При ДДС 9% държавата има повече приходи, отколкото при 20% ставка преди пандемията, обяви шефът на Асоциацията на заведенията Ричард Алибегов по БНР. Ресторантьорите от седмици са преминали в пиар офанзива срещу Министерството на финансите, което настоява, че ставката на ДДС в този проспериращ и радващ се на клиенти и високи обороти сектор трябва да бъде върната на стандартното равнище - 20 на сто.
Основните аргументи на МФ са: данъкът беше намален по време на пандемията като антикризисна мярка, но локдауните отдавна приключиха и браншът вече няма никаква нужда от "спасяване"; бюджетът обаче има въпиюща нужда от повече приходи и връщането на ставката е част от решенията за смаляването на дефицита.
Според ресторантьорите обаче няма нужда от вдигане на ставки, защото приносът на заведенията към хазната се увеличавал всяка година: "За 2022 и 2023 г. приходите в държавата от преки и косвени данъци са се увеличили в сравнение с предходните 2 години, когато ДДС беше 20%", обясни говорителят на съсловието Алибегов пред националното радио. И подхвърли в ефир още произволни твърдения, за да подкрепи тезата си:
- След намаляването на ДДС всяка година браншът прави анализи и предоставя данните на Министерството на финансите и на съответната парламентарна комисия. Тези анализи показват, че "изсветляването е абсолютен факт" (-много по-малко били случаите на неиздаване на касови бележки, т.е. на укриване на обороти, бел. ред.).
- Когато ефектът е положителен за държавата, а ставката от 2008 г. е по-ниска в 21 европейски страни, защо трябва данъкът да се вдига в България.
- При връщане на ставката ще се вдигнат цените на храните, ще падне оборотът, а и вероятно ще се наложат съкращения сред персонала.
След антикризисното сваляне на ДДС заведенията нито намалиха, нито замразиха цените, тъкмо обратното - става все по-скъпо. А високите цени не стряскат хората със средни и високи доходи - ресторанти, бистра, кафенета се пълнят въпреки скъпотията.
Алибегов и колегите му умишлено бягат от истинското обяснение - в хазната наистина влизат повече постъпления от бранша, но това е заради рястащите им цени и обороти. Както показва спправка от НАП, предоставена на "Медиапул", в годината преди Ковид-кризата - 2019-а, ресторантьорите са отчели 3.08 млрд. лева приходи, а през 2023 г. сумата вече е 5.65 млрд. На този фон приносът им към бюджета от данък печалба е твърде скромен, макар и увеличаващ се номинално - от 25 млн. през 2019-а на 93 млн. лева за миналата година.
Осезаем ръст има само при данъка върху личните доходи и осигуровките. Той до голяма степен се дължи на принудителното покачване на минималната заплата, а освен това тези постъпления са удръжки главно за сметка на работещите, не на фирмите.
А приходите от ДДС са се свили, както се вижда от данните на приходната агенция, публикувани от "Медиапул":
По повод на твърденията за "изсветляване" от НАП коментират пред Mediapool, че ресторантьорският бранш остава рисков по отношение на укриване на приходи: "През лятото са извъшени 1700 проверки на заведения в курортите по морето и в почти 16% от проверените обекти са установени нарушения, свързани с неиздаване на фискален бон или разлика в касовата наличност. И през този туристически сезон в много от проверените обекти се установят данни за осигуряване на служители по трудови правоотношения на непълен работен ден и основно върху минималния осигурителен праг".
С връзки
Ресторантьорите дори не се опитват да крият, че залагат на своето лоби в Народното събрание. "Финансовият министър може да иска, но промяната зависи от парламента", натърти Алибегов.
Факт е, че вече няколко пъти връщането към нормалния ДДС (20%) влиза за обсъждане в различни състави на НС, но все удря на камък. Очевидно от заведенията смятат, че и сега ще получат подкрепа от достатъчно депутати, така че ставката да си остане 9 процента поне за още година.
Кой плаща
ДДС е данък, който заведенията само начисляват, но той се плаща от клиента. И най-често ДДС не се внася в бюджета, а фирмите "уравняват, правят прихващане (т.нар. данъчен кредит).
Ако ставката от Нова година бъде върната на 20%, това навярно ще е основание за нова вълна на поскъпване на ресторантските услуги. Но определено е по-добре да поскъпне ходенето в заведения, отколкото да бъде увеличен ДДС за всички стоки и услуги (примерно да стане 21 или 22%) или да бъдат качени поголовно осигуровките, каквито са сред многото обсъждане мерки за осигуряване на повече постъпления в бюджета.
По данни на МФ при 20% ДДС за заведенията, за хляба и за брашното (ставката за тези стоки сега е 0%) постъпленията в бюджета догодина ще се увеличат с около 400 млн. лв.
