Така трябва да направим "зелената сделка", която цели Европа да се превърне в първия климатично неутрален континент, че да не останем "зелени" и бедни. Най-големият проблем за нас ще бъде натискът по отношение на енергетиката и мощностите, които генерират емисии. Това коментира вицепремиера Томислав Дончев по повод плана на Европа за преход към зелена икономика до 2050 г. и мерките, които трябва да изпълнят страните-членки в ключовите области за намеса - енергетика, промишленост, саниране на сграден фонд, мобилност. 

"Тази сделка е период на трансформации и на нас може би ще са ни нужни 10 години, за да извършим този преход. Под риск са над 4 гигавата мощности - това са въглищните централи. Никъде не пише кога трябва да се затварят мощности - но тук натискът ще дойде под формата на цените на емисиите и ще бъде решаващо докога това е е ефективно от стопанска гледна точка. Иначе имаме въглища за десетилетия напред. Да си признаем, че това производства замърсява околната среда, но то е от 40 до 60% от производството ни, зимно време е 60% от цялото ни производство“, коментира Дончев.

Според него наличното към момента финансиране на този преход не отговаря на усилията и разходите, които следва да бъдат направени от държавите-членки. Всички нови мощности се плащат от пазара и трябва да направим прехода, без да останем само с чист въздух, коментира Дончев. Планът за устойчиво инвестиране в зелената сделка предвижда Европа да инвестира в предвидените мерки сумата от поне един трилион евро до 2030 г. - половината от бюджета на ЕС, половината - от публично-частни инвестиционни механизми. Евродепутатът от "Демократична България" Радан Кънев разкритикува преди дни правителството, че България не е активна нито в подготвянето на стратегически планове по сделката, нито като участие в Платформата за въглищни региони в преход.