Сръбски гранати и мини, продадени от тайнствен търговец, предназначени за Бангладеш, се транспортират с украински самолет, който се разбива в Гърция. Звучи като неособено вълнуващ политически трилър, но е експлозивна реалност, така започва текстът на "Дойче веле" за сръбското оръжие. 

Късно вечерта на 16 юли 2022 година украински транспортен самолет Ан-12 се разби в Североизточна Гърция, близо до Кавала. Осемте члена на екипажа загинаха. Самолетът, излетял от Ниш, превозвал 11.5 тона минохвъргачки и мини сръбско производство. Смята се, че зад сделката стои Слободан Тешич, един от най-големите търговци на оръжие на Балканите, спрямо когото са наложени санкции от САЩ. 

Сърбия предлага всякакво оръжие

Инцидентът не само предизвика дипломатическо напрежение между Гърция, Сърбия и Украйна - Атина очевидно не е била информирана за деликатния товар и протестира. Бедствието привлича вниманието и към непрозрачната сръбската оръжейна промишленост, свързвана постоянно от медиите с корупция и незаконен износ.

Сърбия е един от най-големите и най-значимите производители на оръжие в Централна и Югоизточна Европа - традиция, която датира още от времената на Югославия. Оръжейната индустрия, която е почти изцяло държавна собственост, е важен икономически сектор за страната. Сърбия предлага почти всичко - от пистолети и мини през артилерия и танкове до ракетни системи, безпилотни самолети, изтребители и електронно оборудване като радари. Министерството на отбраната в Белград оценява обема на сръбския износ на оръжие за 2020 година на около 600 милиона долара. Въпреки липсата на надеждни данни, това е приблизително около три процента от общия износ на Сърбия за 2020 година.

Доставки за зони на войни и конфликти

Най-важните купувачи на сръбски оръжия и военно оборудване са Обединените арабски емирства, Кипър, САЩ, България и Саудитска Арабия. Но сръбската оръжейна индустрия има клиенти по цял свят, които изобщо не подбира, казва пред ДВ политологът Вук Вуксанович от белградския Център за политика на сигурност. "Сръбската държава наистина иска да извлече всички възможни печалби от тази индустрия. Но все пак има червена линия - страните вносителки не трябва да са под санкциите на ООН или в тях да има въоръжен конфликт."

Вуксанович обаче подчертава, че Сърбия "невинаги спазва тези правила". Всъщност през последните две десетилетия страната многократно е изнасяла оръжия за зони на войни и конфликти или на държави, на които е наложено оръжейно ембарго. През есента на 2019 година стана известно, че сръбски оръжия са попаднали в ръцете на ислямски бойци в Йемен през Саудитска Арабия. През лятото на 2020 година азербайджанските военни откриха в Нагорни Карабах сръбски оръжия, продадени на Армения. През февруари т.г. мрежа от сръбски разследващи журналисти разкри, че сръбски оръжия са били доставяни на Мианмар и след военния преврат от февруари 2021 година.

Тешич - най-големият търговец на оръжие на Балканите

Човекът, чието име постоянно се споменава във връзка с незаконните сръбски оръжейни сделки, е Слободан Тешич. Той е на 64 години и от десетилетия се занимава с трафик на оръжие на Балканите. Между 2003-а и 2013 година той бе в санкционния списък на САЩ заради незаконни доставки на оръжие за Либерия. През декември 2017 г. санкциите срещу Тешич бяха подновени след множество незаконни сделки с оръжие. Те продължават да са в сила и днес, като включват, наред с останалото, забрана за пътуване и конфискация на негови активи в САЩ. Там той е официално определян като "най-големия търговец на оръжие и боеприпаси на Балканите".

Тешич е и в центъра на няколко корупционни скандала в сръбската оръжейна индустрия, включително т.нар. афера "Крушик". Твърди се, че фирмите на търговеца на оръжие са купували продукти далеч под пазарната стойност от държавната оръжейна компания "Крушик", производител на гранати, мини и ракети. След това са препродавани в чужбина на висока цена, въпреки че в Сърбия за международните оръжейни сделки отговаря държавна фирма.

Спонсор на управляващите

Твърди се, че при сделките между държавните оръжейни компании и частни фирми постоянно са текли средства към управляващата Сръбска прогресивна партия на президента Александър Вучич. Тешич е смятан за един от най-големите спонсори на партията, а според сръбските медии той има и дипломатически паспорт. Освен това съществуват подозрения, че и починалият междувременно баща на сръбския министър на отбраната Небойша Стефанович в продължение на години е участвал в подобни оръжейни сделки. И Вучич, и Стефанович отричат обвиненията.

Едва ли е изненадващо, че името на Тешич и сега се свързва с доставката на оръжие за Бангладеш, осуетена от самолетната катастрофа. Смята се, че той стои зад компанията "Валир", официален извършител на сделката. Самият Тешич отказва коментар.

Коя е крайната дестинация?

Съществуват и предположения, че оръжията от разбилия се украински самолет са били предназначени не за Бангладеш, а за Украйна. Сръбският министър на отбраната Стефанович и управителят на украинската компания "Меридиан", собственик на разбилия се самолет, отричат това. Политологът Вуксанович е категоричен, че въпросите остават. "Обществеността трябва да получи отговор на въпроса защо украински самолет превозва сръбско оръжие в момент, в който на територията на Украйна бушува най-големият международен конфликт", коментира Вуксанович.