Фирмите за бързи кредити използват всевъзможни уловки, скрити такси и неустойки, с които заобикалят законовата забрана годишният процент на разходите да надвишава 50%, като често той е над 100% и дори 150%. България е в топ 5 в ЕС по необслужвани кредити, като вина за това имат и финансовите институции, най-вече фирмите за бързи кредити. Те би трябвало да преминат на лицензионен режим, както и да се приеме специален закон за частния фалит. Това бяха част от изводите и предложенията, представени на дискусия при омбудсмана Мая Манолова. От институцията посочиха, че за 3 г. са получили над 3700 жалби.
Все още в договорите масово се включват неравноправни клаузи. Нещо повече, гражданите се поставят в невъзможност да покриват задълженията си, тъй като бързи заеми се отпускат без никакво проучване на тяхната платежоспособност. Често потребителят разбира едва след като е подписал договора, че ще бъде наказан с неустойка, ако до 3 дни не осигури един или повече поръчители. Пред него се поставят неизпълними изисквания - поръчителят да работи на трудов договор с висока заплата или пък да не изплаща заем. В противен случай се дължи неустойка, която оскъпява заема двойно.
Почти същият ефект има и такса "гарант" - тя се предлага на потребителите, които не са успели да намерят поръчител. От тях се иска да сключат договор с посочено от финансовата институция дружество. Така по документи лихвата с фирмата за бързи кредити може да е 1 лев, но договорът с гаранта е със 130% лихва. Все по-широко използвана практика е предлагането на т.нар. пакети "допълнителни услуги". С тях кредит от 5000 лв. и годишна лихва от 41% се оскъпява с допълнителна такса от 3750 лв. за приоритетно или експресно разглеждане на искането, плюс възможност за смяна на падежа и за намаляване броя на вноските.
Някои фирми товарят клиентите си с такса "извънредно събиране на кредита", което ще рече, че начисляват в цената разходите за евентуални предупреждения по телефона, изпращане на писма и адвокатски хонорари, в случай че клиентът започне да бави плащането. Срещат се и други "екзотики" - фирми отпускат кредити от 2000 лв. със задължителна застраховка от 1580 лв., която покрива риск от неплащане при смърт или злополука.
"Поведението на фирмите за бързи кредити създава сериозни социални проблеми, защото хора с влошено финансово състояние окончателно попадат във финансовото блато, губят перспектива и преминават в сивия сектор", посочи съдията от Софийския районен съд Константин Кунчев. Оказва се, че бърз кредит може да бъде изтеглен и без проверка на самоличността. Така ужилен гражданин се оплака, че се води длъжник с общо 5000 лв. към пет фирми за бързи кредити, без да е теглил заем.
В момента фирмите за бързи кредити са само на регистрационен режим в БНБ, като централната банка на практика не надзирава тяхната дейност. Ако се премине на лицензионен режим, към тях ще има завишени изисквания и повече контрол, а на системните нарушители ще се отнема разрешителното за работа, смята Манолова.
ПРОЕКТ
До седмица омбудсманът ще представи публично проектозакона си за частния фалит. Освен да даде нов шанс на т.нар. "вечни" длъжници, законът ще направи банките и фирмите по-внимателни при отпускането на кредити и при оценката на кандидатите. Омбудсманът призова депутатите да побързат и с окончателното приемане на промените в ГПК, с които се намаляват свръхпривилегиите на банките, фирмите за бързи кредити, мобилните оператори, топлофикации и други търговци на комунални услуги спрямо длъжниците им.
