Имало на една Територия красив и снажен пълководец в оставка на име Каракочан. Тий бил родом от македонския град Русе, но повечето от подвизите си извършил в столицата София, чието име на гръцки означава мъдрост. 
Каракочан бил мъдър и безстрашен, но богобоязлив. 
Страшен бил той за враговете и лют на бойното поле, но в оставка нямало кого да надвива. Живеел смирено, скромно, тихо и уединено на огромна тераса, където се криел от света, провеждал си сам паради на бойната слава и към подвизите си прибавял нови подвизи, но тайно от хората, защото ненавиждал славословието и бягал от почестите. 
Веднъж тръгнал да изпълнява мисия "Тунджа-200" с марш на скок от единия край на терасата чак до другия край, без да спре и за миг почивка. След това три дни лежал безчувствен от изнемога, но получил дар - от неговите молитви джендър-бесовете излизали от обладаните и се нахвърляли срещу него. 
Каракочан отпъждал бесовете със своя жезъл, наречен Черния кочан - и бесовете се пръждосвали с адски вой вдън порочната Ниска земя и скандалното Скандинавие. 
Каракочан вардел децата на Територията от един особено коварен джендър-демон на име Торбалан. Той непрекъснато дебнел децата на Територията, за да ги отвлече към Ниските земи, където искал да им размени срама. Който се е родил с мъжки срам, да получи женски, а който има по рождение женски срам, демонът искал да му присади мъжки. 
По молитвите на блажния Каракочан нито едно дете не било отвлечено в новите Содом и Гомор. Повечето хора не подозирали, че децата им са били спасени именно от блажния Каракочан - и се присмивали на светеца, а той с радост понасял хулите и ставал още по-смирен. И не обръщал никакво внимание на печалбите от войната с джендър-бесовете, защото това си било доста свестен бизнес. Но Каракочан не се интересувал от печалбите и само подпъхвал пачките под дрехите си, за да прикрива красотата си и да се показва пред света в непривлекателен вид. 
С непрестанните тренировки, постене и богомислие Каракочан до такава степен изтощил тялото си, че то изтъняло и просияло с неизказана светлина. 
Но Каракочан искал на всяка цена да скрие светостта си от останалите и продължавал да тъпче пачки, изопачавщи формите на тялото му.
Дяволът, завистник на всяко добро, не можел да издържи на светостта на Каракочан и се гърчел от гняв, затова че блажният постоянно го посрамва, непозволявайки нито едно дете да попадне в косматите му лапи. 
Дяволът се въоръжил още повече и курдисал на планината Витоша един Змей, който почнал да дърпа хора от лифта и да ги чипира с ваксината на алхимика Бил Гейтс! 
Една от жертвите на Змея бил Георг Георгиев, който преди ваксината бил общо-взето нормален комсомолец, но след ваксината се разбеснял и почнал да организира пълчища от неориентирани младежи в някакви безумни мероприятия, които замъглявали разсъдъка им. 
И Дяволът тържествувал.
(Всичко това станало по Божие допущение, като наказание за провеждането на невоенни паради в столицата.)
И макар че Каракочан бил войвода в оставка, най-видните граждани отишли при него и паднали в краката му с молба да унищожи Змея, който така свирепо чипира гражданите и гостите на столицата.
***
Каракочан веднага си сложил доспехите, помолил се на свети Георги, натоварил се на едно ремарке и заповядал да го закарат в полите на планината при леговището на Змея. Шофьорът, цял в трепет, едва довлякъл и откачил ремаркето, след което се изрязал с мръсна газ и тръгнал да прави кушии по тангентите и дъгите на Околовръстното, за да освободи стреса. 
Змеят излязъл от леговището и устремил огнения си поглед към Каракочан. Кочанът не трепнал и войводата безбоязнено се взирал в изчадието. 
Змеят направил кълбо и опашката му скършила дебел дъб. 
Каракочан направил кълбо и планината потреперала, тръгнали невиждани срутища по новоукрепени скатове и прясно ремонтирани пътища. 
"Колатерални щети, няма как" - минало през ума на Каракочан и той се устремил с кочана си към Змея. Но кочанът-копие се счупил в бронята на Змея. Змеят опърлил красивия перчем на Каракочан и го търкулнал по склона, от което планината още повече се разтресла. И по Околовръсното се посипали скални късове. 
Каракочан се изправил без никаква повреда, защото пачките около пояса му го предпазили по време на търкалянето. 
Каракочан захвърлил счупеното копие грабнал цял начъч пръчки, както си знаел от хан Кубрат. Стиснал здраво снопа и призовал на помощ невидимите небесни сили на F-16. 
Невидимите изтребители поразили Змея с невидимите си технологии, той рухнал сразен, народът и гостите на София възтържествували, а Бил и Мелинда Гейтс от напрежение и срам се развели.