Премиерът Бойко Борисов триумфира тази сутрин, че България едва ли не е била привилегирована, като й се отпускат 1 млрд. евро повече до 2027 г. в сравнение с досегашната многогодишна финансова рамка, която изтича тази година. Той обаче прави спекулация, защото в общата сума от 29 млрд. евро, която посочи, се включват не само сумите от редовния европейски бюджет, но също и полагаемите се средства от извънредния фонд за възстановяване, наречен, "Следващо поколение ЕС". В този смисъл чисто бюджетните средства са по-малко в сравнение с изтичащия период.
Вицепремиерът Томислав Дончев, който в правителството отговаря за европрограмите, опита да хвърли яснота какви пари откъде могат да се получат. Най-голямото безвъзмездно перо ще бъде по линия на инструмента за "възстановяване и устойчивост" - 6,127 млрд. евро. По думите на вицепремиера те ще се ползват именно като средство за справяне с кризата, като "мощен бустер", който ще даде допълнителни шансове на икономиката. Тези пари са тъкмо от допълнителния Фонд за възстановяване и развитие, чиято цел е да се преодолеят последиците в икономиката от кризата с коронавируса. Към тях теоретично могат да се добавят и 4,55 млрд. евро, които обаче няма да бъдат грантови, а нисколихвени заеми. Те ще представляват отворена възможност България да се възползва при нужда, ако ги поиска. Размерът им е почти колкото разрешените от парламента 10 млрд лв. заеми, които правителството на Борисов поиска да може да вземе от финансовите пазари в случай на непредвидено тежка икономическа криза. Тъй като сумата ще е на разположение чрез общия заем на ЕС, тя ще е с възможно най-благоприятните кредитни условия.
В действителност грантовете, които най-много интересуват България, ще бъдат 24 млрд. евро до 2027 г. , защото към парите от възстановителния фонд всяка година ще се добавят и полагаемите се на страната средства от общия европейски бюджет по линия на Кохезионния фонд, Общата селскостопанска политика, фонда за преход към зелена икономика и пр. Освен това за България ще има и 200 млн. евро "бонбонки", както ги нарече Борисов, които ще бъдат предназначени за най-слаборазвития регион в ЕС - Северозападна България, но ако останат непохарчени средства от общия европейски бюджет.
Както обикновено България ще бъде нетен получател на средства от ЕС, защото ще внася в общия бюджет и в новия фонд значително по-малко, отколкото ще получава. В този смисъл би било некоректно да се говори, че тя ще бъде на загуба. За загуба говорят само нетните донори, сред които е "пестеливата четворка", защото внасят повече в общите фондове, отколкото получават. Те обаче си осигуриха увеличение на рабата до 50 млрд. евро за седемгодишния период, чрез който си връщат част от парите, внесени в ЕС. Това беше отстъпката за тях, за да се съгласят за формиране на общ европейски дълг, какъвто досега не е имало. В началото на преговорите те бяха притиснати да се откажат от рабата, чийто най-голям защитник допреди две години бе Великобритания, но той ще остане дълго след нейното напускане.
Колкото и голяма да изглежда сумата, отпусната на България, това не са пари, гарантирани за харчене. За безвъзмездната помощ от новия фонд държавата ще трябва да представи проекти, които да кореспондират с новата обща политика на ЕС за позеленяване на икономиката. За някои от най-належащите проекти за подпомагане на бизнеса има вероятност да се започне с национално финансиране, докато се чакат евросредствата, обясни вицепремиерът Дончев. После те вероятно ще се върнат в бюджета. От думите му се разбира, че управляващите продължават да настояват за рестартиране на програмата за саниране, като Дончев поиска поставянето на изолация на всички публични сгради. После добави: "Целта е да не остане семейство без топлоизолирана къща." Проблемът е, че досегашното харчене на пари за саниране предизвика много подозрения за непрозрачно усвояване на средства от близки до властта фирми, за изкуствено завишени цени и некачествено изпълнение. Ще се правят и стъпки към дигитализирането на бизнеса. Как точно - все още не е ясно в конкретика.
Към всичко това трябва да се добави и неяснотата около новия контролен механизъм на ЕС, който ще обвърже получаването на еврофондове с върховенството на закона. Вероятността обещаните пари да не стигнат до своите получатели ще заплашва държавите с висок корупционен риск, каквато е България. Ако достъпът й до европейско финансиране бъде прекъснат заради дефекти в правосъдието, тя няма да бъде освободена от задължението да прави редовните си вноски в общия бюджет и тогава наистина може да се превърне от нетен получател в нетен донор.
