Гергана Паси, бивш депутат от НДСВ и бивш министър по европейските въпроси, публикува във Фейсбук няколко потресаващи снимки на строителни безобразия - по Черноморието и в Родопите. Снимката от Царево е на провалилия се проект "Коста дел Кроко" - "призрачен, мъртъв град на самия плаж, построен някога от "руски инвеститор" и погълнал спестяванията на стотици хора, но най-вече погубил един от най-хубавите някога плажове по Южното Черноморие. "Днес той тъне в строителни отпадъци, мръсотия и фекалии", обяснява Паси. Тя нарича "Коста дел кроко" ("Бряг на крокодила") символ  на отсъстващата държава и припомня, че такива "символи" - недовършени, запуснати, рушащи се постройки, има навсякъде из България. 

Има начин да се справим - чрез Закон за добрия стопанин, твърди бившата министърка, която обяви, че заедно със своя съпруг Соломон Паси събира съмишленици за изготвяне на законопроект.  В публикацията си във Фейсбук тя посочва три отправни точки, които трябва да бъдат развити и облечени в правна форма: 

1. Всеки стопанин трябва да е добър стопанин (и се грижи за имота си като част от физическото и естетическото здраве на обществото).

2. Който се прояви като НЕдобър стопанин, първо бива предупреден, а после - глобен солено!

3. Ако #2 не проработи, имотът се разпродава на търг, като с прихода се “поправя” имотът, а с остатъка се компенсира НЕдобрият стопанин (е, може и да не се компенсира изцяло или изобщо, ако е много лош!).

Инициативата за подготовка на Закон за (не)добрия собственик събуди лавина от отзиви и коментари, при това предимно подкрепящи и конструктивни  - нещо рядко срещано в българските социални мрежи.

Мнозина побързаха да допълнят примерите за бетонни туловища, грозящи природата или градската среда: 

"Старият център на Хисаря е като призрачен град - десетки изоставени и рушащи се постройки - голяма част от тях ведомствени бази. Все едно е имало война и отдавна са се евакуирали."

"Висока сграда на груб строеж стърчи от десетилетия в новия център на Смолян. Докога могат да остават такива железобетонни скелети, които инвеститорът е изоставил? В един момент те се компрометират като строежи и не стават за довършване, но са все по-опасни. Да не говорим колко са грозни, направо - зловещи." 

"И над Разлог - в полите на Пирин, е така - грозни и разпадащи се сгради на фона на тази красива планина... Редно е вече да се направи нещо."

"Най-големият проблем са огромните сгради, започнати заради нечия мания за величие и зарязани да стърчат с десетилетия сред красивата природа. Такива има в София, Велинград, Банско. Продукт на евтино купено място и жажда за бързо обогатяване. Няма смисъл да бъдат довършвани - те са грозни,кичозни, без проект и без нужната инфраструктура. Щом е престояла повече от две години, да бъде разрушена за сметка на собственика."

Сградата за детска болница в София  е типичен "призрак".

"И на Цигов чарк има подобни огромни започнати и изоставени бетонни постройки!"

"До смолянските езера е пълно с изоставени мастодонти"

"Прекарахме ваканцията си в Пампорово и бяхме потресени от изоставените бетонни скелети както по Панорамния път към Смолян, така и на изходите от Пампорово към Девин и Проглед. Тъжна гледка, илюстрираща безхаберие, корупция, безнаказаност и всичко това за сметка на прекрасната ни природа! И не, климатичните промени не са ни единствено виновни - основен виновник е корупцията, която позволява безразборната сеч, непочистените речни корита, дерета и шахти, презастрояването по крайбрежието и в планините с безумните строителни разрешения, кражбата на милиони от проектите за пречиствателни станции и т.н., и т.н.

"Има страшно много такива сгради и то с най-различно предназначение: бивши почивни станции, училища, читалища и други. Има и проблем със собствеността". 

