г., изготвен по указания на служебния министър на финансите. Тази седмица започва обсъждането на трите проекта в съответните институции - утре предстои надзорните съвети на НЗОК и НОИ да обсъдят своите бюджети. В парламента обаче има различни виждания за тях, така че няма никаква яснота какво ще бъде окончателно прието и с чии гласове. Самият финансов министър Росица Велкова смята, че не можем да си позволим даже 12-те процента по швейцарското правило.
Осъвременяването на пенсиите по швейцарското правило с 12% от 1 юли засега е единственото предвидено за 2023 г. Същият процент ще бъде приложен и към минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като така тя ще нарасне от 467 лв. на 523,04 лв.
Авторите на законопроекта предлагат да се замрази таванът на пенсиите на 3400 лв. Той беше драстично увеличен тази година на две стъпки - от 1500 на 2000 лв. през юли и от 2000 на 3400 лв. през октомври.
С увеличението средният размер на пенсията за 2023 г. ще достигне 792,51 лв. Реалният ръст на пенсиите ще бъде 17,3% при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 6,4% за 2023 г.
ОСИГУРОВКИ
Минималният и максималният осигурителен доход остават без промяна за 2023 г., тъй като служебният кабинет изхожда от позицията за запазване на тазгодишния размер на минималната заплата - 710 лв. Така и догодина най-ниската осигурителна база според този първоначален вариант на бюджет на ДОО също е 710 лв., макар че при нестабилната политическа ситуация и чукащи на вратата нови избори едва ли в парламента ще оставят нещата дотук. Трябва да се има предвид и засиленият натиск на синдикатите, които настояват за 850 лв. минимална заплата.
710 лв. остава и минималната база за осигуряване на земеделските стопани и тютюнопроизводителите. Тук този размер може да се запази дори при увеличение на минималната заплата, тъй като тази категория осигурени има вярно лоби в ДПС и силите в парламента може да се окажат отново на тяхна страна.
При максималния осигурителен доход има малка вероятност за корекции в парламента и той най-вероятно ще остане 3400 лв., както залага проектобюджетът на ДОО. Това е прагът за осигуряване от 1 април т.г., когато при сериозна съпротива бе увеличен от 3000 лв.
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
При обезщетенията промени не се предвиждат, поне засега. Минималното и максималното дневно обезщетение при безработица остават в пандемичните си нива - съответно 18,00 лв. и 85,71 лв. Нископлатеното майчинство остава 710 лв. месечно - това са обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и обезщетението за отглеждане на дете до 8-годишна възраст за бащите и осиновителите (с новия бащински отпуск). Това обезщетение бе изравнено на минималната заплата при доста спорове доколко е редно да е така, тъй че ново разположение на силите в НС може да доведе до замразяването му дори при корекция в решението за минималната заплата.
Еднократната помощ при смърт на осигурено лице остава 540 лв., колкото е отдавна.
Експертите не са предвидили сериозни законодателни промени, каквито често съпровождат бюджетните закони. Включените изменения са главно прецизиране и синхронизиране на текстове.
ПРИХОДИ И РАЗХОДИ
НОИ ще оперира с рекорден бюджет догодина - почти 22 млрд. лв. Разходите за пенсии за 2023 г. ще бъдат 19,2 млрд. лв. Увеличението спрямо тазгодишния бюджет е с 3,7 млрд. или 23,9%. Общо приходите от всички видове осигурителни вноски ще бъдат 10,7 млрд. лв.
Трансферът от централния бюджет за покриване на недостига ще бъде 10,6 млрд. лв. Това е нов рекорд - дефицитът за пръв път минава 10 млрд. лв. За сравнение трансферът за покриване на недостига за тази година след актуализацията е 8,3 млрд. лв. Освен това предстои драматично сближаване на тежестта на осигурителните приходи и на централния бюджет в покриването на разходите за пенсии - нещо, което започна с актуализацията от средата на тази година. Те вече са почти 50/50.
Във фонд "Пенсии", откъдето се плащат редовите пенсии за осигурителен стаж и възраст (пенсиите за сектор "Сигурност" и тези, несвързани с трудова дейност, са в отделни фондове) зависимостта вече е обърната - повече от половината разходи за пенсии се покриват от бюджета. Догодина разходите за пенсии ще са 17,385 млрд. лв., а приходите от осигурителни вноски - 7,194 млрд. лв. Недостигът от 10,155 млрд. лв. ще бъде покрит с трансфер от централния бюджет, т.е. от данъците на работещите българи.
Тежестта на трансфера надмина 50% от приходите във фонд "Пенсии" след актуализацията на бюджета от 1 юли, когато в него бе предвидено увеличение от 10% плюс 60 лв. от 1 юли и ново увеличение чрез преизчисляване за над 800 000 пенсии от 1 октомври.
Основна цел на всички пенсионни реформи, които търпим в последните години, беше именно да се намали зависимостта на пенсионната система от централния бюджет - закономерно е тя да се финансира от осигуровките ни. Увеличението на възрастта и стажа, започнало от 2016 г. и увеличението на осигуровките през 2017 и 2018 г. заедно с минималния ръст на пенсиите при ГЕРБ обърнаха негативната тенденция, макар и дефицитът да не намаля драстично. През пандемията обаче дефицитът отново започна да се увеличава и пенсиите да тежат на бюджета.
