Американският режисьор Стивън Спилбърг каза пред Би Би Си, че "наистина съжалява" за изтребването на акулите след успеха на филма му "Челюсти", излязъл на екран през 1975 г. Запитан как би се чувствал на пуст остров, заобиколен от акули, 75-годишният Спилбърг отговори: "Това е едно от нещата, от които винаги съм се страхувал. Не от това да бъда изяден, а че акулите ще ми се разсърдят заради хранителното безумие на спортните риболовци, което последва след 1975 г."

Според проучване, публикувано в списание "Нейчър" миналата година, световната популация на акули е намаляла със 71 процента от 70-те години на миналия век насам заради свръхулова. Фондът за опазване на акулите междувременно отбелязва, че от 1250-те вида акули и скатове, идентифицирани в света, понастоящем 36 процента са застрашени от изчезване.

Някои изследователи обвиняват за това филма на Спилбърг, който имаше огромен успех и ужасяваше поколения плажуващи. Своето съжаление от развоя на събитията изрази преди време и Питър Бенчли, автор на книгата Jaws и съавтор на сценария на кинопродукцията.

"Челюсти" излиза по кината на 20 юни 1975 г. и предизвиква деветбалово вълнение. С бюджет от 7 милиона долара (при планирани 4) филмът печели 470 милиона глобален боксофис и остава на върха в САЩ за космическите 14 седмици – цяло лято. По това време режисьорът е едва на 28 години. 

Филмът дефинира решителен момент в развлекателната индустрия, трасира пътя за бъдещи хитове като "Междузвездни войни" и "Индиана Джоунс" и според песимистите забива последния пирон в ковчега на киното като изкуство. Съществува терминът "Нов Холивуд", а историята за голямата бяла акула Брус е неговата начална точка. Някои биха казали, че в сравнение с днешните блокбастъри "Челюсти" е шедьовър и наистина е така – добре развити образи и изпълнения на истински актьори (Ричард Драйфус, Рой Шайдър, Робърт Шоу), градиращ съспенс по принципа на Хичкок "по-малкото е повече", безупречна естетика и талантлива режисура.  

Въпреки че разполага с тромави и несъвършени специални ефекти – механичната акула Брус (която Спилбърг кръщава на адвоката си) постоянно се чупи по време на снимките – "Челюсти" създава напрежение не с дизайна на свирепото чудовище, а чрез неговото невидимо присъствие. Освен на художествените си достойнства лентата дължи част от успеха си и на масираната реклама от страна на студиото Universal – невиждан дотогава подход в промоцията на кинопродукция.

Цели плажове в САЩ са затворени след премиерата, а успехът на продукцията се превръща в провал на туристическия сезон. Хиляди летовници отказват да влязат дори в басейн. Голямата бяла акула става архетип на хищник: въпреки че в действителност акулите нападат хора рядко и жертвите им са пренебрежимо малко в сравнение с убитите от комари, елени и хипопотами, и до днес повечето хора изпитват първичен страх, когато влизат да поплуват в океана. Самият Спилбърг казва в интервюта, че водещ мотив при създаването на "Челюсти" е бил детският му страх от вода – като малък баща му го изпуснал точно когато идвала страховита вълна...