Щрихи към нерадостната картина добавя и Кристиян Вигенин, депутат от БСП: "В много села бивши училищни сгради или други големи сгради с отпаднала необходимост са продадени на "инвеститори", често от чужбина. Сега стоят като призраци, рушат се и създават риск за хората. Подобна ситуация има и в градовете. Ако минете по централната улица във Велико Търново, ще видите красиви, но запуснати и рушащи се сгради, срамота е! Трябва да има изход от това."

За и против

Има и скептични към идеята на Паси: "Точка 3 противоречи на неприкосновеността на частната собственост. Трябва да има по-добро решение", гласи един от отзивите.

Но нашенец, който очевидно живее отвъд океана, изтъква, че правото на собственост върви със задължения: "В USA ме глобиха 1000 долара, че не съм си окосил тревата на къщата ми (бях в Европа 3 месеца)."

Ето и друго позоваване на чуждестранен опит: "Доколкото знам, във Франция при 10 години безстопанственост имотът се иззема в полза на държавата. Поддържането на сграда паметник на културата обаче също е изгодно за собствениците - помощ при реставрация и най-вече облекчени данъци (които там са сериозни)."

Трети нарича "Коста дел Кроко" край Царево "грозно и отвратително струпище на строителни отпадъци на брега на морето" и се удивлява, че няма сила, която да разчисти това сметище. Дава и "рецепта":"Взема се решение на ниво Министерски съвет, възлага се на съответната областна администрация, отпускат се нужните средства и това грозно нещо се изрива! Собствениците се глобяват яко и им се отнема имотът! След това търг за нов собственик - само при положение че ще спазва екологичните и естетични норми на застрояване."

Участник  в дискусията споделя,  че от години лансира "по-радикален механизъм" - задължителна банкова гаранция (за евентуално разрушаване на недостроен обект)  като изискване за издаване на строителното разрешение и в обем, отговарящ на проекта, и оценка на усилията по разрушаване. "Парите се затварят и се ползват за премахване, или се възстановяват при издаден акт 16. Разбира се, мнозина, особено от строителния бизнес, скачат, че подобни мерки спъват бизнес инициативата. Което има основание и може да се действа пилотно, но също е почти трагикомично на фона на публичната тайна каква част от строителната активност е реално пране на пари", обяснява авторът на идеята за банкова гаранция. 

Някои коментиращи отбелязват, че и сега ред закони и на първо място ЗУТ (Закон за устройство на територията) предвиждат санкции за зарязани, рушащи се и опасни сгради, имоти. И че основният проблем е, че правилата не се спазват, а наказанията не се налагат.

"За опасни и грозни постройки си има член в ЗУТ , който се прилага от кмета на общината. Ако има желание кметът", посочва известният природозащитник Тома Белев. 

"И по спомен глобата е от 1000 до 5000 лв. Тук обаче не става дума само за опасни и грозни, а за всички "хотели", което стоят недовършени с години и очевидно няма да бъдат довършени никога...", отговаря му Гергана Паси. А Белев продължава дискусията: "Не става дума за глоби, а за възстановяване до безопасно или незагрозяващо състояние или премахване. Това се приложи вече за лифтове и влекове на Витоша. "Витоша ски" оспориха пред съда, но съдът отхвърли жалбата им и трябва вече да възстановят влек Конярника или да го премахнат.""

На първо четене

Авторката на идеята за Закон за добрия стопанин посочва, че предстои много работа: "На първо време ще  е нужен добър юрист (или юридически екип), както и проучване за размера на бедствието - колко такива сгради има по общини, на каква стойност и пр. Всъщност това си е отвсякъде тема за държавата и местната власт (вкл. кандидат кметовете)".

В интервю за "Фокус" Гергана Паси обясни, че очевидно има "огромна дупка между правната уредба и реалното ѝ прилагане" и точно затова се опитва да провокира обществена дискусия по въпроса.