„Аз съм артист, който е напълно ирационален, напълно безотговорен и напълно свободен", казва Кристо в ново видеоинтервю, което дава на CNN от своя дом-студио в Ню Йорк - пететажна, преустроена индустриална сграда от XIX век в Сохо, в която има всичко, от което се нуждае.
В интервюто, озаглавено „Художникът, който опакова Райхстага, се заема с Триумфалната арка“ и публикувано вчера от CNN, Кристо разказва за най-новия си проект - в Париж, както и за ограничената си свобода в сюрреалистичния Ню Йорк, поради коронавирусната пандемия. А СNN разказва за творчеството му - с Жан-Клод и след нея.
След налагането на карантината, Кристо не е излизал от сградата, в която живее и работи от 1964 г., когато с Жан-Клод пристигат в Ню Йорк.
„Никой не идва тук — казва той. — И аз се страхувам да излизам. Не искам да ходя в болница, не искам да ходя никъде. Невидимият враг може да дойде по всяко време. Може да се каже, че аз съм затворник на Хауърд стрийт“, смее се Кристо.
Сградата обаче има и голям равен покрив, на който художникът излиза да прави упражнения и се чуди на пейзажа: „Ню Йорк изглежда невероятно. Въздухът е много чист, небето е много синьо. Мисля, че това е много сюрреалистично“.
Опаковането на Триумфалната арка е проект, който Кристо си представя още през 1962 г., когато живее н Париж — „но никога, никога, никога не вярвахме, че ще ни дадат разрешение“, признава артистът. Разрешението идва, когато Центърът Помпиду го моли да създаде инсталация, която да съвпада с новата изложба.
„Директорът мосю Блистен ми каза - Бихме искали да имаме нещо тук — спомня си Кристо. — Аз го погледнах и казах — Единственото, което ще направя в Париж, е да опаковам Триумфалната арка“. Мислех си, че никога няма да направим това. Разрешението дойде за по-малко от година. Стреснах се, защото времето беше много малко“.
Опаковането трябваше да се случи тази пролет, но се забави, за да не наруши спокойствието на гнездящите по това време керкенези. Насрочен за предстоящия септември, проектът отново бе отложен - за септември 2021 г., заради коронавируса. Но това не пристеснява Кристо, той казва, че дори се чувства облекчен, защото сега ще има повече време да довърши всички скици и рисунки, свързани с проекта.
По-нататък Кристо разказва, че проектите им (с Жан-Клод или сам) не са картини или скулптури, те са по-близо до архитектурата или градоустройството. И винаги са финансирани с лични пари на артистите. Всички работници, които ги изпълняват, не са пърформанс артисти, а строителни работници.
„Проектите ни струват по 13-14-15 милиона… не знам. Жан-Клод винаги казваше, че “струват толкова, колкото ни струват“, разказва Кристо.
Триумфалната арка ще остане опакована с 25 000 кв. м специална тъкан в синьо и сребристо и 7 000 м червено въже само 16 дни.
„Там постоянно има вятър и няма да повярвате като видите как материята над вас се движи като жива. А после това няма да го има, никога повече няма да го видим, и това е също е част от магнетичната сила на нашите проекти - обяснява артистът. - Нашите произведения не остават. Могат да се видят само за кратко, трябва да сте там ... не могат да бъдат притежавани, не могат да бъдат купени, безплатни са. Те носят това невероятно присъствие на времето, което не може да се банализира“, завършва Кристо.
Кристо, който следващия месец навършва 85 години, е вдовец от 2009 г. Тогава почина Жан-Клод - негова съпруга и съавтор във всичките му проекти. Двамата бяха заедно повече от 50 години. По време на интервюто Кристо постоянно казва „ние“, сякаш Жан-Клод е излязла за малко от стаята.
На въпроса къде сред всичките им творби би поставил Опакованата Триумфална арка, Кристо отговоря: "Не обичам класации. Разбира се, Триумфалната арка ще бъде в края на живота ми, ако все още съм жив, за да я направя“ — казва той полушеговито. — Но, по-скоро трябва да се разглежда като поредното звено от една дълга верига в 85-годишния ми живот. "
Кристо се надява, че това няма да е последният му проект. Той все още храни една отдавнашна амбиция - да създаде огромната т. нар. „Мастаба“ - гигантска пресечена пирамида от подредени нефтени варели в пустинята в ОАЕ.
