Темата за АЕЦ "Белене" отново е на дневен ред. За съжаление и правителството, и опозицията, и дежурните разбирачи продължават да говорят по нея, без да представят изчисления. Преди дни министърът на енергетиката Теменужка Петкова направи важно уточнение - при разговорите с бъдещите инвеститори ще се прилага пазарен принцип, но държавата ще участва и ще иска блокираща квота (34%) в капитала на дружеството, което ще строи и финансира АЕЦ. Така според г-жа Петкова България ще контролира евентуалния риск, за който и бездруго ще отговаря.
Според Търговския закон

ролята на т.нар. блокираща квота е незначителна

Акционерът, който държи 34%, не може да повлияе на важните решения в управлението. Предвидена е единствено възможност да се противопостави срещу решение за закриване на дружеството. Отделно от това новата идея на управляващите изобщо не е безобидна. Тя би струвала още пари. Трябва да припомним, че "гьолът", който премиерът Бойко Борисов преди години видя, е записан в счетоводния баланс на НЕК като над 2 млрд. лв. разходи за придобиване на дълготрайни активи. Тази сума е част от задълженията на НЕК към БЕХ. В баланса на НЕК са и новите задължения 1.2 млрд. лева, с които бяха платени реакторите за АЕЦ "Белене". Тях пък премиерът непрекъснато сочи като нещо, попречило му да насочи повече бюджетни пари за заплати, за детски надбавки, за хора с увреждания. Трябва някой най-после да обясни на нашия министър-председател, че реакторите не са платени с парите на данъкоплатците - поне засега. Но както я караме, и това ще се случи - след време и със съответните разрушителни последствия.
Първоначалната идея за "пазарния принцип" за АЕЦ "Белене", за който управляващите говореха, означаваше инвеститорът да дойде, да плати около 3 млрд. лв. и да придобие дъщерното дружество на НЕК, създадено за изграждането на централата. С тези пари НЕК щеше да се издължи на БЕХ, а БЕХ да изплати свои натрупани задължения. Сега този план е забравен. Новата идея е държавата да участва с 34% в капитала на дружеството, което ще бъде инвеститор в АЕЦ "Белене". Което значи, че вместо с пари НЕК ще се сдобие с акции, а БЕХ - с финансова инвестиция. От тази схема със сигурност ще изскочат нови финансови предизвикателства -  както някои биха нарекли дипломатично възможните нови загуби от диктата на държавните органи. В резултат всички критици на държавните предприятия ще могат с много силен глас да сочат лошото финансово състояние на НЕК и БЕХ. Ще последват и поредните "иновативни" предложения за спасяване на двете компании, каквито чувахме и преди години.
Очевидно е, че новата идея няма да допринесе особено за ролята на държавата в управлението на риска в атомната централа. Но ще даде предимства на евентуалния мажоритарен собственик, който и да е той. Първата реална полза за него е, че

няма да плаща над 3 млрд. лева за площадката и за реакторите

Ако управляващите наистина се водят от обществения интерес, по-добре е да се върнат към старата идея - държавата да не участва в дружеството инвеститор, да не се ангажира с цена на тока и с квоти за изкупуване. Казано накратко - да продадат на частен инвеститор цялото дружество, като са обособили и оценили, първо, всички лицензи и разрешения, които вече са издадени за АЕЦ, и, второ, активите, за които вече стана дума. Що се отнася до пасивите - трябва да се вземе предвид горчивият опит с приватизацията на предприятия като "Авиокомпания Балкан" и "Кремиковци", които бяха продадени за левче заради обещанието, че новите собственици ще погасяват задълженията им. Само че не стана точно така - поради извъртанията в приватизационните договори.
Правителството дължи по-подробни аргументи за промяната в своите намерения относно АЕЦ "Белене". При новия подход не само не се компенсират 3-те млрд. лева, хвърлени дотук в "гьола", но ще се добавят и нови разходи - около 2 млрд. лева. И отговорността за това отново е насочена към НЕК и БЕХ. Ето защо е повече от необходим всеобхватен анализ за отражението на правителствените политики върху НЕК и БЕХ, които и без това са принудени да се справят с противоречивите решения от 2008 г. насам относно т.нар. зелени енергии. Анализът трябва да включи и всички нови изменения на Закона за енергетиката, които товарят НЕК с разходи. За всички нас това има значение, защото, когато НЕК не може повече да понесе всички възможни извъртания и хитрувания,

разрушителната тежест на погрома ще се стовари върху държавния бюджет

Препоръчвам на всички, които хвалят новия курс за АЕЦ "Белене", внимателно да прочетат доклада на НЕК за първото тримесечие на 2018 г. И нека помислят кой плати за модерните идеи от 2008-2010 г. за зелените енергии. И кой сега затъва всеки ден заради начина, по който се уреди свободният пазар на електроенергия у нас. Не казвам, че ВЕИ и свободният пазар са нещо лошо. Лош е начинът, по който всичко това се уреди в България. Очевидно не общественият интерес е бил отправната точка при решенията.
Правителството повтаря, че АЕЦ "Белене" ще се изгражда на пазарен принцип. Но световната практика досега не дава много такива примери. Съществуват съмнения, че в ядрената енергетика пазарните сили и стремежът към печалба не само не вършат работа, но дори могат да доведат до значими злини. Затова и повечето атомни централи по света се стопанисват под егидата на държавата. Има една увереност, че така общественият интерес може да се реализира по-добре и по-ефективно. Но при нас сега този аспект дори не се обсъжда. Дискусиите са в друга посока - трябва ли ни, или не ни трябва нова ядрена мощност и скъп ли е проектът. На тези съмнения нашето правителство отговаря така - ако се появи инвеститор, той си е направил сметката за всичко.Това е тяхното "пазарно" разбиране. Само че с последното изменение на условията и с новата идея за блокиращата квота става ясно, че и управляващите не са убедени, че само чрез чистия пазарен принцип ще намерят инвеститор. Убедена съм, че ако се появи чаканият инвеститор, той задължително ще поиска още нещо от държавата, за да се включи в такова начинание.
Освен всичко друго има и още едно утежняващо обстоятелство. В България през последните 20 години държавната форма на стопанска дейност бе напълно компрометирана. Спомнете си само какви хора и с какви "умения" попадаха и попадат в управлението на държавните предприятия. Това е една от многото причини идеята за държавна атомна централа или за държавна компания за разпределение на електроенергия да е по-неудачна от предлагания от управляващите "пазарен принцип".
Енергийният министър казва за АЕЦ "Белене":

"Най-лошо е нищо да не правим"

Това е вярно само на пръв пръв поглед. В нашия случай може би е по-добре да се опитаме да намерим някакъв нетрадиционен подход. Например с решение на Народното събрание, подкрепено от всички партии, да се увеличи държавният дълг в продължение на няколко години с въпросните 3 млрд. лева. Тогава с пари от държавата НЕК би могла да вдигне капитала си и да изплати кредитите за неосъществената АЕЦ "Белене". Така ще минимализираме бъдещите разходи - нови милиарди, и ще се спасим от възможните рискове и от евентуалната несигурност относно цени и потребности от електроенергия след 20 години.
Но това едва ли ще се приеме, защото основните парламентарни сили имат определено виждане. Остава да се надяваме, че поне ще се замислят за финансовите подробности на проекта. И че в хода на търсенето на "честния частник," който ще осъществи пазарния принцип и ще строи за нас нова атомна централа, ще има нови поводи за дискусии, чрез които ще се приближим до обществения интерес.