От неправителствената организация "Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство" алармираха за намерението на кмета на Пловдив Иван Тотев да санира паметници на културата, което би довело до недопустима промяна на пропорциите им. Това се разбира от отворено писмо на сдружението до пловдивския кмет, министъра на културата Боил Банов, медиите и Националния институт за недвижимо културно наследство.
От организацията цитират изказване на кмета на пред БНР, в което той заявява, че емблематични сгради в центъра ще бъдат санирани за 18 млн.лв., като приоритет ще е "културната инфраструктура, паметниците на културата, сгради в зони за въздействие и ансамбли в централната градска част и Капана".
"Технологичният процес на саниране на каквато и да било сграда предполага увеличаване на външните й размери, което автоматично променя автентичните й архитектурни пропорции! Подменя автентичният й вид! Нещо повече - в случая се използват неприсъщи за епохата на построяване на сградата-паметник материали!", казва от НПО-то. Оттам припомнят, че българската държава е ратифицирала множество международни документи, свързани с проблемите, консервацията, реставрацията и поддържането на паметници на културата и архитектурата, между които и „Международната харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места - Венеция 1964 г.“ – Венецианската харта. "Смисълът на Венецианската харта е насочен главно към запазване в автентичен вид на всички параметри на който и да било паметник и на който дух намерението Ви да санирате посочените по-горе сгради противоречи. Венецианската харта не допуска неадекватни на епохата на строеж материали, какъвто фибранът, използван за санирането е", обясняват оттам.
От сдружението цитират член 9 на Венецианската харта, според който реставрацията е дейност, която трябва да се предприема в изключителни случаи. "Тя има за цел да запази и разкрие естетическите и исторически стойности на паметника и се основава на респекта към оригиналния материал и към автентичните документи. Тя свършва там, където започва хипотезата: всяка допълнителна възстановителна работа, считана за необходима по естетически или технически причини, се определя от архитектурната композиция на паметника и трябва да носи белега на съвременността. Реставрацията винаги трябва да бъде предшествана и придружена от археологическо и историческо проучване на паметника", посочват от НПО-то.
"Дори в Наредбата за топлотехническите нормативи има текст, който гласи, че за сгради-паметници на културата нормативните изисквания не важат! Съвсем отделен е въпросът, че за да осъществите тези си намерения всеки проект трябва да бъде съгласуван с НИНКН. Във връзка с последното и на основание Законът за достъп до обществена информация Ви молим да ни предоставите копия на съгласувателните становища на НИНКН за сградите-паметници на културата, които сте планирали да санирате!", завършват от гражданската инициатива.
