Иконата на кънтри музиката Уили Нелсън за пръв път разказва историите зад текстовете на 160 от своите песни в автобиографична книга по случай 90-годишнината си, която настъпи в края на април през настоящата 2023-та. В изданието Energy Follows Thought: The Stories Behind My Songs („Енергията следва мисълта: Историите зад моите песни“), което излиза днес, Нелсън поглежда назад към своите 7 десетилетия на писане на песни. И прави изненадващо за мнозина разкритие: въпреки че китарата изглежда като естествено продължение на тялото му, той винаги е започвал творческия процес с измисляне на думите, а не с подрънкване на акорди. За него това означава да свърши първо по-трудната част от работата. „Мелодиите са по-лесни за писане, отколкото текстовете. Аз си имам теория: ако не можете да ги запомните, значи вероятно не са били толкова добри“, обяснява в обширно интервю за агенцията ветеранът, на когото съвсем скоро – в петък, предстои да бъде въведен в Залата на славата на рокендрола. Ето защо той никога не претупва думите, нито пък има навика да ги нахвърля на салфетка…
Всъщност Уили Нелсън е започнал като своеобразен поет. Той признава, че първото си стихотворение измислил на 6 в отговор на погледите, които получил, когато си бръкнал в носа и го разкървавил по време на църковна служба в родния му Тексас в епохата на Голямата депресия. Скоро след това той започва да пише песни. Когато става суперзвезда в средата на 70-те, Нелсън се прочува с динамичните си изпълнения на живо и специфичния си китарен и вокален стил, които е формирал в предшестващите десетилетия в Нешвил – един от центровете на кънтри музиката в Америка.
През 1961 г. три от неговите песни, които той е създал за други артисти, стават хитове: Funny How Time Slips Away за Били Уокър, Hello Walls за Фарън Йънг и най-вече Crazy за Патси Клайн. Тази композиция се превръща във визитна картичка за певицата, а на Нелсън носи финансово благосъстояние и повишаване на самоуважението. „Тъй като Патси я хареса, аз вече не бях беден. В период, когато не бях сто процента сигурен в таланта си за писане, Crazy ме убеди, че би било лудост да спра да пиша“, откровен е музикантът.
В същото време той продължава да изпълнява песни на други автори и да ги прави популярни: повечето от хитовете му от 70-те и 80-те не са създадени от него - Blue Eyes Crying in the Rain, Mammas Don’t Let Your Babies Grow Up to Be Cowboys, Always on My Mind и много други. В определени периоди дори е изглеждало, че Уили Нелсън се е оттеглил от писането на песни, но всъщност никога не е спирал напълно да композира. През 1980-а кинорежисьорът Сидни Полак го подтиква да напише нова песен за филма „Шоу на колела“ (с оригинално заглавие Honeysuckle Rose, в който Уили Нелсън участва, а Полак е изпълнителен продуцент. Така се ражда култовата On The Road Again („Отново на пътя“).
„Без да знам или да се опитвам умишлено, в няколко малки реда бях разказал историята на живота си“, споделя той в книгата. Но песните му с времето стават все по-малко и се раждат все по-нарядко. Според Уили Нелсън не толкова изпълненията на живо, а писането на песни е за млади хора. „Не пиша толкова много, колкото преди. Идеите не идват толкова бързо. Но все още пиша от време на време“, казва музикантът пред АР. Наскоро той написа и парчето, което дава име на книгата му, „Енергията следва мисълта“ – за неговия албум A Beautiful Time от 2022-ра.
